Вълка

— Той не е единственият терорист, с когото работя. Ако се разчуе, че съм бил двоен агент, бизнесът ми ще пресъхне.

— Това си е твой проблем, не мой. Няма да ти е за първи път да играеш двойна игра. Имам предчувствие, че ще намериш начин да излезеш от ситуацията.

— А ако откажа? Тогава какво?

— Аз не съм дошъл да си приказвам с теб, защото съм самотен. Ако откажеш, твоя воля. Шофьорът ми ще те остави пред гарата. Оттам ще се върнеш сам в Неапол.

— Без кръв и насилие?

Поклатих глава.

— Но не мога да ти обещая, че Раза няма да научи за разговора ни и може да се поинтересува за какво е станало дума. Оттам нататък си е ваша работа какво ще правите.

Погледнах през стъклото на колата, към добре поддържаните фермерски земи, тук-там се виждаше по някоя каменна къща.

— Намираме се на десет минути път от Салерно — продължих. — Искам да получа отговора ти докато стигнем.

— Няма нужда от това. Съгласен съм.

Продължих да гледам към селския пейзаж. Фермите отстъпиха пред лозя и работници, които се грижеха за гроздето, оросителна система разпръскваше вода. Тези земи бяха обработвани векове наред, като земеделските работи спираха само когато имаше нашествие на вражески войски. Култивирането на земята, чакането реколтата да узрее и накрая да загине.

— Колата ще спре срещу гарата, от другата страна на улицата — казах. — Багажникът ще бъде отворен. Вътре има раница. Тя е твоя. Твоят първи хонорар е в раницата. Вътре ще намериш и номер, на който да ми се обадиш, когато имаш информация за мен. Запомни номера и изгори листчето. Ако някой друг освен теб използва този номер и аз разбера за това, нещата няма да свършат добре за теб.

Сантос кимна.

— Трябва ли ти моят номер? — попита.

— Имам го.

35.

Париж, франция

Владимир седеше в един богато украсен стол и с възхищение огледа огромното фоайе на хотел „Джордж Пети“ — от кристалните полилеи до мраморния под и маслените платна в масивни позлатени рамки, закачени на стените. Той се прекланяше пред вкуса на французите, пред излишеството на детайли.

Тяхната висша класа имаше уникален стил, било то в облеклото или бижутата, колите или обзавеждането на домовете им. Но се възхищаваше и заради това, че те никога не парадираха с богатството си, за разлика от неговите сънародници, руснаците, които размахваха пачки като за последно. Той намираше това поведение за грубо и опасно, тъй като нищо не привличаше така нежелано внимание както човек, който разполага с големи суми пари.

— Вълка се задейства много по-бързо, отколкото предполагахме — каза Клаус Марни.

Марни беше един от двамата мъже, седнали от другата страна на масата, всеки от които пиеше водка с лед. Той беше един от най-доверените съветници на Владимир, а също така опитен професионален убиец. Беше започнал с дребни престъпления като млад и много скоро беше привлякъл вниманието на Кленско, гангстер, известен с умението си да превръща нелегално спечелените хиляди в легални милиони. Кленско беше прибрал най-добрите руски гангстери под крилото си, като им беше предложил високи заплати и процент от печалбата. „Той действаше като изпълнителен директор на голяма корпорация — една вечер ми каза чичо Карло, докато се готвех да поема юздите от него. — Плащаше им достатъчно, че да не искат да бягат в другите банди, и им даваше дял от всекидневните печалби. Ако можеш да сравняваш Кленско с някого, то е само с Лучано.“

Именно Кленско запозна Марни с Владимир и двамата се оказаха невероятна и смъртоносна комбинация, докато се изкачваха стремглаво по стъпалата на престъпната руска йерархия.

А Марни беше този, който запозна Владимир с третия човек, седнал на масата. Руслан Холт беше родом от Канада, бездомен сирак, който беше обиколил доста европейски градове като момче, преди да стигне в Русия с фалшив паспорт. Това стана след пиянски скандал в нощен клуб в Лондон, завършил със смъртта на двама души, а пръстовите отпечатъци на Руслан бяха навсякъде из заведението. Той се издигна в руския подземен свят, където никой не обръщаше внимание на полицията и където можеше да действа безнаказано, ако редовно плащаше полагащия се дял от печалбите на местните босове от неговия район.

Тримата мъже, които седяха в уютното и безопасно фоайе на един от най-престижните и луксозни хотели в света, в момента контролираха близо четирийсет процента от руската организирана престъпност. Те заедно се бяха издигнали в йерархията, заедно бяха трупали печалби и заедно се бяха разправяли с неудобни противници. С изумителна бързина преодоляваха старата гвардия и вкарваха свежа кръв в руската престъпна фауна. Продължиха да просперират дори в хаотичния нов свят, в който Съветският съюз остана далеч в историята. От самото начало си бяха поставили за цел да застанат начело и да доминират над цялата организирана престъпност по света, а не само в Русия. Засилването на тероризма и войната, обявена от някои фракции от международния криминален интернационал, им предоставяха възможност, която те бяха чакали десетки години.