Вихърът на Жътваря

— Ти! Те! Погледите в очите им — изненадата, да, о, богове на бездната! Не мога да спра!

— Ти гледай да спреш все пак — предупреди я Корик и изтръска кръвта от меча си. — Чувам движение — там, в дъното на улицата. Хайде.

Изсвистяха три метални стрели и две от тях поразиха връхлитащия едур. Две копия полетяха в дъга за отплата, право към Фидлър. И Тар вдигна огромния си щит да ги спре, и изблъска сержанта встрани… и изпъшка, когато тежките копия се натресаха в бронзовата обшивка, едното проби цял пръст и го набучи под рамото. Ефрейторът изруга.

Фидлър се хвърли зад една ковашката каца тъкмо когато трето копие изсвистя и се заби в нея. По улицата швирна вода.

След това засадата „кръстосан огън“ порази шестимата настъпващи едури — стрелите изсвистяха от двата края на тясната уличка.

— Изтегляй се! — изрева Фидлър, докато се обръщаше да смени незаредения си арбалет със заредения, който Ботъл тикаше в ръцете му.

С Тар, прикриващ тримата, заотстъпваха през ковачницата, през прашния двор с купищата шлака и назад към пивницата.

Там, ако се съдеше по шума, се биеха Сторми и тежките му.

Зърна движение по фланговете — останалите от засадата се събираха. Кътъл, Коураб, Мейби, Геслер, Балгрид и Бретлес. Презареждаха на бегом.

— Геслер! Сторми и неговите…

— Чух го, Фид! Коураб — дай го проклетия арбалет на Бретлес — безнадежден си с него. Иди при Тар и двамата влизате първи!

— Улучих си целта! — възрази Коураб, докато връчваше арбалета на единия от ефрейторите на Хелиан.

— С рикошет на стрелата от камъните и не ми казвай, че го беше предвидил!

Коураб вече стискаше тежкото едурско копие, което си беше избрал.

Фидлър махна на Тар да тръгнат напред.

— Двамата! Бързо вътре и удряте здраво!

Едурът успя да прониже с копието си лявото рамо на Сторми чак след като почти подскочи и натисна с цялата си тежест. Акт на необикновен кураж, който бе възнаграден с един палец в лявото му око — заби се дълбоко, дълбоко и още по-дълбоко. Едурът изпищя и опита да се дръпне, но грамадният червенобрад ефрейтор вече го беше сграбчил за косата и стискаше здраво.

С още по-силен крясък и още повече кураж, воинът дръпна рязко глава и остави Сторми с шепа от скалпа си и палец, зацапан със слуз и кръв.

— По-полека де — измърмори със странно равнодушие ефрейторът и се хвърли напред, за да докопа едура. Двамата рухнаха върху мръсните дъски на пода на кръчмата — и сблъсъкът избута копието през цялото рамо на Сторми. Той извади ножа си за кормене, заби го в корема на воина, точно под гръдния кош, под сърцето, и сряза нагоре.

Кръвта швирна на порой.

Сторми залитна, хлъзна се, успя някак да се вдигне на крака — копието стърчеше откъм гърба му, — олюля се към дългата маса с купчината отрязани едурски глави, сграбчи една и я запокити през помещението в тълпата едури, които напираха през входа, където Флашуит и Боул бяха държали позиция, докато едно копие не прониза Боул във врата, а някой не изби шлема на Флашуит от главата й. Сега тя лежеше, без да мърда, по гръб и не помръдваше под обутите в мокасини крака на едурите, които газеха през нея.

Главата удари предния воин в лицето, той изрева от потрес и болка и залитна.

Мейфлай зае позиция до Сторми. Пронизана бе вече на четири места и беше цяло чудо, че още може да стои на крака.

— Не ми умирай! — изръмжа й Сторми.

Тя му подаде меча.

— Намерих го това да се търкаля, сержант, и реших, че може да си го искаш.

Нямаше време за отговор — първите трима едури се хвърлиха срещу тях.

Щом се появи от кухненския вход — персоналът отдавна бе опразнил кухнята, — Коураб видя атаката и скочи да я поеме от фланга.

Спъна се и полетя с главата напред над тялото на едура, когото Сторми току-що бе промушил. Ръцете му излетяха напред, без да изпускат копието. Върхът мина през дясното бедро на най-близкия воин, хлъзна се покрай костта и се вряза в лявото коляно на следващия едур, точно под капачката. Разцепи ставата с наклон надолу и се вряза здраво между две от дъските на пода — едната се отпра тъкмо навреме, за да обърка стъпките на третия едур, който сякаш сам се хвърли напред и се наниза на изпънатия меч на Сторми.

Докато Коураб падаше между връхлитащите врагове, Тар се появи, късият меч в ръката му засече и той си проби път напред и застана на пътя на останалите едури.

В този момент Флашуит се изправи между тях, с два ножа кетра в ръце.

Фидлър — тъкмо влизаше през кухненската врата със зареден арбалет — видя Тар да посича последния едур. Стаята беше отрупана с нападали тела, повечето от които не мърдаха. Изпод труповете на едурите изпълзя Коураб Билан Тену’алас, кашляше, задавен от кръвта, изляла се върху него.

Бретлес притича до прозореца.

— Сержант! Идат още!

— Арбалетите отпред! — изрева Фидлър.

Хелиан примижа към луксозната къща в другия край на улицата. Къщата на Фактора, спомни си тя. Така изглеждаше. Скъпо, натруфено и безвкусно. Посочи с окървавения си меч:

— Ей там си правим отбраната.