Тъгата на сукубата

— Е, трудно е да ги упрекнеш. Казано е, че жените са били красиви. — Той ме погледна с възхищение, докато говореше. — Не знам. Сигурен съм, че можеш да си представиш колко малко е обсъждан този въпрос от църквата. Набляга се основно на човешкия грях и вина, но това явно съм го пропуснал.

Продължих да се взирам в Библията. Бях смаяна и пълна с идеи и теории. Когато не отговорих на шегата му, Уорън любопитно ме погледна.

— Нещо от това помогна ли ти?

— Да — отговорих, докато се окопитвах. — Много ми помогна. Изненадах го с нежна целувка по устните, взех Библията и излязох.

Глава 14

— Събрала си ни заради библейско порно?

Хю, чиито рани вече почти не личаха, незаинтересовано се обърна. Аз и вампирите седяхме около кухненската ми маса. Импът сложи цигара в устата си и извади запалка от джоба на сакото си.

— Тук не се пуши — предупредих го.

— Какво те е грижа? Да не искаш да кажеш, че не си пушила през по-голямата част на двайсети век?

— Въобще не казвам това, но вече не пуша. Пък и не е добре за Обри.

Котката, настанила се на един от плотовете, прекъсна по средата банята си и подозрително го изгледа, щом чу името си. Хю отвърна кръвнишки на погледа й и смукна дълбоко от цигарата, преди да я изгаси точно до нея. Тя се върна към почистването си, а той закрачи из апартамента. Стоящият до мен Коди се наведе над масата, проучвайки отворената Библия.

— Не вдявам как тези мъже всъщност са ангели. „Синове Божии“ звучи като родословен термин по отношение на хората. Имам предвид, не се ли смята, че всички ние сме чеда Божии?

— Присъстващите, разбира се, правят изключение — провикна се Хю от дневната, а после — Исусе, откъде си взела тази етажерка? От Хирошима?

— Теоретично сме — съгласих се, като пренебрегнах импа и отговорих на въпроса на Коди. След откритието ми по-рано днес бях направила доста библейски анализи и се чувствах все по-изморена от взирането в книгата. — Но Уорън има право, че този израз се отнася за ангелите. Освен това, тук жените не са наречени „дъщери Божии“. Наречени са „дъщерите човешки“. Те са човешки същества, а съпрузите им — не.

— Би могло да е просто старомоден сексизъм. — Питър най-после се бе престрашил и се бе остриган нула номер. Като се има предвид формата на главата му, въобще не намирах гледката за приятна. — Все пак това не е нещо непознато за Библията.

— Мисля, че Джорджина има право — каза Хю, връщайки се при нас. — Искам да кажа, че нещо е довело ангелите до падение. Похотта е добра причина, поне колкото и всяка друга, и е по-често срещана от лакомията или мързела.

— Тогава къде е разковничето? — поиска да знае Питър. — Каква е връзката с „не просто ловец на вампири“?

— Ето тук — посочих му аз 6:4 — е казано: „В ония дни, а също и след това, се намираха исполините на земята“; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

— Ключовите думи са „в ония дни“ и „а също и след това“. Те показват, че ангелите са стигали до падение заради човешките жени повече от веднъж. Те отговарят на нашия въпрос дали ангелите все още извършват грехопадение. Правят го.

Коди кимна в знак на съгласие:

— Което пък подкрепя твоята теория, че точно сега някой се опитва да падне.

— Все пак не мисля, че похотта е катализаторът му — отбеляза Хю. — Смятам, че убийство и побой са на първо място.

— Освен ако похотта му не е насочена към Джорджина — сухо отбеляза Питър. — Изглежда, той те намира за много красива.

От коментара на Хю ми хрумна нещо странно.

— Дали убийство и побой биха довели до падение? Особено срещу вампири и импове? Другата страна може и да го смъмри, но не съм убедена, че обезвреждането на агентите на злото би се оказало достатъчно основание един ангел да се превърне в демон.

— Миналото ясно показва, че другата страна не е съвсем… гъвкава към нарушителите — отбеляза импът.

— А нашата е? — попита се Питър.

Коди остро ме изгледа:

Отказваш се от собствената си теория?

— Не, не. Просто внезапно се позамислих за падението, това е всичко. Онази част за „провинилия се… отцепник“ може би отговаря по-точно.

— Но в твоята бележка се споменават паднали ангели — отбеляза Хю. — Това сигурно означава нещо? Може да е съществена улика, а не просто неуспешен опит за остроумничене?

Замислих се за бележката. Хю имаше право. Бях сигурна, че съдържанието й има някаква роля, просто още не можех да схвана значението му.

— Неуспешното остроумничене е характерно за ангелите — напомни ни Питър. — Поне ако вземем за пример Картър.

Поколебах се за момент, притеснена дали да им представя втората си теория. Всички изглеждаха съгласни с идеята ми за ангела, така че реших — сега или никога.

— Момчета, мислите ли… Мислите ли, че е възможно зад всичко това да стои Картър?

Три чифта очи удивено се втренчиха в мен. Първи заговори Хю:

— Какво?! Да не си се побъркала? Знам, че вие двамата постоянно се заяждате, но Исусе Христе, ако си мислиш…

— Картър е един от нас! — с ожесточение се съгласи Коди.

— Знам, знам.