Вихърът на Жътваря

Техол Бедикт погледна намръщено Ублала Пунг.

— А, говорехме за двама различни горки човеци. Хм, преди малко ме посети един бегач от Ръкет — изглежда, Къщата с люспите се е срутила по време на земетресение. Но не обичайно земетресение, каквито бездруго никога не се случват тъдява. Ублала Пунг, има и друг поборник, който е много по-плашещ от всякакъв чистокръвен тартенал. Сред Ловците на плъхове има голям смут, а те явно знаят повече, отколкото издават. Гледната точка, изглежда, е, че този път мрежата на императора е изтеглила ужасен улов.

— Е, нищо не знам за това — рече Ублала Пунг и се потърка замислено по брадичката. — Само че тоя чистокръвен има каменен меч. Изчукан, като ония върхове за копия, дето ги продават на Долния пазар. Висок е почти колкото него, а той е по-висок от мен. Видях как хвана един ледерийски страж и го захвърли настрана.

— Захвърли го?

— Като торба с… гъби или нещо такова. В смисъл — не картофи, а нещо по-леко.

— Значи нравът му е по-лош и от твоя.

— Чистокръвните не познават страх.

— Вярно. А ти пък откъде знаеш за чистокръвните?

— От серегалите. Нашите богове, онези, които помогнах да убият. Те бяха паднали чистокръвни. Отхвърлени.

— Значи този, който е пристигнал току-що, е равен на един от боговете ви ли, Ублала Пунг? Моля те, не ми казвай, че се каниш да се опиташ да го убиеш. Искам да кажа, нали си има каменен меч и така нататък.

— Да го убия? Не, ти не разбираш, Техол Бедикт. Този, този чистокръвен, той заслужава истинска почит. Не както умилостивявахме серегалите — онова беше, за да ги държим настрана. Почакай и ще видиш, почакай и ще видиш какво ще стане. Родствениците ми ще се съберат, като се пръсне вестта. Ще се съберат.

— А ако императорът го убие?

Ублала Пунг само поклати глава.

Двамата се обърнаха, защото влезе Бъг. Носеше гола жена.

— Е, не — каза Техол. — Котлето не е чак толкова голямо. Освен това, колкото и да съм гладен, все пак си има граници и яденето на академици далеч ги надминава…

Слугата се намръщи.

— Познаваш тази жена?

— Да, от предишния си живот, нали беше пълен със строги възпитателки, обекти на младежки увлечения и разни такива. Уви, много зле изглежда сега. Винаги съм чувал, че светът на учените е жесток — що за спор над нюанси е довел до това, как мислиш?

Бъг положи жената върху постелята си.

И щом се изправи, Ублала Пунг го удари толкова силно, че старецът се натресе в стената.

— Чакай бе! — извика Техол на великана. — Стига!

Бъг потърка челюстта си и попита ядосано:

— Защо се биеш?

— Техол каза да…

— Остави какво съм казал, Ублала. Беше просто мимолетна мисъл, съждение, лишено от съдържание, непредпазливо изказване, несвързано по никакъв начин с физическо действие. Изобщо нямах предвид…

— Каза, че трябва да се тресне по главата, Техол Бедикт. Заради вирнатия нос и понеже прекалявал. Точно така каза. Бил над положението си, каза…

— Ох — и двамата — престанете да ме гледате така. Просто изрекох няколко дребни оплаквания от домашно естество. Изобщо не подозирах, че Ублала Пунг ще ме схване толкова буквално.

— Господарю, той е Ублала Пунг.

— Знам, знам. Явно чудесно наточените ръбове на интелекта ми напоследък са се захабили. — Изведнъж лицето му светна. — Но вече си имаме учител!

— Жертва на Патриотистите — каза Бъг, изгледа Ублала накриво и пристъпи към котлето на огнището. — Бездна подземна, господарю, да не си си мил краката?

— М-да, уви, ужасно се нуждае от кулинарната ти магия. Патриотистите ли? Измъкнал си я от затвора?

— Един вид. Но не предвиждам лов на мъже из целия град. Тя трябваше да е една от онези, които просто са изчезнали.

Ублала Пунг се изсмя дрезгаво.

— Никога нямаше да я намерят, ако имаше лов на мъже.

Двамата го изгледаха неразбиращо.

Полукръвният тартенал посочи очевидното.

— Ами… има си цици и всичко друго. Без онуй де.

— Тя има нужда от нежни грижи, господарю, — каза Бъг. — И от почивка.

— Какво пък, няма по-добро убежище от ужасите на света от жилището на Техол Бедикт.

— Лов на мъже! — Ублала се изсмя отново и поклати глава. — Тия Патриотисти са идиоти.

8.

Когато камъкът вода е, времето е лед.Когато всичко е замръзнало на място,валят съдби в безмилостен потоп.Лицето ми прозира в този камък, що вода е.Заключен ромонът е в неговите очертания,

тъй странно изражение.И вековете се спотайват, когато камъкът вода е.А циклите във дълбините оковани,въртопи вихрят те — изгубени илюзии.Когато камъкът вода е, времето е лед.Когато всичко е замръзнало на място,животът ни е камъни в пороя.И ний валим и все валимкато вода по камъкпри всеки удар на ръката.Вода и камъкФент Стари