Внимавай в картинката

Победител… или победен?

Двадесет и седем

Същата вечер, преди да влязат в трапезарията, Медоу спря Девлин, забивайки пръсти в ръката му.

— Обещай да не ме оставяш пак сама с майка ти.

— Четири е тук. Ще те пази. — Девлин не беше в настроение да дава каквито и да е било обещания на Медоу. Не и след този следобед. Не и след като бе излъгала за прислужницата и продължаваше да лъже за глупавата си амнезия.

— Четири е много приятен човек, но не е от категорията на майка ти.

— Мислех, че всички жени го обожават. — Днес Сам бе настоял да изгонят Медоу. Девлин отказа, но ако възникнеха още подобни инциденти, щеше да бъде принуден да го направи.

— Аз обожавам само теб.

Много я биваше в ласкателствата. Но след няколко седмици той отваряше хотел. От опит знаеше, че официалното откриване изисква цялото му внимание. Нямаше време да измъква Медоу от килерите всеки път, когато тя прецакаше нещата и се заключеше вътре. Наистина нямаше време да влиза и да съблича дрехите й, или да я преследва из градината на лунна светлина, нито пък да се влюбва…

Тя го завъртя и го обърна към себе си.

— Обещай ми, че няма да ме оставиш сама с нея — каза тя.

Да се влюбва? В Медоу! Това не беше възможно. Тя изобщо не беше от жените, на които се възхищаваше.

Беше лъжкиня, потенциална крадла, дивачка без всякакъв усет как да се облича или как да се държи на дистанция от прислугата. Ако се забъркаше с нея, ако наистина го направеше, рискуваше един ден да започне да спасява бездомни кучета и да яде тофу.

Това не му харесваше. Нямаше да стане. Той беше копеле и съпругата му трябваше да е като тази на Цезар — безукорна.

Всичко това бе истина. Знаеше го. Тогава защо в този момент си мислеше за прекараната с нея нощ и как бе запленен дотолкова от страстта и радостта на Медоу, че я бе обладал, без да вземе никакви предпазни мерки?

— Девлин! — Тя го дръпна, за да я погледне. — Обещай ми, че няма да ме оставиш сама с нея.

По дяволите. Ненавиждаше това, с една най-обикновена фраза да смъква гарда му.

— Няма да мръдна оттам.

— Добре тогава. — Тя изправи рамене. — Готова съм.

Беше облякла обикновена блуза с голи рамене в шоколадовокафяво и мека, разкроена пола на цветя. Лъскавата й медна коса падаше свободно около шията, една мънистена гривна, направена от една от прислужниците за нея, обгръщаше китката й, носеше отново сандали — с токчета, наистина, но все пак сандали.

Тя в никакъв случай не бе готова да се срещне с майка му, но нямаше намерение да й го каже.

Шокът от Медоу щеше да се отрази добре на Грейс Фицуилям.

Предложи на Медоу ръката си и те влязоха заедно в трапезарията.

Всъщност, помещението беше преобразувано в конферентна зала за техните корпоративни гости. Дългата маса побираше двайсет души и Девлин беше вкарал вътре една по-малка кръгла маса, която бе поместил в нишата. Върху две широки странични маси стоеше компютърното оборудване, което, макар да правеше стаята универсална, не я лишаваше от елегантност.

Грейс се наведе към мраморната камина и нагласи стъклената купа със спираловидни шарки, изработена от Натали Медоу Зарвас.

Четири, разбира се, стоеше до бутилката с ликьор и държеше два коктейла.

— Набираш преднина, а? — подхвърли Девлин.

Четири направи гримаса, отиде до Грейс и й подаде питие.

Четири не изглеждаше добре. Беше блед, ленените му бежови панталони бяха измачкани, а мокасините му бяха протрити. На Девлин би трябвало да му е все едно — Четири го беше измамил, после бе направил грешката да си мисли, че няма значение, защото са приятели.

Така ли? Както нямаше значение, че навремето бащата на Девлин изчука Грейс, направи й бебе, току се появеше няколко пъти в годината, колкото да отрупа с подаръци малкия Девлин и после да ги зареже на произвола на съдбата и на подмятанията на другите. Както нямаше значение, че Нейтън съсипа бизнеса си, отмъкна парите, избяга от законното си семейство и незаконния си син и никога не погледна назад. Девлин достатъчно пъти беше прецакван от хора, на които би трябвало да им пука за него.

И въпреки това отдавна, от времето, когато бяха деца, Девлин бе развил навика да се грижи за по-слабия, обичлив Четири. Колкото и да се опитваше, изглеждаше невъзможно да наруши тази традиция.

Той заведе Медоу до Четири, предаде му я и прошепна в ухото му:

— Моля те, Четири. Събирай си ума и не се наливай, иначе майка ми ще изяде Медоу с парцалите за вечеря.

Четири засия, доволен както винаги, когато му се възлагаше задача, с която можеше да се справи.

— Разбира се. Ще я наглеждам. — Той се обърна към Медоу: — Да ти приготвя ли питие?

Девлин се приближи до Грейс и целуна хладната й буза.

— Изглеждаш великолепно, майко.

— Благодаря, скъпи. Ти също. — Тя беше облечена с тясна, дълга до коленете черна рокля, с червен копринен шал в индийски десен, наметнат върху раменете и едри диамантени обици на ушите. Русата й коса беше събрана и свита на кок на тила, и той чувстваше почти осезаемо желанието й да доминира над всички в стаята. — Какво ще кажеш да седнем да вечеряме?