Вълка

— По-добре ли ще е да умреш на улицата? Ако е така, аз ще си тръгна и ще се намесят онези двамата на масата. Какво решаваш?

Сантос погледна към двамата с кожените якета. Те бяха оставили вестниците на масата.

Пое си дълбоко дъх и седна до мен отзад.

— Вземи си парите и затвори вратата — продължих аз и кимнах към банкнотата на тротоара.

Той се подчини и накрая затвори вратата. Кимнах на шофьора да потегля. Колата се вля в сутрешния трафик.

— Знаеш ли кой съм? — попитах.

— Не изглежда да си дошъл да ми продаваш коли — отвърна Сантос с останки с лек мексикански акцент въпреки прекараните години в Европа.

— Ти търгуваш с оръжие и боеприпаси.

— Добре си осведомен. С това се занимавам. Доставям от тази стока на този, който има пари да си плати.

— В момента не ме интересува кои други терористични организации снабдяваш — казах аз. — Интересува ме само бандата на Раза.

— Те купиха около петдесетина сандъка и платиха за доставката в брой — отвърна Сантос. — Но ти сигурно вече го знаеш, още преди да се кача в колата ти. Но возенето си го бива. Като сложиш на колелата и позлатени в центъра джанти, всички гаджета ще са твои.

— Ще го предложа на моя механик — отвърнах.

— Искаш да спра да му продавам оръжие ли? Затова ли е цялата тази дандания?

Въздъхнах.

— Те не получават оръжието директно от теб. Винаги се намира някой желаещ да им продаде. Но ти прекарваш стоката и помагаш да стигне до тях. И от това печелиш не малко пари.

— Тогава какво искаш?

— Искам да работиш за мен.

Колата се движеше по магистралата, а шофьорът, красив млад мъж на около двайсет и пет с гъста черна коса и смугла кожа, поддържаше стабилно скорост от деветдесет километра в час, следвайки знаците по пътя към Салерно.

— Знаеш ли с кой оръжеен трафикант е работил Раза, преди да започне с теб? — попитах аз.

Сантос поклати глава.

— Мексиканците не обичат да си пъхат носа в канчето на другия. Аз не говоря много и не задавам въпроси, само изпълнявам поръчките.

— Бил е един колумбиец, Карлос Мендоса. В началото е работил с терористите, в това число и с групата на Раза. Плащали му в брой, а и той взимал оръжията евтино. Изглежда е имал връзки в Ирак — един от американските войници, пожелал да припечели нещо, а не само да се завърне жив от войната. Та краденото оръжие се озовавало в ръцете на Раза и другите като него, а дебелите пачки потъвали в джобовете на Мендоса и неговите шефове.

— Струва ми се добра сделка за всички участници — отвърна Сантос.

— Да, била е такава. И е можела да си остане, ако Мендоса е продължил да доставя оръжие, а терористите да му плащат.

— Какво е станало?

— Изглежда, тези, които правят бизнес с терористите — хора като теб и Мендоса — не живеят дълго. Понеже хората като Раза нямат много доверие на бизнес партньорите си, особено ако не споделят каузата им.

— Убили ли са го?

— Да, но не са спрели с него. Очистили всичките — човекът, който се занимавал с транспорта, банкерът му, войникът в Ирак, съпругата на Мендоса и двете му деца. Всички до един били застреляни от упор от близко разстояние. Това е начинът на терористите да ти кажат, че не са доволни от сътрудничеството.

— Доста сурово, да. Но и ние се занимаваме със суров бизнес. И нещастието на колумбиеца за мен се обърна в късмет.

— Колко взимаш от Раза за прекарването на оръжие?

— Терористите плащат по-скъпо за транспорта. Рискът е по-голям, повече очи ги следят, по-големи са дистанциите.

— Тези обяснения ги запази за счетоводителя си. Искам да знам само колко.

— Около 175 000 долара за доставка, ако няма усложнения. — Само оръжие и боеприпаси. Цената се качва, ако се включат експлозиви и други модерни играчки.

— Откога ги захранваш?

— Той се появи преди около година, може би преди четиринайсет месеца. Общо съм направил пет, може би шест доставки. Още една е на път.

— Директно ли преговаряш с него?

— Защо ми задаваш такива въпроси? — попита Сантос. — Накъде биеш? Не мисля, че баровец като теб се е притеснил от скромен бизнесмен като мен. Ако беше така, то срещата ми с теб и предложението да изиграя Раза със сигурност няма да добави повече сигурност за живота ми.

— Ще ти плащам двеста и петдесет хиляди долара на месец. В замяна искам да знам какво ти поръчва Раза да му доставиш, кога и къде ще бъде доставката. Не мога да ти дам гаранции за живота, особено щом си толкова близък с него. А и честно казано, дори и да можех, едва ли бих го сторил. Ако ти видят сметката, ще направя същото предложение на трафиканта, който заеме твоето място.

— Значи искаш от мен да ходя по нагорещени въглени за четвърт милион долара. Да кажем, че номерът мине за една, най-много за две доставки. Той не е глупак. Тъкмо обратното, Раза е хитър като лисица. А ако разбере, че ти снасям информация? С всичките пари, които ще спечеля от теб, ще мога да си позволя красив ковчег и най-добрия погребален оркестър.

— Това е краткосрочна задача — отвърнах. — Ще трябва или аз да направя всичко възможно да е такава, или Раза ще ме изпревари. Но каквото и да стане, ти ще си заминеш с моите и на Раза пари, но ще останеш жив.