Тримата мускетари

Във всеки случай трябва да признаем за негова чест — първото нещо, за което той използува влиянието, придобито над Кети, бе да се опита да узнае от нея какво е станало с госпожа Бонасийо; но бедното момиче му се кълнеше в разпятието, че не знае нищо, тъй като господарката й никога не й откривала напълно тайните си; можеше само да отговори, че госпожа Бонасийо не е мъртва.

А за причината, поради която милейди едва не бе загубила доверието на кардинала, Кети също не знаеше нищо, но по този въпрос д’Артанян беше по-добре осведомен от нея. Подозираше, че става въпрос навярно за диамантения накит, тъй като в момента, когато напускаше Англия, беше забелязал на един от задържаните кораби милейди.

Най-ясно от всичко беше, че истинската, дълбока омраза, вкоренената у милейди омраза, се дължеше на това, че той не е убил девера й.

На следния ден д’Артанян пак отиде у милейди. Милейди беше в много лошо настроение — д’Артанян подозираше, че тя се дразнеше така, защото не бе получила отговор от господин дьо Вард. Кети влезе, но милейди я прие много грубо. Погледът, който Кети хвърли върху д’Артанян, означаваше: „Виждате ли как страдам заради вас.“

Но към края на посещението хубавата лъвица се укроти. Тя изслуша усмихната нежните думи на д’Артанян, дори му позволи да й целуне ръка.

Д’Артанян излезе, без да знае вече какво да мисли: но той не беше от ония младежи, които лесно си губят ума, и докато ухажваше милейди, бе скроил малък план.

Кети го чакаше при вратата и както и миналата вечер, той се качи в стаята й. Милейди се карала много на Кети и я обвинила в небрежност. Милейди не разбирала защо конт дьо Вард мълчи и й заповядала да отиде в девет часа сутринта при нея, за да вземе трето писмо.

Д’Артанян накара Кети да му обещае, че ще занесе утре сутринта писмото на него; бедното момиче обеща всичко, което искаше любимият. То беше безумно.

Всичко стана както миналата вечер. Д’Артанян се затвори в шкафа, милейди позвъни, приготви се да си ляга, отпрати Кети и затвори вратата. Д’Артанян пак се прибра в къщи едва в пет часа сутринта.

В единадесет часа д’Артанян видя, че иде Кети; тя държеше в ръка новата бележка на милейди. Този път бедното момиче я предаде безропотно на д’Артанян: остави го да прави, каквото знае; то принадлежеше телом и духом на своя хубав войник.

Д’Артанян отвори бележката и прочете следното:

„Ето вече трети път ви пиша, за да ви кажа, че ви обичам. Пазете се да не ви пиша четвърти път, за да ви кажа, че ви мразя.

Ако се разкайвате за своето държание към мене, момичето, което ще ви предаде тази бележка, ще ви каже по какъв начин един възпитан мъж може да получи прошка.“

Д’Артанян се изчерви и пребледня на няколко пъти, докато четеше бележката.

— О! Вие още я обичате! — прошепна Кети, която не бе откъснала нито за миг погледа си от лицето на момъка.

— Не, Кети, лъжеш се, не я обичам вече, но искам да си отмъстя за нейното презрение.

— Да, известно ми е вашето отмъщение; вие ми го казахте.

— Какво значение има то за тебе, Кети! Знаеш много добре, че само теб обичам.

— Отде мога да зная това?

— От презрението, с което ще се отнеса към нея. — Кети въздъхна.

Д’Артанян взе перо и написа:

„Госпожо, досега се съмнявах, че първите ви две бележки бяха отправени до мене, толкова недостоен се смятах за такава чест; освен това бях толкова болен, че в никакъв случай не бих се решил да ви отговоря.

Но днес трябва да вярвам напълно на голямата ви благосклонност, тъй като не само вашето писмо, но и прислужничката ви ми потвърждава, че имам щастието да бъда обичан от вас.

Няма нужда тя да ми казва по какъв начин един възпитан мъж може да получи прошка. Аз ще дойда тази вечер в единадесет часа да ви моля за прошка. Да закъснея с един ден, ще означава сега за мене да ви нанеса нова обида.

Този, когото направихте най-щастливия между мъжете.

Конт дьо Вард.“

Тази бележка беше преди всичко лъжлива, а и груба; дори от гледна точка на съвременните нрави — един вид подлост: но по онова време хората не се стесняваха толкова много както днес. Впрочем д’Артанян знаеше от личните признания на милейди, че тя е вършила предателство към по-високопоставени ръководители, и много малко я уважаваше. И все пак въпреки малкото уважение той чувствуваше, че го изгаря безумна страст към тая жена. Страст, пропита с презрение, но все пак страст или жажда, ако щете.

Планът на д’Артанян беше много прост: през стаята на Кети да влезе в стаята на господарката й; да се възползува от първия миг на изненада, на срам, на ужас, за да възтържествува над нея. Можеше и да не сполучи, но все пак трябваше да рискува нещо. След осем дни започваше войната. Д’Артанян нямаше време да люби както трябва.

— Вземи — рече момъкът, като подаде на Кети добре запечатаната бележка, — предай това писмо на милейди; то е отговорът на господин дьо Вард.

Бедната Кети пребледня като мъртвец; тя подозираше какво е съдържанието на писмото.