Вихърът на Жътваря

Той я изгледа, после се размърда на седлото, за да облекчи напрежението в кръста — предпочиташе да се възхищава на конете отдалече, вместо да кацне на гърба на някоя от тези проклети твари. Те сякаш разбираха неприязънта му и реагираха подобаващо, а точно този имаше навика да отмята глава назад, щом му дръпнеха юздите след всеки галоп, и явно се опитваше да му счупи брадичката. Атри-Преда му бе казала, че прекалено много се навежда напред и че конят знае това и гледа на грешката му като на възможност да му навреди. Дори само поради тази причина Тайст Едур не очакваше с нетърпение това пътуване, но каза:

— Все пак ще ви придружа.

Знаеше, че тази перспектива не я радва. Но все пак си имаше лична охрана, от своето племе. Собствен впряг, колар и два вола. Повече от достатъчно продоволствие, за да гарантира, че няма да е бреме за военния обоз.

— Загрижена съм за безопасността ви — рече тя.

— Не е нужно. Имам пълна увереност в своите арапаи…

— Простете, Надзорник, но ловът на тюлени не е същото като…

— Атри-Преда — на свой ред я прекъсна Брол Хандар, — моите воини са се изправяли срещу елитни ледерийски войници по време на завоеванието и вашите ледерии бяха разбити. Тюлени? Да, някои от тях тежат колкото вол, с бивни по-дълги от меч. И бели мечки, и пещерни мечки. Вълци, на цели глутници. И да не забравяме превъплъщенците джхеки. Нима си въобразявате, че белите пустини на Севера са пусти земи? Срещу онова, пред което един арапай трябва да се изправя всеки ден, ледериите изобщо не бяха голяма заплаха. Колкото до предпазването ми от оулите, такава необходимост вероятно би възникнала само след бягство на вашите сили. Ще разполагаме с К’риснан от Ден-Рата, както и с вашия магически кадър. Накратко — довърши той, — вашата загриженост звучи фалшиво. Кажете ми, Атри-Преда, каква бе същината на тайната ви среща с Фактор Летур Аникт?

Въпросът, изречен уж мимоходом, я порази като удар през лицето и очите й се приковаха в него широко отворени, изпълнени с тревога. После в тях кипна нещо по-мрачно.

— Финансови въпроси, Надзорник — отвърна тя хладно. — Всяка армия трябва да яде.

— Финансирането на тази наказателна експедиция е осигурено от Имперската съкровищница.

— Въпросните фондове са уредени от Фактора. В края на краищата това му влиза в задълженията.

— Не и в този случай — отвърна Брол Хандар. — Разходите се уреждат от моята канцелария. Всъщност тази експедиция се изплаща с едурски пари. Атри-Преда, в бъдеще трябва да сте сигурна за фактите, преди да се опитвате да лъжете. Изглежда, сте принудена да действате под бремето на две групи заповеди. Надявам се, в името на душевния ви мир, двете да не се окажат в конфликт.

— Едва ли.

— Убедена ли сте в това, Атри-Преда?

— Да.

— Добре.

— Надзорник, много от избитите заселници бяха от личното домакинство на Фактора.

Брол повдигна вежди.

— В такъв случай желанието за най-кърваво възмездие трябва да е много силно за горкия Летур Аникт.

— На онази среща, сър, аз просто повторих намерението си да накажа убийците, както заслужават. Факторът поиска уверения и аз с удоволствие му ги дадох, предвид обстоятелствата.

— С други думи, Летур Аникт е бил донякъде разтревожен, че контролът на ръководенето на експедицията му е отнет, защото такова решение беше безпрецедентно. Може да се приеме, че е достатъчно интелигентен да разбере — след като се поуспокои, — че този ход означава неодобрение на скорошните му ексцесии.

— Не бих могла да знам, сър.

— Ще ми е интересно да преценя степента на покорството му след нашето триумфално завръщане.

Тя не отвърна нищо.

Разбира се, добави той на себе си, тогава Летур Аникт щеше да е направо вбесен, като се имаше предвид фактът, че във всичко това нямаше нищо официално. Приятелите на Фактора в двореца — ледерийските слуги на канцлера най-вероятно — щяха да се ядосат, щом научеха за това заобикаляне. Но този път едурите бяха организирали малката узурпация — дело на племената, връзката, установена посредством К’риснан и едурския персонал на различните Надзорници. Във всичко това имаше огромен риск — самият император не знаеше нищо в края на краищата.

Летур Аникт трябваше да бъде озаптен. Нещо повече — да бъде спрян. Завинаги. Ако зависеше от Брол, до една година в Дрийн трябваше да има нов Фактор, а колкото до владенията на Летур Аникт, измяната от негова страна и корумпираността му несъмнено щяха да доведат до конфискуването им, с отнемането на всички фамилни права и ограничения от такова високо ниво, че всички роднини на Аникт щяха да са Длъжници за поколения напред.

„Той е покварен. И е заплел тук гибелна мрежа, от Дрийн до всеки пограничен народ. Търси война с всички свои съседи. Ненужна война. Безсмислена, извън ненаситната алчност на един човек.“

Такава корупция трябваше да бъде отрязана, защото имаше много като Летур Аникт в тази империя, процъфтяваха под закрилата на тръст „Свобода“ и, твърде вероятно, на Патриотистите. Летур Аникт щеше да е пример и предупреждение.