Вихърът на Жътваря

При тези хладни думи Клип се изправи.

— Точно както ви предупредих! — извика Рин Варалат, Риви на Нощта, с високия си стържещ глас. — Той идва като левиатан на унищожението! Кой от братята се оказа най-надарен с проникновение и мъдрост? Е, отговорът е ясен!

— Успокой се — рече Пенит Винандас.

Клип се усмихна, зачуден за пореден път дали аспектите на Риви създават личностите на своите господари — или господарка, в случая с Пенит — или обратното? Разбира се, Господарката на Корена щеше да зове към спокойствие, обуздаване на свирепите воли, след като беше така несъмнено… вкоренена.

— Аз съм спокоен! — изръмжа Рин Варалат. И изпъна пръст към Силхас Руин. — Не бива да се подчиним на тогова, иначе всичко, което сме постигнали, ще се срути върху главите ни. Равновесието е всичко, което ни държи живи, и всеки от вас знае това. А ако не го знаете, значи сте по-глупави, отколкото мога да си представя.

Драксос Хълч, Риви на Тъмната вода, заговори с дълбокия си баритон:

— Въпросът, мои приятели чародеи, е по-малко открит за дебат, отколкото бихте могли да се надявате. Освен, разбира се, ако можем да обясним на този воин естеството на нашата борба й нелекия баланс, който постигнахме наскоро.

— Защо трябва да го интересува? — попита Рин Варалат. — Ако всичко това рухне, за него е все едно. Той ще продължи напред, без да го е грижа — нашата смърт ще е без никакво значение за него.

Силхас Руин въздъхна и каза:

— Не съм безчувствен за битката, която сте водили тук, чародеи. Но вашият успех се дължи изцяло на неизбежното разпадане на ритуала на Джагът. — Огледа ги един по един. — Вие не можете да надвиете Омтоуз Феллак, след като неговият владелец беше не кой да е, а Готос. Все едно, балансът, който вярвате, че сте постигнали, е илюзорен. Ритуалът се проваля. Ледът, който беше държан под контрол, държан беше извън времето, е започнал да се движи. Стапя се в топлината на този век и обемът му е така огромен, че дори и разтопен ще предизвика огромна промяна. Колкото до глетчерите, пленени в най-високите предели на планините Блуроуз — тези на север, — е, те вече са започнали да се движат. Нехайни за пристъпите на далечния океан, те извличат сила от изменчивия поток на студения вятър. Тези глетчери, чародеи, все още държат копието на ритуала и скоро той ще се забие във вашето сърце. Андара е обречена.

— Изобщо не ни интересува Андара — заяви Гесталин Арос, Риви на Въздуха. — Балансът, за който говориш, не е този, който е важен за нас. Силхас Руин, джагътският ритуал бе от лед само в смисъла, по който огънят е от дърво — беше средство за домогване до определена цел и тази цел бе замразяване на времето. На живота и на смъртта.

Клип изгледа с присвити очи Силхас Руин. Албиносът Андий бавно кривна глава и каза:

— Говорите за различни провали, но двете неща са свързани…

— Знаем — прекъсна го Ордант Брид. И добави: — Знаем го по-добре от теб. Ти говориш за копие от лед, за самото ядро на Омтоуз Феллак, още живо и все още — силно. Това копие, Силхас Руин, хвърля сянка и тъкмо в тази сянка ти ще намериш онова, което търсиш. Макар и не, струва ми се, по начина, по който го желаеш.

— Обяснете.

— Няма — сопна се Рин Варалат. — Ако желаеш да разбереш, потърси свои родственици.

— Мои родственици? Да не би да сте способни да призовете Аномандър?

— Не него — отвърна Ордант Брид. Поколеба се и продължи: — Бяхме посетени, не толкова отдавна, от асцендент. Менандори. Сестрата Зора…

Гласът на Силхас Руин стана още по-хладен:

— Какво общо има тя с това?

— Балансът, невежи глупако! — Крясъкът на Рин Варалат отекна в залата.

— Къде е тя? — попита Силхас Руин.

— Уви, не знаем — отвърна Драксос Хълч. — Но е близо, по причини, които са само нейни. Боя се, че тя ще се противопостави, ако решиш да минеш през нас със сила.

— Аз търся душата на Скабандари Кървавото око. Не разбирам как ще възразите на такава цел.

— Ние разбираме истината на това — заяви Ордант Брид.

Последва дълго мълчание. Петимата Чародеи на оникса гледаха слисания Силхас Руин, който сякаш бе изгубил дар слово.

— Въпрос на… състрадание — промълви Пенит Винандас.

— Не сме глупци — каза Ордант Брид. — Не можем да ти се противопоставим. Но можем, навярно, да те водим. Пътят до мястото, което търсиш, е тежък — пътеката не е права. Силхас Руин, с известно изумление ти казвам, че постигнахме някакво единодушие за това. Нямаш си представа колко рядко е това — вярно, говоря за компромис, който е по-труден с някои от нас, отколкото с други. При все това, споразумяхме се да ти предложим водач.

— Водач? Да ме води по тази крива пътека или да ме дърпа настрана от нея?

— Такава заблуда не би подействала дълго.

— Вярно. Нито ще съм милостив, щом я разкрия.

— Разбира се.

Силхас Руин скръсти ръце.

— Ще ни осигурите водач. Добре. Кой от вас е доброволецът?