Вече е все едно…

— Аз ще се обадя. Ще се чуем след един часа. Надявам се, че дотогава ще сте се поразшетали.

Инглиш кимна, после сякаш му хрумна някаква мисъл и каза:

— Къде е Анабел сега?

Уилям сви рамене.

— Последният път, когато я срещнах, призоваваше един недорасъл хомосексуалист да ми надупчи карантиите. Страхотна щерка си имате, нали?

Като се сбогува с Инглиш, Дъфи се качи на „Буика“ и спокойно подкара към клуб „Бронкс“. Остави колата в гаража и се прибра в стаята си.

Изпрати мършавия тип да донесе вестници. Докато го чакаше, си забърка едно силно уиски и запали цигара. Мисълта му свободно се рееше, но непрекъснато се връщаше на Олга. Продължаваше да си я представя как лежи разсъблечена, с кама в гърдите. Опита се да мисли за други неща, но съзнанието му безспирно се въртеше около тази картина.

Зарадва се когато недохраненият влезе и стовари няколко булевардни издания на масата. Дъфи му даде малко дребни пари. След това се зае внимателно да преглежда вестниците. Когато приключи, се облегна назад и запали втора цигара. В тях нямаше нищо за смъртта на Глисън.

Стана, отиде до телефона и набра номера на Анабел. Прекара повече от минута в слушане на сигнала, сетне затвори. Е, значи беше успяла да се измъкне.

После започна да кръжи из помещението, размишлявайки. Недоумяваше дали шайката на Морган й беше видяла сметката и се беше отървала от двата трупа. Мина му през ума, че идеята е добра, но нямаше как да я провери в момента.

Непосредствено преди един часа се появи Гилрой с още двамина мъже.

— Това е Шеп — представи той единия на Дъфи.

Уилям погледна към него и кимна. Помисли си, че Шеп е човек с необикновена външност. Той имаше съвсем малка глава, курдисана на дълга шия, а останалата част от тялото му беше скандално тлъста. Главата просто не съответстваше с трупа. Хрумна му, че творецът на Шеп, изглежда, беше нарушил правилната пропорция и направо бе плеснал първата, попаднала му под ръка. Шулц беше висок, жилест екземпляр с гъста и къдрава черна коса, твърда като телена четка.

— Седнете, момчета. Да пийнем… — покани ги Дъфи.

Те се настаниха смутено, стрелнаха с очи празната маса и накрая него. Мършавият надзърна през вратата и Уилям му рече:

— Донеси ни малко скоч.

Гилрой остана до прозореца.

— Изложих им основната идея — каза той. — Те я харесаха.

— Не си ли ти оня юнак, дето го търсят ченгетата? — попита Шеп с решителен глас.

Дъфи хвърли бърз поглед към Гилрой, който кимна. Тогава отвърна:

— Така е, но няма да е задълго. — Той се надигна, приближи се до телефона и набра някакъв номер. Докато чакаше да се свърже, слабият мъж влезе с уискито. Шулц протегна костеливата си ръка и започна да приготвя питиетата.

— Инглиш ли е? — изрече в слушалката. После запита: — Уредихте ли вече въпроса?

— Не беше лесно, но в момента сте чист. Трябва да припишете този удар някому, но да не бъде… знаете кой! — поясни Инглиш.

— Това е добре — ухили се Дъфи. — Ще ми трябват само един-два трупа и сме готови с извършителите.

Другият изсумтя.

— Първо ще се наложи да си ги набавите — каза.

— Ако можехте да видите командата, която се е разположила край мене, не бихте се притеснявали за това. Бях споменал нещо за пари, нали?

— Ако премахнете Морган и изолирате Анабел някъде, където да не става нужда да я срещам повече, ще получите много — обеща Инглиш.

— Измислете нещо по-добро. Искам пари, които може да се пипнат.

Онзи замълча за момент.

— Ще открия на ваше име сметка в „Нешънъл бенк“. Ще можете да теглите до пет хиляди долара.

— Направете го — съгласи се Дъфи и затвори.

Гилрой се отмести от прозореца и пое чашата си от Шулц.

— Да започваме — рече.

Дъфи седна.

— Инглиш ще ме прикрива. Временно е неутрализирал опасността. Ще ни подпре и с мангизи, ако действаме активно. Смятам, че можем да дадем старта още сега.

— Какъв ще е моят дял? — запита Шулц.

— Всеки ще получи по пет бона — уточни Уилям, като пресмяташе наум.

Шеп кимна.

— Ще ми влязат в работа — каза.

— Първата ви задача ще бъде да откриете Анабел Инглиш — рече Дъфи и скръсти ръце, подпирайки лакти на масата. — Тази мацка е опасна и трябва да бъде вкарана там, където няма да застрашава никого.

— Да я пречукаме ли? — обади се Гилрой. Говореше с отвращение.

— Не желая никакви убийства — поклати глава Уилям. — Аз съм в състояние да се справя с нея. Тя е луда за връзване.

— Ще я намерим — заяви Шеп. — Но смахнатите девици не са по нашата част.

— Вие свършете това, останалото е моя грижа — рече Дъфи.

— Откъде да започнем?

— Последния път, когато я видях, беше с бандата на Морган. Все ще знаят какво е станало с нея.

Шеп с мъка стана на крака.

— Лесна работа — каза. — Познавам тази дружина. Остави я на мене.

Дъфи изчака, докато излезе тромаво навън, след което погледна към Гилрой.

— Ще ми дадеш ли подробности за Морган?

— Държи три клуба — поде той. — Притежава офиси на Трензвърс Авеню край реката. Оттам върти бизнеса си.

— Какъв бизнес?

— Всевъзможен рекет. Нарекъл е мястото „Морган Навигейшън Тръст Къмпани“. Това е неговата главна квартира за управление на порока, контрабандата, прехвърлянето на момичета от Куба и каквото още се сетиш.