Вихърът на Жътваря

— О, никой от нас — отвърна Ордант Брид. — Нуждата от нас тук възпрепятства такова нещо. Както ти сам каза, към нас е насочено копие от лед и макар да не можем да го счупим, навярно можем да го… пренасочим. Силхас Руин, твоят водач ще е Смъртният меч на Чернокрилия господар. — И магьосникът махна с ръка.

Клип се изправи и заслиза към Диска на съгласието. Верижката и пръстените й се появиха в ръката му, завъртяха се и изтракаха, после се завъртяха отново.

— Той е Смъртният меч на Аномандър? — попита Силхас Руин невярващо.

Клип се усмихна.

— Мислиш, че ще е недоволен ли?

Братът на Рейк направи гримаса, после поклати глава.

— Вероятно не.

— Елате утре — рече Ордант Брид. — Ще подготвим начина да продължите пътуването си.

Клип леко стъпи върху лъскавия камък на Диска и се приближи до Силхас Руин. Верижката в ръката му се въртеше и потракваше.

— Винаги ли трябва да го правиш това? — попита намръщено Силхас Руин.

— Кое?

Силхас Руин влезе в стаята, последван от Клип.

Серен Педак изпита внезапен мраз, макар да не можа да определи източника му. Клип се усмихваше, но усмивката му беше цинична — и като че ли не откъсваше очи от Феар Сенгар, сякаш очакваше някакво предизвикателство.

— Аквитор — каза Силхас Руин, докато разкопчаваше токата на наметалото си, — поне една загадка намери отговора си.

— Така ли?

— Изобилието от духове тук, в Андара, безбройните призраци на мъртви Тайст Андий — зная защо са тук.

— Съжалявам, не знаех, че това място гъмжало от духове. Не съм виждала дори Уидър напоследък.

Той я изгледа, след което си наля вино и каза:

— Интересно как нещо толкова елементарно като липсата на вкус на езика може да се окаже най-мъчително изтезание… след като си бил заровен хиляди години.

Тя го гледаше как отпива от разводненото вино, как го вкусва.

— Времето, Аквитор. Ритуалът Омтоуз Феллак, който е замразил всичко, е надвил дори Гуглата… извинявам се, Бога на Смъртта. Духовете… те няма къде да отидат. Лесно са били пленени и поробени от Тайст Едур, но много от тях са успели да избегнат тази съдба и са тук, сред своите смъртни родственици. Чародеите на Оникса говорят за съчувствие и равновесие, разбирате ли…

„Не, не разбирам, но мисля, че това не е важно.“

— Магьосниците ще ни помогнат ли?

Силхас Руин отвърна с кисела гримаса, а после сви рамене.

— Нашата страховита компания вече си има нов член, Аквитор. Възложено му е да ни отведе до онова, което търсим.

Феар Сенгар изведнъж се стегна. Стана и се обърна към Клип.

— Тайст Андий. Знай едно, моля те. Не изпитвам никаква враждебност към теб и твоя народ. Ако наистина ни отведеш там, където е окована душата на Скабандари, ще съм ти в дълг — всъщност всички Едур ще са ти в дълг.

Клип се ухили.

— О, не, не и това.

Феар го изгледа объркано.

— Вие — заговори Силхас Руин на едура — сте най-ужасната заплаха за тези Андий. Вашата раса има сериозно основание да ги избие до последния. Ледериите също не са благоразположени към тях, заради съпротивата им срещу анексирането — съпротива, която продължава до ден-днешен. Блуроуз не обича да бъде окупирана. Хората, които живееха редом с притежаващите андийска кръв, изпитват вярност към ледерийските завоеватели. Когато е властвал орденът на Оникса, било е управление отдалече, не са били склонни да се месят в ежедневните дейности и са налагали малко искания над населението. А сега, Феар Сенгар, вашата раса управлява ледериите и усилва неприязънта, кипяща в Блуроуз.

— Не мога да говоря за империята — отвърна Феар. — Само за себе си мога да говоря. Но вярвам, че ако събитията се развият по начина, по който желая, тогава истинското освобождение може да е наградата, дадена от едурите за тяхната помощ — за цялата провинция Блуроуз и за всичките й обитатели. Разбира се, аз ще настоявам за това.

Клип отвърна с презрителен смях.

Верижката се завъртя и здраво се стегна около дясната му китка — това бе единственият коментар на тези тържествени изявления и храбри обещания.

Серен Педак усети, че й призлява. Клип, това влудяващо пале с неговата верижка, с вечно насмешливото му изражение…

„О, Феар Сенгар, не се доверявай на тогова. Изобщо не се доверявай.“

— Сигурен ли сте, че искате това, Надзорник?

— Тази експедиция трябва да е наказателна, Биват. Не е направено никакво официално обявяване на война — посланието от Ледерас е много ясно в това отношение. Явно, според задълженията ми на Надзорник, на мен се пада да гарантирам, че кампанията няма да надвиши параметрите си. Трябва да заловите и унищожите онези, които са избили заселниците.

Тя гледаше колоните ледерийски и едурски отряди, които се точеха по пътя. Прах висеше във въздуха, зацапала яркосиньото на небето. Тропотът на армията напомняше на Брол Хандар за кършещ се лед, който пращи и с грохот се свлича надолу към някоя река.

— Точно това е намерението ми, Надзорник — каза Биват. — Това и нищо повече. Точно както ми бе заповядано.