Вихърът на Жътваря

— Остави това. Лабиринтите са върховното жертвоприношение на К’рул — собствената му плът, собствената му кръв. Но не и Древните лабиринти — или така поне вярваме. Чии жили са били отворени, за да се създадат те, Котильон?

— Де да знаех. Наистина не знам. А и все едно, съмнявам се, че е важно. Дали Азатите просто реагират на увреждане, или зад действията им съществува насочващ разум? Не мога да ти отговоря. Съмнявам се, че някой би могъл. Важно ли е изобщо?

— Не знам, честно. Но незнанието ме изнервя.

— Имам ключ за теб — каза след миг Котильон. Трул Сенгар и Онрак вече се приближаваха към тях. — За вас тримата всъщност. Стига да го искате.

— Има ли избор?

— Не и за тях — отвърна Котильон и кимна към Трул и Т’лан Имасс. — Но биха могли да се възползват от помощта ти.

— Същото беше в сила и за Калам Мекхар — каза Бързия Бен. — Да не говорим за адюнкта Тавори.

— Те оцеляха — отвърна Котильон.

— Не можеш да си сигурен обаче — не и за Калам. Не можеш да си напълно сигурен, нали?

— Той беше жив, когато Скръбният дом го взе.

— Така твърди Сенкотрон.

— Той не лъже.

Чародеят се изсмя горчиво.

— Калам е жив, Бързи Бен. Скръбният дом го държи извън обсега на самото време. Той ще се изцери. Отровата ще закърнее, ще стане инертна. Сенкотрон спаси живота му.

— Защо?

— Виж, на този въпрос е по-трудно да се отговори — призна Котильон. — Може би просто за да се противопостави на Ласийн, и не бива да се изненадваш, ако причината е само това. Повярвай ми, за Сенкотрон тя е достатъчна. — „Радвай се, Бен Адефон Делат, че не ти казвам истинската причина.“

Трул Сенгар и Онрак дойдоха при тях. Новото копие на Тайст Едур — с каменен връх — бе стегнато на гърба му. Носеше дълго наметало срещу студа, от тъмночервена вълна — едно от по-полезните съкровища, намерени в дългата къща. Беше закопчано със сребърна брошка, изобразяваща някакъв стилизиран чук. Скелетната фигура на Онрак Прекършения бе толкова разбита и очукана, че беше цяло чудо как все още се държи цял.

Т’лан Имасс заговори:

— Това езеро, бог. Брегът отсреща…

— Какво?

— Не съществува. Котильон кимна.

— Как е възможно това? — попита Трул Сенгар. — Онрак казва, че от другата страна няма портал. Че всъщност няма нищо.

Котильон прокара длан през косата си, после се почеса по брадичката — съзнавайки, че има нужда от бръснене — и примижа над водата.

— Другият край е… нерешен.

— Какво означава това? — попита намръщено Бързия Бен.

— За да разберете, трябва да отидете там, магьоснико. Тримата. Натам е пътят ви. И трябва да тръгнете скоро.

— Извинявай, че не сме толкова силно впечатлени — каза сухо Тайст Едур. — Последният кошмар, в който ни отпрати, ни превърна в доста неохотни търсачи на приключения. Трябва ни по-сериозно основание, Котильон.

— Предполагам.

— Чакаме — каза Бързия Бен и скръсти ръце.

— Уви, не мога да ви помогна. Всяко обяснение, което опитам, ще повлияе на възприятието ви за онова, което ще откриете в края на пътуването си. А това не бива да се позволи, защото начинът, по който възприемате, ще оформи и всъщност ще определи реалността, която ви очаква. — Въздъхна отново. — Знам, че не помага много.

— Тогава повикай Сенкотрон — каза Трул Сенгар. — Може би той ще се справи по-добре.

Котильон сви рамене и кимна.

След десетина удара на сърцето от нищото изникна общо взето безформена сянка, от която се появи чвореста тояга, стисната от мършава разкривена ръка. Богът се озърна наоколо, после погледна надолу и разбра, че е нагазил до глезените във вода. Изсъска, надигна пешовете на опърпаното си наметало и заподскача до сухия бряг.

— Много смешно, нали? — възкликна. — Нещастници, всички до един. Какво искате? Зает съм. Не разбирате ли? Зает.

Онрак посочи с костеливата си ръка към езерото.

— Котильон иска да ни прати отвъд тази вода, на мисия, която не иска да обясни, за да постигнем цели, които отказва да определи, в място, което не може да опише. Ето защо призоваваме теб, о, безформени, да ни кажеш онова, което той не иска.

Сенкотрон се изкикоти.

Котильон извърна поглед настрани. Подозираше какво предстои.

— С удоволствие, о, костеливи. Отговарям ето така. Точно както си мисли Котильон е. Петелът умря от скръб.

И Сенкотрон се завихри и се стопи в нищото, сподирен от ругатнята на Бързия Бен.

— Продоволствието е пред дългата къща — каза Котильон. — Донесете го тук. Ще ви чака лодка. Сбогувайте се с Майнала и децата колкото може по-кратко. Пътят е дълъг и труден, а времето ни изтича.

Миришеше на лед. Скорген Кабан се доклатушка до носа при Шурк Елале, която стоеше там сякаш неподвластна на студа и вълните, дори бузите й, пердашени от бурния насрещен вятър, не бяха зачервени. Странна жена, наистина. Тайнствена, незадоволима, неземна. Беше като древна морска богиня, излъчваща похот сукуба, прелъстила ги всички към ориста им… но не, тази мисъл не беше добра, не и сега, нито никога. Или поне докато той плаваше с нея.

— Капитане! Става рисковано — ледените планини наближават протока по-бързо от нас! Откъде дойдоха, в името на Блудния?