Танц с дракони

— Ще го пръсна на парчета. — Някога, преди много време, един принц го бе нарекъл Баристан Храбрия. Част от онова момче все още беше в него. — Подготвили сме сигнален огън на пирамидата, където преди се издигаше харпията. Сухи дърва, накиснати с масло, покрити, за да не ги мокри дъждът. Дойде ли часът, а се моля да не дойде, ще запалим този огън. Пламъците ще бъдат сигналът ни да се изсипем от портите и да нападнем. Всеки от вас ще има роля, така че всеки трябва да е готов по всяко време, ден и нощ. Ще унищожим враговете си или ще бъдем унищожени. — Даде знак с ръка на чакащите скуайъри. — Поръчах да направят карти с разположението на враговете ни, техните лагери, обсадни линии и требушети. Ако успеем да разбием търговците на роби, наемните им мечове ще ги изоставят. Знам, че имате притеснения и въпроси. Изкажете ги тук. Когато напусна тази маса, всички трябва да сме единодушни, с една цел.

— Пратете за храна и пиене тогава — предложи Симон Шарения гръб. — Ще отнеме доста време.

Отне целия предобед и повечето от следобеда. Капитаните и командирите спореха над картите като рибарски жени над ведро с раци. Слаби места и силни места, как най-добре да използват малкия си отряд стрелци, дали да пробият линиите на юнкайците със слоновете, или да ги държат в резерв, кой ще има честта да поведе първия щурм, дали конницата им ще е най-добре да е на фланговете, или в авангарда.

Сир Баристан остави всеки да изкаже каквото мисли. Тал Торак смяташе, че трябва да настъпят към Юнкай, след като пробият през отбранителните им линии. Жълтият град щял да е почти без защита, тъй че юнкайците нямало да имат друг избор, освен да вдигнат обсадата и да ги последват. Пъстрата котка предложи да предизвикат врага да изпрати поборник и да го срещне в единичен двубой. Белвас Силния хареса идеята, но настоя той да се бие, а не Котката. Камарон предложи план да пленят корабите, пристанали по реката, и по Скаазадан да превозят триста борци от ямите в юнкайския тил. Всеки около масата бе съгласен, че Неопетнените са най-добрите бойци, но нямаше двама съгласни как да бъдат развърнати. Вдовеца искаше да използват евнусите като железен юмрук, който да размаже ядрото на юнкайската отбрана. Марселен смяташе, че ще е по-добре да ги поставят в двата края на главната бойна линия, където ще могат да отбиват всеки опит на врага да обърне фланговете им. Симон Шарения гръб държеше да ги разцепят на три части и да ги разделят между трите отряда освободени. Твърдеше, че неговите Свободни братя са храбри и жадни за бой, но се боеше, че неизпитаните му в сражение войници може да нямат дисциплината сами да се изправят срещу калени в битки наемници. Сив червей каза само, че Неопетнените ще се подчинят, каквото и да се поиска от тях.

А когато всичко това бе обсъдено, разисквано и решено, Симон Шарения гръб постави един последен въпрос.

— Като роб в Юнкай помогнах на господаря си да се спазари със свободните дружини и изплатих заплатите им. Познавам наемниците и знам, че юнкайците не могат да им платят достатъчно, за да се изправят срещу драконов огън. Тъй че ви питам… ако мирът се провали и тази битка се поведе, ще дойдат ли драконите? Ще се включат ли в боя?

„Ще дойдат — можеше да отвърне сир Баристан. — Шумът ще ги привлече, виковете и крясъците, миризмата на кръв. Ще ги привлече към бойното поле също както ревът от Ямата на Дазнак привлече Дрогон към червените пясъци. Но когато дойдат, ще различат ли едната страна от другата.“ Някак не си го представяше. Затова каза само:

— Драконите ще направят каквото ще направят. Ако дойдат, може само сянката на крилете им да обезсърчи достатъчно търговците на роби и да ги накара да побегнат. — След това им благодари и ги освободи.

Сив червей се задържа, след като другите напуснаха.

— Тези ще са готови, когато сигналният огън бъде запален. Но Ръката, разбира се, трябва да знае, че щом нападнем, юнкайците ще убият заложниците.

— Правя всичко, каквото мога, за да го предотвратя, приятелю. Имам… идея. Но моля да ме извиниш. Крайно време е дорнците да чуят, че принцът им е мъртъв.

Сив червей сведе глава.

— Този се подчинява.

Сир Баристан взе със себе си двама от новопосветените си рицари и слязоха в тъмниците. Знаеше, че скръбта и чувството за вина могат да докарат добри мъже до лудост, а Арчибалд Ирънууд и Герис Пийвода бяха изиграли роля в трагичната смърт на приятеля си. Когато стигнаха до килията, каза на Тум и Червеното агне да изчакат отвън и влезе да съобщи на дорнците, че агонията на принца им е свършила.

Сир Арчибалд, големият и плешивият, нямаше какво да отвърне. Седна на ръба на нара си и заби поглед в превързаните си с лен ръце. Сир Герис удари с юмрук по стената.

— Казах му, че е глупост. Молех го да се приберем у дома. Вашата кучка кралица нямаше нужда от него, всеки можеше да го разбере. Прекоси света, за да ѝ предложи любовта и верността си, а тя му се изсмя в лицето.

— Изобщо не се изсмя — каза Селми. — Ако я познавахте, щяхте да го знаете.