Тихоокеански водовъртеж

— Но, сър, какво ще стане, ако отиде и левият вал? Дори да се издигнем до повърхността, как ще отплаваме?

— Ще гребем! — сопна му се Кроухейвън. — Повтарям: продължавайте с процедурата!

Ако и вторият вал щеше да се счупи, да се счупва, рече си Кроухейвън. Но докато беше годен, той все още имаше шанс да спаси „Старбък“ и екипажа. Господи, запита се той, как можа всичко да тръгне наопаки, и то в последния момент?

* * *

Лейтенант Робърт М. Бъкмастър от морската пехота на САЩ изстреля от автоматичното си оръжие група изстрели в бетонния бункер и си зададе същия въпрос. А планът за мишките и хората беше замислен безупречно. Операцията според спуснатите му заповеди беше простичка — да се превземе предавателя. Група „тюлени“ все още стояха скрити в тропическите храсталаци и чакаха знак за превземането му, за да могат да поемат съоръжението и да започнат да изпращат кодирани съобщения, които Бъкмастър нямаше да може да разбере. Лейтенантите от морската пехота рядко биваха посвещавани в поверителна информация, размишляваше той. Редно е да бъдеш убит, но не е редно да знаеш защо.

Старото армейско съоръжение в най-крайната северозападна точка на остров Мауи изглеждаше напълно запуснато и невинно, но в мига, в който неговата команда започна да навлиза в периметъра, те щяха да се натъкнат на повече системи за откриване и предупреждения от тези, ограждащи златно находище във Форт Нокс. Телени огради, по които тече ток, светлинни лъчи, задействащи оглушителни сирени, и ярки прожектори, които потапят цялото съоръжение в ослепителна разгонваща светлина. Нищо от дадените му инструкции не го беше подготвило за това, помисли си той с гняв. Мърлява работа — да няма никакви подробни указания в случай на препятствия! Независимо че беше лейтенант, а и да не беше, той се закани в себе си лично да чете конско евангелие на началниците, задето забъркаха тази каша.

От прозорците, вратите и покривите, които само допреди малко изглеждаха напълно пусти, защитниците откриха масиран огън от автоматични оръжия и спряха на място групата от командоси на Бъкмастър. Морските пехотинци им отвърнаха със смъртоносни изстрели и трупове започнаха да падат един върху друг около отворите, наподобяващи бункерните. В разгара на битката един як сержант с прошарена коса притича през сенките, хвърляни от прожекторите, и се просна на земята до Бъкмастър.

— Измъкнах едно от оръжията им от един труп — надвика той данданията. — То е руско, „Калешрев ZZK“.

— Руско ли?

— Да, сър. — Сержантът повдигна оръжието до очите на Бъкмастър. — Това са най-новите леки оръжия в съветския арсенал. Представа нямам как тия момчета са се докопали до тях.

— Освен ако не са били предназначени за разузнавателната секция.

Бъкмастър върна вниманието си отново към предавателната сграда, тъй като шумът от изстрелите се усили в тъмнината.

— Полковник Данзиг и отрядът му са притиснати зад подпорната стена. — Сержантът млъкна, за да произведе група изстрели, с които да привлече вниманието на отбраняващата се страна. — Бих заменил уволнението си за деветдесетмилиметрово мощно оръжие — извика той между изстрелите.

— Забравихте ли, че това трябва да е изненадващ удар? Казаха ни, че нямаме нужда от тежко въоръжение.

Изведнъж се разнесе оглушителен взрив. Изригна огромен облак прах и районът наоколо бе засипан като градушка от парчета бетон. Бъкмастър зяпна от изненада, после бавно се изправи на крака и се вгледа в рухналата предавателна постройка.

— Радиото! — извика той. — Къде е радистът, по дяволите?

Един морски пехотинец с почерняло от дим лице, облечен в черно-зелено камуфлажно облекло, се затича откъм сенките.

— Тук съм, лейтенант.

Лейтенант Бъкмастър пое подадената му слушалка и се ужаси от онова, което трябваше да съобщи.

— Шефе… Шефе… Тук Лудия хеликоптер. Обадете се.

— Тук Шефа, Лудия хеликоптер. Продължавайте. — Гласът в слушалката звучеше така, сякаш идваше от дъното на кладенец.

— Бандата от съседната улица нанесе удари право в лицата ни. Повтарям: нанесоха удари право в лицата ни. Няма да ни чуете по новините довечера.

— Шефа разбра, Лудия хеликоптер, и ви изпраща своите съжаления. Край на връзката.

Бъкмастър тръшна слушалката на мястото й. Беше обезумял и не го интересуваше дали щяха да научат за това в Пентагона. Нещо ужасно нередно беше станало тук тази вечер. Цялата атмосфера намирисваше на нещо гнило. Той смътно се запита, докато хората му започнаха да се прегрупирват, дали някога щеше да узнае кой всъщност беше преценил погрешно ситуацията.

17.

Вратата се отвори, двама мъже внесоха Джордино в стаята и го тръшнаха грубо на пода. Дъхът на Пит секна. Ал беше в жалко състояние; осакатените му крака изобщо не бяха лекувани, нямаше никакви следи от дезинфекционни средства или превръзки. Кръвта от дълбоката рана над лявото му око беше засъхнала и слепила клепачите му, оставяйки малък процеп, което придаваше на лицето му свирепо изражение на неприкрито предизвикателство.