Вълка

— Ако екипът ми попадне на нещо, веднага ще ви го предоставя и на вас — каза Големия Майк. — Но си мисля, че е по-добре да се опитате да измъкнете тази информация от някоя от важните клечки от списъка.

— Ако научите име, не ми го съобщавайте по телефона. Ще ми го кажете, като се върнете — наредих аз. — Не искам да му давам предимство.

— Той в нашия списък ли е? — попита Маласън.

— Не, той е в моя списък — отвърнах.

33.

Флоренция, Италия

Раза стоеше в средата на голямата зала в Галерията, загледан в масивната скулптура на Давид на Микеланджело, сътворена от великия скулптор едва на двайсет и шест годишна възраст. Залата беше пълна с туристи, които снимаха, студенти, които си водеха подробни записки, деца, които гледаха в захлас.

— Красиво творение — отбеляза Аврим.

Той стоеше до Раза, свит между група азиатски студенти, загледани във внушителната скулптура, и добре облечена американка на около двайсет и пет, прелистваща албум с фотографии на статуята, стиснала със зъби черен маркер.

— А след няколко седмици? Кой знае — отвърна Раза. — Ще се превърне отново в безформена купчина.

— Но аз мислех, че…

— Че това ще е нашата примамка ли? Може и да е вярно. Ще бъде правдоподобно за всеки, който подслушва разговорите ни — полицията, другите групи, Владимир, американеца. Така ще ги убедим, че ще ударим тук и ще ги накараме да съсредоточат силите си тук. Така необезпокоявано ще ударим на другото място. Но, от друга страна, има смисъл да взривим едновременно две бомби на две различни места. Ако успея да го направя, тогава това ще е „визитната ми картичка“.

Аврим погледна към статуята на Давид и тихо отвърна:

— Имаме ли достатъчно ресурси за подобно начинание? Както и човешки сили?

— Ако не ни достигат, ще ни дадат.

— Задачата, която си планирал, е мащабна и амбициозна. Ще накараме врагът да трепери от страх. Замисълът е гениален и ще ни спечели име в Европа, каквото име си спечели Осама в Америка на единайсети септември. Наистина ли мислиш, че е необходимо да разширим операцията?

— Бен Ладен събори и двете кули — отвърна Раза. — Но съм сигурен, че и едната щеше да предизвика същия емоционален ефект. Ние вървим по стъпките му. Той с ентусиазъм щеше да одобри плана ми. Ще всеем страх у врага и такъв смут, че оттук нататък ще очакват да ударим по всяко време и навсякъде. Най-накрая ще повярват, че никоя от техните светини не е недосегаема за нас.

— Във всеки ъгъл на залата са монтирани охранителни камери — отбеляза Аврим и заедно с Раза тръгнаха около голямата статуя. — На входа има въоръжена охрана.

— Могат да имат колкото си искат камери. Веднъж атентаторът влезе ли в Галерията, смятай мисията за приключена.

— А пазачите на външния вход?

Раза сви рамене.

— Те виждат само дългите опашки от хора.

— Значи мислиш да извършиш две атаки в един и същи ден?

— Ще бъде като поезия, нали? Огледай се. Погледни лицата им. Те са безмълвни пред красотата на това великолепно произведение на изкуството. Представи си как ще се почувстват, ако то изчезне, сякаш изобщо не е съществувало. Те никога няма да се отърсят от подобна загуба. Никога.

— Имаш ли предвид човек, ако избереш този вариант за действие?

— Знаех кой ще е човекът още преди да ми хрумне този план. Убеден бях, че ще приеме мисията, защото ще извърши нещо, което ще се помни за вечни времена.

— Той знае ли го вече?

Раза погледна към приятеля си, усмихна се и го прегърна през рамо.

— Още не.

34.

Неапол, Италия

Сантос пресече улицата посред натовареното движение, на път за малкото кафене, зажаднял за горчиво еспресо и за две-три пресни пасти. Имаше време, когато беше във великолепна физическа форма и тренираше всеки ден, тичаше по седем-десет километра и в студ, и в пек, независимо в кой град на земното кълбо се намираше. Но онези дни бяха безвъзвратно отминали. Сега нямаше нещо, което да обича повече от хубавата храна и случайния секс с някоя изискана жена. Тези неща, както и трупането на печалби от инвестиционния му портфейл, които достигаха седемцифрена сума. Той бръкна в джоба на синьото си яке и извади банкнота от двайсет евро. Беше на по-малко от три метра от входа на кафенето, можеше да усети аромата на острата напитка.

Годините на постоянно благоденствие и сигурността, която му даваха животът и работата в Европа, бяха притъпили инстинктите му. В противен случай щеше да забележи черния седан с включен двигател, паркиран пред кафенето. Щеше да види двамата непознати с кожени якета, седнали на една външна маса, които се преструваха, че четат сутрешната преса. Но Сантос направи най-голямата грешка, която човек от неговия занаят можеше да направи — беше започнал да мисли като обикновен човек.

Вратата на седана рязко се отвори и препречи пътя му. Движението така го стресна, че той изпусна банкнотата на тротоара.

— Влизай вътре и го направи непринудено — заповядах му от задната седалка.

Сантос се заинати, надникна вътре.

— Струва ми се доста неудачна идея — рече.