Тримата мускетари

„Сега — каза си той — жертвата е принесена. Ах! Да не беше надеждата, че ще надникна с госпожа Кокнар в шкафа на мъжа й.“

След удоволствието от такъв обед, който той наричаше разточителство, господин Кокнар почувствува нужда да си почине. Портос се надяваше, че това ще стане веднага и на самото място, но проклетият прокурор не искаше да чуе за нищо! Трябваше да го отведат в стаята му. Той крещеше, докато не го заведоха пред шкафа му, о ръба на който опря краката си за още по-голяма предпазливост. Прокуроршата отведе Портос в една съседна стая и започнаха да поставят основите на помиряването.

— Можете да идвате на обед три пъти седмично — каза госпожа Кокнар.

— Благодаря — отговори Портос, — не искам да злоупотребявам; освен това трябва да помисля за екипировката си.

— Наистина — изстена прокуроршата, — за тази нещастна екипировка.

— Уви! Да — отвърна Портос, — за нея!

— Но от какво се състои екипировката във вашия полк, господин Портос?

— О! От много неща — рече Портос. — Както ви е известно, мускетарите са елитна войска и те се нуждаят от много неща, които са излишни за гвардейците и швейцарците.

— Но продължавайте, опишете ми подробно.

— Това може да струва около… — поколеба се Портос, който предпочиташе да спори върху общата сума, а не върху подробностите.

Прокуроршата очакваше изтръпнала.

— Колко? — запита тя. — Надявам се, че няма да надхвърли…

Тя спря, нямаше думи да се доизкаже.

— О, не — каза Портос, — няма да надхвърли две хиляди и петстотин ливри. Мисля дори, че с малко пестеливост ще се справя с две хиляди ливри.

— Божичко! Две хиляди ливри! — извика тя. — Та това е цяло състояние!

Портос се намръщи многозначително, госпожа Кокнар го разбра.

— Питах за подробности — продължи тя, — защото имам много роднини и клиенти търговци и съм почти уверена, че ще купя необходимите ви вещи два пъти по-евтино, отколкото вие.

— Аха! — кимна Портос. — Това ли искахте да кажете!

— Да, скъпи господин Портос! И така, не ви ли е нужен най-напред кон?

— Да, кон.

— Ето на, аз имам, каквото ви е необходимо.

— А! — светна от радост Портос. — Значи работата с коня е уредена. После ми трябва пълен такъм, който само един мускетар може да купи и който всъщност няма да струва повече от триста ливри.

— Триста ливри: тогава да турим триста ливри — въздъхна прокуроршата.

Портос се усмихна: знаем, че той имаше седлото, което беше подарено от Бъкингам, значи това бяха триста ливри, които той смяташе да сложи скрито в джоба си.

— После — продължи той — трябва кон за слугата ми и куфар за мене. За оръжието няма защо да се безпокоите — имам оръжие.

— Кон за слугата ви ли? — започна нерешително прокуроршата. — Но това е голям разкош, приятелю.

— Моля, госпожо! — изпъна се гордо Портос. — Аз да не съм случайно бедняк?

— Не. Исках само да кажа, че едно хубаво муле изглежда понякога не по-зле от кон и ми се струва, че ако намерим на Мускетон хубаво муле…

— Може да бъде хубаво муле — съгласи се Портос. — Имате право, виждал съм много знатни испански благородници и цялата им свита яздеше мулета. Но в такъв случай вие разбирате, нали, госпожо Кокнар, муле с панделки и звънчета.

— Бъдете спокоен — рече прокуроршата.

— Остава куфара — продължи Портос.

— О, не се тревожете за това — извика госпожа Кокнар. — Мъжът ми има пет или шест куфара, ще изберете най-добрия. Има особено един, с който обичаше много да пътува — в него може да се побере много нещо.

— Празен ли е вашият куфар? — запита простодушно Портос.

— Разбира се, че е празен — отвърна също така простодушно прокуроршата.

— Да, но куфарът, който ми е необходим, трябва да бъде добре напълнен, скъпа моя — заяви Портос.

Госпожа Кокнар пак почна да въздиша. Молиер още не беше написал своя Скъперник, тъй че госпожа Кокнар беше предшественица на Арпагон. С една дума, останалата част от екипировката беше обсъждана последователно по същия начин; съвещанието завърши с това, че прокуроршата щеше да даде осемстотин ливри в пари и да достави коня и мулето, на които щеше да се падне честта да понесат Портос и Мускетон по пътя към славата.

Като се спряха на тези условия, Портос се сбогува с госпожа Кокнар. Тя искаше много да го задържи, като му хвърляше нежни погледи. Но Портос се оправда със служебна работа и прокуроршата трябваше да отстъпи пред краля.

Мускетарят се прибра в къщи гладен и в лошо настроение.

III

ПРИСЛУЖНИЧКА И ГОСПОДАРКА

Но както казахме, въпреки гласа на съвестта си и мъдрите съвети на Атос, д’Артанян се влюбваше все повече и повече в милейди. Не минаваше нито ден той да не отиде у тях да я ухажва и смелият гасконец беше уверен, че рано или късно тя ще отвърне на ухажванията му.

Една вечер, като отиваше с вирната глава и лекомислен като човек, за когото няма нищо недостижимо, той срещна на пътната врата прислужничката, но този път хубавата Кети не се задоволи само да го докосне, като минаваше край него — тя го хвана нежно за ръката.

„Добре! — каза си д’Артанян. — Натоварена е да ми предаде някаква поръчка на господарката си; ще ми определи среща, което тя не се е осмелила да ми предложи сама.“