Вихърът на Жътваря

„Вие, ледериите, ни мислите за глупаци. Смеете се зад гърбовете ни. Подигравате ни се заради невежеството ни в хитрите ви заблуди. Е, има и друг вид хитрост, както скоро ще разберете.“

Най-сетне Брол Хандар вече не се чувстваше безпомощен.

Атри-Преда Биват кипеше отвътре, но мълчеше. Проклетият глупак до нея щеше да се убие и тя щеше да е виновна, че не е успяла да го защити. К’риснан и арапаите нищо нямаше да постигнат. Агентите на Фактора бяха заразили всеки ледерийски легион в този поход и сред тези агенти… „Проклети от Блудния убийци. Господарите на отровата.“

Харесваше воина до себе си, колкото и да беше кисел — което май бездруго си беше характерна черта за Тайст Едур. И макар и явно интелигентен, той беше също така… наивен.

Ясно беше, че Летур Аникт е проникнал в жалките неофициални усилия на Брол Хандар и на поне още няколко Надзорници и че възнамерява да премахне тази новопоявила се заплаха тук и сега. По време на тази експедиция.

„Имаме проблем с Брол Хандар“, бе казал Факторът. Бледото му закръглено лице приличаше на запрашен камък в обичайния сумрак на неговата светая светих, кабинета.

— Сър?

— Без разрешение свише се опитва да надвиши пълномощията си и по този начин да подрони традиционните функции на един Фактор в гранична провинция. Амбициите му са въвлекли и други в мрежата му, което би могло, уви, да има фатални последици.

— Фатални? Как?

— Атри-Преда, чуйте ме добре. Патриотистите вече не се съсредоточават изключително върху ледериите в империята. Има доказателство за надигащ се заговор сред Тайст Едур — срещу държавата, вероятно срещу самия император.

„Абсурд. Наистина ли ме мислиш за толкова глупава, Аникт? «Срещу държавата» и «срещу императора» са две различни неща. Държавата си ти и хора като тебе. Държавата е тръстът «Свобода» и Патриотистите. Държавата е канцлерът и неговите слуги.“ В това отношение идеята за заговор сред Тайст Едур да отърват империята на ледериите от корупцията изглеждаше повече от похвална. Достатъчно дълго бяха окупатори, за да разберат империята, която бяха спечелили. Да започнат да осъзнават, че всъщност те са губещите от това завоевание.

А Тайст Едур бяха горд народ. Не бяха склонни да търпят поражение, а фактът, че победителите бяха, според техните мерки, страхливци в истинския смисъл на думата, щеше да ги ужили още повече. Ето защо тя не беше изненадана, че Брол Хандар и неговите приятели едури най-сетне бяха предприели кампания срещу ръководещите държавата ледерии. „Нито пък е изненадваща степента, в която едурите са подценили своя противник.“

— Аз съм офицер в Имперската армия. Моят командир е самият император.

— Императорът властва над всички нас, Атри-Преда — каза Летур Аникт и се усмихна. — Заговорът сред неговия народ пряко застрашава неговата поддържаща структура — онези, които са се заели, с цената на големи лични жертви, да поддържат този апарат.

— Хора като вас.

— Точно така.

— Какво искате от мен?

— Брол Хандар ще настои да ви придружи във вашата наказателна експедиция. Убеден съм, че намерението му е да си присвои възвърнатите територии… — Махна с ръка. — Несъмнено в името на империята или някаква подобна нищо не значеща глупост.

„Тоест както направи самият ти?“

— Ще се постарая да го разубедя, сър — отвърна тя. — Не е безопасно…

— Не е, наистина. Точно това имам предвид. — След малко Летур Аникт отпусна гръб на облегалката на стола си. — Вие обаче няма да успеете с този аргумент. Надзорникът ще тръгне с вас и ще приеме рисковете.

„Рисковете, да. Като си представя, че идват от оулите.“

— Ще направя всичко, което мога, за да опазя живота му — заяви Биват.

Събеседникът й разпери ръце.

— Разбира се. Това е ваше задължение. Но и двамата знаем колко коварни могат да са оулите, особено след като сега се командват не от кого да е, а от Червената маска. Кой може да каже какви смъртоносни планове крои, за да избие командирите и други важни лица? Вие обаче си имате своите задължения и вярвам, че ще ги изпълните. Все пак ви напомням, че Брол Хандар е замесен в измяна.

— Ами тогава наредете на Орбин Търсача на истината да го арестува. — „Ако смее, защото това ще извади всичко на бял свят, а ти не си готов за това.“

— Ще сме подготвени при завръщането му — каза Факторът.

„Толкова скоро?“

— Императорът уведомен ли е за този развой?

— Да. Патриотистите нямаше да се заемат с този лов, ако не беше така… сигурен съм, че ме разбирате, Атри-Преда.

Разбираше го. Дори Карос Инвиктад нямаше да действа без разрешение.

— Това ли е всичко, сър?

— Това е. Дано Блудния се усмихне над вашия лов, Атри-Преда.

— Благодаря, сър…

И ето, че сега всичко се развиваше според предсказанията на Фактора. Брол Хандар бе тук, отхвърлил всички нейни аргументи защо не трябва да идва. И тя виждаше в изражението му подновена увереност и воля — Надзорникът се чувстваше така, все едно най-сетне е намерил здрава почва под краката си. Безпогрешно разпознаваше истинския си враг. Неоспоримият провал бе в увереността на едура, че той е направил първия ход.

— Сър, ако ме извините — каза тя. — Трябва да поговоря с офицерите си.