Вълка

— И ние на негово място щяхме да постъпим по същия начин — отвърна Владимир. — Той си дава сметка, че би било катастрофално да чака от един терорист да направи първия си ход. Затова се стреми да му отнеме инициативата, преди да е започнала битката.

— Може и да успее — каза Холт. — Но другите организации не реагираха много възторжено на предложението му. Те дадоха съгласието си повече от уважение, отколкото заради друго. Помагат му, но от разстояние.

— Затова и се обедини със Стрега — отвърна Марни.

Той беше на четирийсет и няколко години, макар че гъстата му прошарена коса и брада го правеха да изглежда по-възрастен. Марни беше ненадминат стрелец както с пистолет, така и с далекобойна снайперистка пушка. Беше също така маниак на тема фитнес и прекарваше по три часа на ден във вдигане на тежести и бягане на пътечката.

— Нищо не може да попречи на плановете на този терорист — каза Владимир. — Ще е жалко да се провали.

Холт сви рамене.

— Добър е.

Холт беше физическата противоположност на Марни, предпочиташе хубавата храна и виното пред потенето в задушните и лошо проветрявани фитнес салони. Тялото му беше закръглено и меко и Холт обикновено носеше ризи и сака с един размер по-големи. Той беше на трийсет и шест, с една година по-млад от Владимир. В организацията отговаряше за мокрите поръчки — имаше опит в планирането на убийства и отвличания, които често завършваха с платен откуп и мъртви заложници. Холт също така управляваше и носещата три милиарда долара годишно търговия с плът, като участваше в закупуването на невръстни момичета или пък организираше трафика им и ги продаваше с добра печалба на нелегалните пазари в Азия и Близкия изток. Всяко момиче, което избегнеше сексуалното робство зад граница, или биваше убивано или пък се предоставяше на руските сводници, за да изкарва пари по улиците на родината.

От тримата на масата Владимир беше най-уважаваният в престъпните кръгове.

Марни беше известен с бизнес уменията си и способността да открива таланти. Ползваше се с доверието на руската мафия и можеше да се похвали със солидни връзки извън криминалните среди.

Холт, от друга страна, беше мразен от всички, имали нещастието да се изпречат на пътя му. От десет години полициите на не една и две държави го преследваха и всеки път, когато искаха да го спипат, или обвинението им не издържаше в съда, или свидетелят изчезваше безследно само седмици след ареста му. Руските банди се държаха настрана от него, освен ако не се налагаше да работят заедно. Никой престъпен бос нямаше да каже нещо добро за него. Напротив, всички открито изразяваха отвращението си от него.

— Но след като двамата италианци са по петите му, може да се окаже прекалено трудна задача за Раза — отбеляза Марни.

— Той поиска ли помощ от теб? — попита Холт.

— Поиска само да го финансирам — отвърна Владимир. — И ако четете вестници, вече сте разбрали, че той доста добре оползотвори тези пари.

— Ние не му плащаме само за няколко вестникарски заглавия и вечерни новинарски емисии по телевизията — каза Марни.

— Хаосът, който целях да предизвикам, вече се случва — обясни Владимир. — Терористите станаха доста дръзки. Атентатите, които те извършиха през лятото, нанесоха доста сериозни щети на туризма и на всички свързани с него бизнеси. В последно време страхът се разпространява с невероятна скорост.

— Раза разполага ли с хора, които да могат да се справят с италианците? — попита Холт.

— Има престъпни синдикати, които не биха се справили и с двамата поотделно — отвърна Владимир. — А с двамата заедно — още по-малко. Но тероризмът разчита както на късмета, така и на планирането — добави. — Раза разполага с елемента на изненадата. Никой извън най-близкото му обкръжение — нито италианците, нито дори ние — никой не знае къде ще удари следващия път. Колкото и да не обичам да ме държат в неведение, това е най-добрата част от плана му. Като държи всички „на тъмно“ за намеренията си, той е с абсолютно предимство.

— А ако италианците престанат да бъдат негов проблем? — попита Холт.

— Това ще му бъде само от полза — отвърна Владимир. — От друга страна, може да накара другите престъпни организации да се намесят, понеже ще решат, че са изправени пред сериозна заплаха. А ние сме първите и единствените заподозрени.

— Е, и? — Холт сви рамене отново.

— Руслан, нямам желание да водя война с всяка една престъпна организация на света — избухна Владимир. — Поне не на този етап.

— Но само ако всяка една група се включи във войната — намеси се Марни. — Досега само няколко са изразили намерение да воюват. Ако не бяха италианците, тези групи навярно щяха да решат, че сега не е моментът за пълномащабни действия.

— Колкото и да не ми се иска, но ще се съглася с Марни — обади се Холт. — Той има право. А и ако решат да воюват, то ще трябва да се изправят срещу нас, а не срещу неколкостотин терористи. Само тази перспектива би ги възпряла.

Владимир се облегна в удобното кресло и погледна към портрета на някакъв граф отпреди векове.