Танц с дракони

Скааз се беше противопоставил на изпращането на жрицата. Самата Галаза Галаре не беше приела задачата с охота. Щяла да отиде, щом трябва, беше отстъпила, но Хиздар зо Лорак бил по-подходящ за преговаряне с Мъдрите господари. Но сир Баристан не се предаде лесно и накрая Зелената грация наведе глава и се закле, че ще направи всичко по силите си.

— Как се държи градът? — попита Селми.

— Всички порти са затворени и залостени, както заповяда. Излавяме всички наемници и юнкайци, които намерим в града, и ги изгонваме или ги задържаме. Повечето, изглежда, са се изпокрили. В пирамидите, несъмнено. Неопетнените пазят стените и кулите, готови за всеки щурм. Двеста благородници са се събрали на площада, стоят под дъжда и реват за аудиенция. Искат Хиздар да бъде освободен, искат моята смърт и искат да убиеш драконите. Някой им е казал, че рицарите ги бива в това. Още вадят трупове от пирамидата на Хазкар. Великите господари от Йеризан и Ухлез са оставили своите пирамиди на драконите.

Сир Баристан знаеше всичко това.

— А сметката на касапина? — попита със страх.

— Двайсет и девет.

— Двайсет и девет?! — Беше по-лошо, отколкото си беше представял. Синовете на Харпията бяха подновили скритата си война преди два дни. Три убийства първата нощ, девет — втората. Но да стигнат от девет до двайсет и девет за една нощ…

— Броят ще надхвърли трийсет до обед. Защо така пребледня, старче? Какво очакваше? Харпията иска Хиздар да бъде освободен, тъй че отново почва да коли. Всички мъртви са освободени роби и Бръснати темета, както преди. Един беше мой, Бронзов звяр. Знакът на Харпията е оставен до телата, с креда по настилката или надраскан на стената. Има и послания. „Драконите да мрат“, пише, и „Харгаз героят“. И „Смърт за Денерис“ също.

— Кръвният данък…

— Двайсет и девет по сто жълтици от всяка пирамида, да — измърмори Скааз. — Ще бъде събран… но загубата на няколко монети изобщо няма да спре ръката на Харпията. Само кръв може да го направи.

— Така казваш. — „Пак заложниците. Готов е да убие всички, ако позволя.“ — Чух те първите сто пъти. Не.

— Ръка на кралица — измърмори Скааз отвратен. — Ръка на старица според мен, сбръчкана и слаба. Моля се Денерис да се върне скоро. — Нахлузи бронзовата си вълча маска. — Съветът долу ще се изнерви.

— Те са съветът на кралицата, не мой.

Селми смени мокрия си плащ със сух, затегна оръжейния си колан и придружи Бръснатото теме надолу по стъпалата.

Тази сутрин в залата с колоните нямаше молители. Макар да бе приел титлата Ръка, сир Баристан нямаше да си позволи да води дворцов съд в отсъствието на кралицата, нито щеше да го разреши на Скааз мо Кандак. Нелепите драконови тронове на Хиздар бяха махнати по заповед на сир Баристан, но не беше върнал скромната скамейка с възглавнички, предпочитана от кралицата. Вместо тях бе наредил да поставят голяма кръгла маса в центъра на залата, с високи столове около нея, където мъжете можеха да седят и да говорят като равни.

Станаха, когато сир Баристан заслиза по мраморните стъпала със Скааз Бръснатото теме. Марселен от Мъжете на Майката присъстваше, със Симон Шарения гръб, командир на Свободните братя. Здравите щитове бяха избрали нов командир, чернокож мъж от Летните острови на име Тал Торак, след като старият им капитан, Молоно Йос Доб, бе отнесен от бялата кобила. Сив червей беше тук за Неопетнените, придружен от трима евнуси сержанти с бронзови полушлемове с остри шипове. Бурните врани бяха представени от двама ветерани наемници: стрелеца Джокин и киселия, нашарен с белези боец с брадва, известен просто като Вдовеца. Двамата бяха поели командването на дружината в отсъствието на Даарио Наарис. Повечето от халазара на кралицата бяха заминали с Аго и Ракаро да я търсят из Дотракското море, но кривокракият джака ран Ромо бе тук, за да говори от името на останалите ездачи.

А на масата срещу сир Баристан седяха четирима от бившите телохранители на крал Хиздар, борците от ямите Гогор Великана, Белакво Трошача на кокали, Камарон и Пъстрата котка. Въпреки възраженията на Скааз Бръснатото теме Селми бе настоял да присъстват. Бяха помогнали веднъж на Денерис Таргариен да вземе града и това не биваше да се забравя. Можеше да са прогизнали от кръв зверове и убийци, но по свой начин бяха верни… на крал Хиздар, да, но и на кралицата също.

Последен в залата с тежки стъпки влезе Белвас Силния.

Евнухът беше видял смъртта в лицето, толкова отблизо, че все едно я бе целунал по устните. Беше го белязала. Беше изгубил поне десетина кила от теглото си и тъмнокафявата кожа, която преди се изпъваше стегната по внушителните му гърди и корем, набраздена от сто стари белега, сега висеше на гънки, хлабава и отпусната като халат, скроен три пъти по-голям от тялото му. Стъпката му също се беше забавила и станала някак несигурна.

Все пак появата му зарадва сърцето на стария рицар. Някога бе прекосил света с Белвас Силния и знаеше, че може да разчита на него, ако се стигне до мечове.

— Белвас. Радваме се, че можеш да се присъединиш към нас.