Танц с дракони

— Бяла брада. — Белвас се усмихна. — Къде е черният дроб с лука? Белвас Силния не е толкова силен като преди, трябва да яде, да стане отново голям. Разболяха го Белвас Силния. Някой трябва да умре.

„Някой ще умре. Много, най-вероятно.“

— Сядай, приятелю. — След като Белвас се настани и скръсти ръце, сир Баристан продължи: — Куентин Мартел умря тази сутрин, точно преди разсъмване.

Вдовеца се изсмя.

— Ездачът на дракони.

— Глупака го наричам аз — каза Симон Шарения гръб.

„Не, просто момче.“ Сир Баристан не беше забравил глупостите на собствената си младост.

— Не говорете лошо за мъртвия. Принцът плати ужасна цена за това, което направи.

— А другите дорнци? — попита Тал Торак.

— Затворници, засега. — Никой от дорнците не бе оказал съпротива. Арчибалд Ирънууд беше сгушил до гърдите си овъгленото димящо тяло на своя принц, когато Бронзовите зверове го бяха намерили, както свидетелстваха обгорените му ръце. С тях бе угасил пламъците, погълнали Куентин Мартел. Герис Пийвода стоеше над тях с меч в ръка, но беше пуснал оръжието в мига, в който се появиха скакалците. — В обща килия са.

— На обща бесилка да идат — каза Симон Шарения гръб. — Пуснаха два дракона над града.

— Отворете ямите и им дайте мечове — подкани го Пъстрата котка. — Ще ги убия и двамата, а цял Мийрийн ще реве името ми.

— Бойните ями ще останат затворени — заяви Селми. — Кръв и шум само ще привлекат драконите.

— И трите може би — подхвърли Марселен. — Черния се върна веднъж, защо не пак? Този път с кралицата ни.

„Или без нея.“ Върнеше ли се Дрогон в Мийрийн без Денерис на гърба, градът щеше да избухне в кръв и огън, в това сир Баристан изобщо не се съмняваше. Самите мъже, които седяха на тази маса, скоро щяха да извадят камите си един срещу друг. Денерис Таргариен можеше да е младо момиче, но беше единственото, което ги държеше заедно.

— Нейно величество ще се върне, когато се върне — каза сир Баристан. — Вкарали сме хиляда овце в Ямата на Дазнак, напълнихме Ямата на Граз с говеда, а Златната яма със зверове, които Хиздар зо Лорак беше събрал за игрите си. — Засега двата дракона показваха вкус към говеждото — връщаха се в ямата на Дазнак, щом огладнееха. Сир Баристан все още не беше чул някой да е нападал човек, в града или извън него. Единствените мийрийнци, убити от драконите след Харгаз Героя, бяха търговците на роби, оказали се толкова глупави, че да се противопоставят, когато Регал реши да си направи бърлога на върха на пирамидата на Хазкар. — Имаме да обсъдим по-спешни проблеми. Изпратих Зелената грация при юнкайците, за да уговори освобождаването на заложниците ни. Очаквам да се върне днес до обед с отговора им.

— С думи — каза Вдовеца. — Бурните врани познават юнкайците. Езиците им са червеи, които се гърчат накъдето си щат. Зелената грация ще се върне с думи на червеи, не с капитана.

— Ако Ръката на кралицата благоволи да напомня, Мъдрите господари държат и нашия Хиро — каза Сив червей. — Също и конния господар Джого, кръвния ездач на самата кралица.

— Кръв от кръвта ѝ — потвърди дотракът Ромо. — Трябва да бъде освободен. Честта на халазара го изисква.

— Ще бъде освободен — заяви сир Баристан. — Но първо се налага да изчакаме и да видим дали Зелената грация може да постигне…

Скааз Бръснатото теме удари с юмрук по масата.

— Зелената грация няма да постигне нищо. Може дори да заговорничи с юнкайците, докато ние седим тук. Да уговори, казваш? Да уговори? Какво да уговори?

— Откуп — отвърна сир Баристан. — Теглото на всеки заложник в злато.

— На Мъдрите господари не им трябва златото ни, сир — взе думата Марселен. — Те са по-богати от вашите вестероски лордове, всеки от тях.

— Но наемниците им ще искат златото. Какво са заложниците за тях? Ако юнкайците откажат, това ще извади нож между тях и наемните им мечове. — „Така се надявам поне.“ Мисандей му бе предложила тази тактика. Самият той изобщо нямаше да се сети. В Кралски чертог подкупите бяха в сферата на Кутрето, докато лорд Варис имаше задачата да подклажда разногласие между враговете на короната. Задълженията на Селми бяха по-праволинейни. „Единайсетгодишна, а е умна колкото половината мъже на тази маса и по-мъдра от всички тях.“ — Наредил съм на Зелената грация да представи предложението само когато всички юнкайски командири са събрани да го чуят.

— Все пак ще откажат — настоя Симон Шарения гръб. — Ще кажат, че искат драконите да бъдат убити и кралят възстановен.

— Моля се да грешиш. — „Боя се, че си прав.“

— Боговете ви са далече, сир Дядо — каза Вдовеца. — Не мисля, че ще чуят молитвите ти. А когато юнкайците върнат старата жена, за да плюят в лицето ти, тогава какво?

— Огън и кръв — отвърна Баристан Селми тихо, много тихо.

Дълго време никой не проговори. След това Белвас Силния се плесна по корема и рече:

— По-добро от черен дроб с лук.

А Скааз Бръснатото теме го изгледа през очите на маската с вълчата глава и попита:

— Ще нарушиш ли мира на крал Хиздар, старче?