Тъгата на сукубата

— Повечето хубави срещи свършват по кожа — очите му обходиха апартамента и за кратко се спряха върху етажерката. — Не каза ли, че е шоуто ще е късно вечерта?

— Да. Започва в единайсет.

— Това ни дава четири часа, през които да се разгорещим, скъпа. Трябва да се преоблечеш.

Погледнах към черните си дънки и червената си блуза без ръкави.

— Тези дрехи няма ли да свършат работа?

— Признавам, че стоят великолепно върху краката ти, но мисля, че ще ти се прииска да си с пола или рокля. Нещо подобно на облеклото ти от танците, само може би… по-горещо.

— Напълно съм сигурна, че никога не съм чувала думата „горещо“ да се отнася, за каквото и да е от моя гардероб.

— Трудно ми е да повярвам. — Той посочи към коридора. — Отивай, времето лети.

Десет минути по-късно се появих в прилепнала тъмносиня жоржетена рокля. Имаше тънки презрамки и несиметрична пола с волани по ръба, която разкриваше голяма част от левия ми крак. Бях спуснала косата си и сега я носех разпиляна върху раменете.

Роман отклони поглед от многозначителното си общуване очи в очи с Обри.

— Горещо.

Той посочи към Библията на крал Джеймс, сложена на масичката ми за кафе. Беше отворена, сякаш я е разглеждал.

— Никога не съм смятал, че си от хората, които ходят на църква.

И Сет, и Уорън си бяха направили подобни шеги. Това накърняваше репутацията ми.

— Просто проучвам нещо, а и не се оказа особено полезна.

Роман стана и се протегна:

— Вероятно защото е в един от най-лошите преводи.

Спомних си за многото Библии.

— Има ли някоя по-добра, която да ми препоръчаш?

Той вдигна рамене:

— Не съм експерт, но вероятно по-добра работа ще ти свърши някоя предназначена за изучаване, а не за религиозна употреба. Някоя с обяснителни коментари. Като онези Библии, които се използват в училище.

Складирах информацията, чудейки се дали тайнствените стихове биха могли да разкрият нещо повече. Но в момента трябваше да се справя със срещата си.

Спряхме се на малък, закътан мексикански ресторант, в който никога не бях ходила. Сервитьорите говореха испански, а както се оказа — Роман също; храната не беше като за американци. Когато на масата се появиха два коктейла маргарита, осъзнах, че Роман е поръчал единия за мен.

— Не искам да пия тази вечер.

Бях си спомнила колко неадекватно се държах последния път, когато излизахме. Той ме зяпна, сякаш току-що бях обявила, че за разнообразие ще спра да дишам.

— Сигурно се шегуваш. На това място правят най-добрата маргарита северно от Рио Гранде.

— Искам да остана трезва тази вечер.

— Един коктейл няма да те убие. Изпий го, докато вечеряш и дори няма да го усетиш.

Аз мълчах.

— За Бога, Джорджина, просто опитай най-доброто. Една глътка и си зарибена.

Неохотно плъзнах език по ръба на чашата и това предизвика такова желание да вкуся текилата, че съперничеше на нуждата ми от секс като сукуба. Противно на добрите си намерения, отпих една глътка. Беше фантастично. Същото можеше да се каже и за храната, което съвсем не бе изненада, и в крайна сметка изпих два коктейла вместо само един. За щастие Роман се оказа прав. Тъй като ги изпих докато се хранех, се чувствах само леко замаяна. Можех да се контролирам и знаех, че ще бъда адекватна, докато не изтрезнея.

— Остават два часа — казах му, щом излязохме от ресторанта. — Имаш ли още нещо наум?

— Разбира се. — Той кимна към отсрещната страна на улицата и аз проследих движението му. — „При Мигел“.

Напрегнах мозъка си:

— Чувала съм за това място… Почакай, там танцуват салса, нали?

— Да. Опитвала ли си някога?

— Не.

— Какво? Мислех, че си кралицата на танца.

— Все още не съм усвоила докрай суинга.

Истината бе, че умирах да се пробвам в салсата. Обаче, също както и с книгите на Сет Мортенсен, не исках прекалено бързо да приключа с нещо толкова хубаво. Все още се наслаждавах на суинга и исках да навляза в него докрай, преди да сменя стила. Дългият живот дава възможност да се наслаждаваш на нещата много повече.

— Е, сега просто ще ти се наложи да се занимаваш с тях едновременно. — И като ме хвана за ръка, ме преведе през улицата.

Опитах се да протестирам, но не успях да обясня мотивите си, така че както и с маргаритите, се предадох доста лесно.

В клуба беше топло и пълно с хора, а за музиката направо си умирах. В момента, в който Роман плати и ме заведе на дансинга, краката ми незабавно започнаха да потропват в ритъм. Оказа се, че Роман е добър не само в суинга, но и в салсата, и само след няколко стъпки открих, че ми се удава лесно. Може и да не успявах да покажа най-доброто от себе си след коктейлите, но танцувах от векове. Умението се беше превърнало в част от мен.

Салсата се оказа много по-секси от суинга. Не че суингът не беше секси, но у салсата имаше нещо подмолно и изплъзващо се. Човек непрестанно се съсредоточаваше върху близостта на другия и в начина, по който бедрата се движеха в синхрон. Сега разбрах какво бе имал предвид Роман с думата „горещо“.

След половин час си взехме почивка и отидохме на бара.

— Сега, мохито — каза той, като вдигна два пръста към бармана, — за да останем на вълна латино тази вечер.

— Не мога…