Вихърът на Жътваря

Ърб изръмжа и изплю червеникава слуз — да не беше почнал да дъвче бетел? Да не повярваш как си съсипват здравето някои хора. Тя удари още една глътка от местното, дето имаше вкус на бамбук, напикан от кучета, но пък удряше здраво в главата. После му махна да тръгне напред.

След него — и другите, освен Лютс и Тавос Понд: тях ги бяха накълцали на кайма, докато се мъчеха да удържат фланга в оная сляпа улица отзад.

— Аз държа ариергарда — подвикна им, докато шестимата останали бойци залитаха напред покрай нея. — И плътна редица, хайде!

Нова глътка. Все по-гадно ставаше това. Кой изобщо ще се мине да го пие?

Тръгна и тя. Стигнала беше до средата или може би беше изминала около половината, когато на трийсетина крачки назад се появиха стотина Тайст Едур. Тъй че тя захвърли глинената бутилка и спря да посрещне атаката. Затова беше ариергардът, нали? Задържаш ги.

— Не е честно! — изрева Хелиан и вдигна щита да се прикрие зад него… о, ама то изобщо не беше щит! Беше капак от буре с ейл, от онези с дръжките. Зяпна го изумена. — Ей, това изобщо не съм го поръчвала!

Цели три дни и нощи бягане от речния бряг, а сега — шумове от битка някъде напред. След като беше загубил ефрейтора си преди две нощи — глупакът беше паднал в един изоставен кладенец, в един момент седи до него, в следващия — няма го. Пропадна през оплетените корени почти до дъното и си пръсна главата, пък и вратът отиде, и не беше ли смешно как Гуглата така и не забравяше, след като за капрала беше „или влизаш в морската пехота, или смърт“, а той взе, че ги направи и двете. Та след като Бадан Грук си загуби капрала, сега влачеше със себе си Ръфъл — не точно повишение, Ръфъл не беше тоя тип, но си отваряше очите, поне когато не ядеше всичко за ядене, което види.

А сега Ръфъл изпъшка, смъкна се до Бадан Грук, сержант на Пето отделение, Трета рота, Осми полк, вдигна пребледнялото си обло лице и го изгледа с хладния си поглед.

— Май се уморихме малко, сержант.

Бадан Грук беше далхониец, но не от северните племена в саваната. Беше се родил в джунглата на юг, на половин ден път от брега. Кожата му беше черна като на Тайст Андий, с толкова тесни цепки на очите, че се виждаше само бялото; и освен това не беше от тези, дето се смеят много. Най-добре се чувстваше в безлунни нощи, макар Ским непрекъснато да се оплакваше как проклетият им сержант просто изчезвал, обикновено когато им трябва най-много.

Но ето, че сега бяха тук, посред бял ден, и ох как съжаляваше Бадан Грук за сумрака на тропическата джунгла в родния си край.

— Стой тук, Ръфъл — рече той и драсна назад при сержант Праймли, присвил се с останалите морски пехотинци. Отделението на Праймли, Десето, също беше само с един по-малко, докато Четвърто бяха загубили двама, включително сержанта им Синтър, а от това още повече го болеше. Тя беше от племето му все пак. Проклятие, точно тя бе причината да влезе в армията, преди всичко. Да върви след Синтър винаги беше много по-лесно.

Щом се приближи, Бадан Грук махна с ръка на Праймли. Ефрейторът на кюонския благородник, Хънт, също се лепна за тях. Седнаха малко настрана от останалите.

— Е — попита тихо Бадан, — заобикаляме ли го това?

Издълженото аскетично лице на Праймли се смръщи кисело — винаги ставаше така, когато някой му заговореше. Бадан не беше много наясно с биографията на този човек, извън очевидното, което беше, че Праймли е направил нещо лошо някога — достатъчно лошо, за да го лишат от собственост и може би дори да побегне. Поне беше оставил зад гърба си аристократичните пози. На прошепнатия въпрос на Бадан ефрейтор Хънт изсумтя и извърна очи.

— Тук си, за да говориш — подкани Бадан картуулеца.

Хънт сви рамене.

— Бягаме от реката насам, сержант. Снишавахме се и се крихме, докато и тримата ни магове се скапаха и сега са по-зле от ходещи мъртъвци. — Кимна на север. — Ония там са морска пехота и се бият. Загубили сме само един от тежката и един сапьор…

— И един сержант, и един ефрейтор — добави Бадан.

— Седемнайсет души сме, сержант. Видях какво могат твоите тежки и двамата със сержант Праймли можем да те уверим, че Лукбек, Дроуфърст и Шоули не отстъпват на Релико и Вастли Бланк. А Хъни все още има три проклетии и два пъти повече острилки, след като Кисуеър ги остави, когато двете със Синтър отидоха и…

— Добре — прекъсна го Бадан. Не искаше да слуша пак за станалото със Синтър и Кисуеър, след като Кисуеър беше причината Синтър да тръгне с нея. Нищо добро не те чака, когато вървиш по жена, която върви по друга жена — дори да й е сестра, — но станалото станало и двете вече ги нямаше, нали? — Праймли?

Кюонецът се потърка по онова, което минаваше за брада по лицето му — само издаваше колко е млад още кучият му син, — и погледна през рамо към чакащите войници. После изведнъж се усмихна.