Тримата мускетари

Но д’Артанян бе вече твърде далеч и не можеше да го чуе, пък и да беше го чул, положително нямаше да забележи нищо, защото беше в добро настроение.

Той тръгна към дома на господин дьо Тревил. Вчерашното му посещение, както помните, беше много кратко и не си казаха почти нищо.

Господин дьо Тревил беше много радостен. На бала кралят и кралицата се държаха прекрасно с него. Кардиналът беше извънредно мрачен.

В един часа през нощта той се оттегли под предлог, че е неразположен. А техни величества се прибраха в Лувър чак в шест часа сутринта.

— Сега — подзе господин дьо Тревил, като сниши глас и претърси с поглед всички кътчета в стаята, за да се увери, че са действително сами, — сега да поговорим за вас, мой млади приятелю, защото е напълно ясно, че вашето щастливо завръщане има известна връзка с радостта на краля, с тържеството на кралицата и с унижението на Негово високопреосвещенство. Трябва вече много да внимавате.

— От какво има да се боя — запита д’Артанян, — щом като ще имам щастието да се радвам на благоволението на техни величества?

— От всичко, повярвайте ми. Кардиналът не е от ония хора, които могат да забравят една измама, докато не си разчистят сметките с измамника, а измамникът, струва ми се, е мой познат гасконец.

— Мислите ли, че кардиналът е също така добре осведомен като вас и знае, че аз съм бил в Лондон?

— Дявол да го вземе! Вие сте били в Лондон? От Лондон ли донесохте този чуден диамант, който блести на пръста ви?

— Пазете се, драги ми д’Артанян, подаръците от врага не са хубаво нещо. Нямаше ли по този повод някакъв стих на латински… чакайте, чакайте…

— Да, разбира се — отвърна д’Артанян, който никога не можа да запомни началните правила от латинската граматика и довеждаше в отчаяние учителя си със своето невежество. — Да, разбира се, трябва да има някакъв стих.

— Да, положително има — продължи господин дьо Тревил, който имаше склонност към литературата — и господин дьо Бенсерад оня ден ми го казваше… Чакайте… Чакайте… А! Да! Спомних си:

… Timeo danaos et dona ferentes, което значи: „Пазете се от врага, който ви прави подаръци“.

— Този диамант не ми е даден от врага, господине — възрази д’Артанян. — Кралицата ми го подари.

— Кралицата! Охо! — каза господин дьо Тревил. — Действително, истински кралски подарък, който струва най-малко хиляда пистола. Чрез кого ви предаде кралицата този подарък?

— Тя сама ми го даде.

— Къде?

— В кабинета до стаята, където се преобличаше.

— Как?

— Подаде ми ръката си да я целуна.

— Вие сте целувал ръката на кралицата! — извика господин дьо Тревил, като погледна д’Артанян.

— Нейно величество ми направи честта да ме удостои с тая милост.

— И в присъствието на свидетели ли? Колко е непредпазлива, страшно непредпазлива!

— Не, господине, успокойте се, никой не видя — заяви д’Артанян и разказа на господин дьо Тревил как беше станало това.

— О, жени, жени! — извика старият воин. — Познавам ви добре по романтичното ви въображение. Всичко тайнствено ви очарова. И така, вие сте видели ръката на кралицата, това е всичко. Вие ще срещнете кралицата и няма да я познаете. Тя ще ви срещне и няма да знае кой сте.

— Не, но благодарение на този диамант… — възрази момъкът.

— Слушайте — рече господин дьо Тревил, — искате ли да ви дам един съвет, добър, приятелски съвет?

— Ще ми направите чест, господине — отговори д’Артанян.

— Добре! Влезте при първия срещнат златар и му продайте този диамант на цената, която ви даде. Какъвто и скъперник да е той, винаги ще получите от него най-малко осемстотин пистола. Пистолите нямат име, млади момко, а този пръстен има страшно име, което може да издаде лицето, което го носи.

— Да продам този пръстен! Пръстенът, който ми е подарен от моята повелителка! Никога! — заяви д’Артанян.

— Тогава обърнете камъка навътре, нещастни безумецо, защото всеки знае, че един гасконски благородник не намира такива скъпоценности в ковчежето на своята майка.

— Значи вие мислите, че аз съм изложен на някаква опасност? — запита д’Артанян.

— Казвам ви, млади момко, че ако някой заспи върху мина със запален фитил, ще бъде в по-голяма безопасност в сравнение с вас.

— Дявол да го вземе! — извика д’Артанян, който почваше да се тревожи от убедителния тон на господин дьо Тревил. — Дявол да го вземе, какво трябва да направя?

— Да бъдете нащрек винаги и за всичко. Кардиналът има отлична памет и дълга ръка. Повярвайте ми, ще ви устрои някоя клопка.

— Но каква?

— А! Отде да зная! Та той си служи с всички дяволски хитрини! Най-малкото нещо, което може да ви се случи, е да ви арестуват.

— Как? Ще посмеят ли да арестуват един човек, който е на служба при негово величество?