Тъгата на сукубата

Той продължи и аз потънах в удоволствието. Да усещам езика му в устата си и ръцете му безсрамно да изследват тялото ми — след дългата сутрин на незадоволена сексуална възбуда, просто имах нужда от това с някого, с когото и да е. Той разкопча блузата ми, свали я и я пусна на пода, където тя остана като черна копринена купчинка. Последваха я полата и бикините ми. Останах само по чорапи, сутиен и обувки с висок ток. Всичко черно.

Той повдигна тялото си от стола, за да мога да сваля панталоните му. Виждайки го твърд и изправен, ме накара да отместя ръката му. Пръстите вече не ме задоволяваха. Обвих краката си още по-плътно около хълбоците му — толкова, колкото столът позволяваше. После тласнах тялото си надолу, приемайки го в себе си. Извих снага и започнах да се движа със силни, ритмични тласъци. В стаята се чуваше само тежкото ни дишане.

Заедно с проникването ме заля вълна от чувства и усещания, идващи от Уорън, съвсем различни от физическите. Тъй като не бе толкова благородна душа, енергията му и присъствието му не ме отхвърлиха в средата на стаята, както бе станало с Мартин. От характера на жертвата зависи доколко тя ще бъде погълната от сукубата. Силните, морални души донасяха на сукубата повече. Пропадналите мъже губеха по-малко и съответно даваха на сукубата по-малко. Без значение от енергията или нравствената същност на Уорън, докато го бях възседнала, долавях част от мислите и емоциите му. Това беше нормално, те идваха заедно с жизнената му сила.

В душата му със сигурност имаше най-вече желание. Самодоволство, че е с привлекателна и по-млада от него жена. Вълнение. Изненада. Изпитваше само леко угризение, че кръшка на съпругата си, и то допринасяше за малкото количество на отдаваната енергия. Дори кратката нежност, която по-рано бе проявил към мен, сега бе отстъпила място на първична похот.

Толкова шибано гореща. Толкова влажна. Обичам начина, по който ме възсяда. Надявам се да свърши и то върху мен…

Направих го. Движенията ми станаха по-бързи и диви, докато телата ни се удряха едно в друго. Мускулите на краката ми се стегнаха. Вратът ми се изви назад. Гърдите ми бяха горещи и потни там, където ги бе стискал. Оргазмът ме разтърси цялата. После спазмите на удоволствие ставаха все по-слаби и по-слаби, и дишането ми бавно се върна към нормалното.

Дозата енергия също съвсем не беше лоша. Тя започна бавно да се процежда през растящата ни страст и в началото бе като красиви проблясващи нишки. Към края обаче беше станала силна и ярка и се изливаше в мен, подхранвайки собствения ми живот и поддържайки безсмъртието ми във великолепната му кулминация, която съперничеше на физическата.

Когато двамата отново се облякохме, аз се изнизах към вратата. Макар и с малка енергийна загуба, Уорън винаги се чувстваше изтощен и изразходен, след като сме били заедно. Той си мислеше, че заради напредването на възрастта му не може да издържи на темпото на една по-млада и привлекателна жена. Не правех нищо, за да променя мнението му, но обикновено дискретно си тръгвах, за да не се чувства покрай мен притеснен от умората си. Знаех, че се притеснява от това, че не се чувства достатъчно издържлив.

— Джорджина — повика ме той, когато тръгнах към вратата, — защо носиш Библия? Нали няма да досаждаш на клиентите с религиозни проповеди?

— О, това ли? Просто правя проучване за един приятел. Много подходящо. Относно секса е.

Той избърса потта от челото си.

— Въпреки многото години ходене на църква, не мога да си спомня за някакви добри секс сцени.

— Е, това не е толкова сцена, колкото клинично описание на размножаването.

— А, такива има много.

Импулсивно се приближих до него и отворих на глава 6 от Битие.

— Виждаш ли — посочих му съответните стихове, — тук навсякъде се споменава за мъже, които си вземат жени. Казано е три пъти.

Уорън смръщено прегледа книгата и аз си помислих, че той съвсем не е отворил книжарницата, без да има солидна подготовка по литература.

— Добре… повтаря се, защото там, където е казано, че хората са започнали да се размножават върху лицето на земята, това се отнася за човеците.

Остро го изгледах:

— Какво имаш предвид, като казваш „човеци“?

— Ето това. Синовете Божии не са хора. Те са ангели.

— Какво?! — Ако държах Библията, щях да я изпусна. — Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Както ти казах, години в служба на църквата. Този израз се използва навсякъде в Библията. — Той прелисти на „Книга на Йов“. — Виждаш ли? Ето го отново: „Дойде ден, когато синовете Божии дойдоха да се представят пред Господ и Сатаната също беше сред тях.“ Отнася се за ангелите, а в този случай — за падналите ангели.

Преглътнах.

— Какво… Какво точно правят в Битие с дъщерите на хората? Те… Ангелите са правили секс с човешки жени?