Внимавай в картинката

— Хайде. Умирам от глад! — Медоу изгледа дългата маса невярващо. — Надявам се, че няма да вечеряме тук, нали?

— Ще използваме кръглата маса — обяви Грейс.

Това изненада Девлин; би предположил, че Грейс ще предпочете дължината на лакираното дърво, за да сплаши наистина Медоу. А сядането около кръглата маса означаваше, че никой няма да заеме челно място. Запита се какво ли си е наумила Грейс с тази демократична маневра.

Веднага обаче щом прислугата сложи прибори и чаши, и поднесе на малката група първото блюдо, му стана ясно.

— Реших, че вие двамата трябва да се ожените отново, само че в малко по-… подходяща обстановка. — Тонът на Грейс даваше ясно да се разбере, че гледа на подобна импулсивна венчавка като връх на незрялостта. — С малко повече усилие и организация можем да я направим до септември.

За изненада на Девлин Медоу разгъна салфетката и сви рамене:

— Разбира се.

Той я погледна с присвити очи. Не я интересуваше, че майка му планира сватба.

Защо?

Защото не възнамеряваше да остане тук за нея.

Защото щеше да бъде в планината Каскейд, да се затвори в ателието си по стъклодувство и да прави любимите си стъклени предмети — или, ако откраднеше ценната картина от него, в затвора.

— Отлична идея, майко, но със сигурност фирмата за организиране на традиционна южняшка сватба може да я изпълни много по-рано. Чувам, че юни е отличен месец да се ожени човек.

— Нещо много бързаш — промърмори Медоу, докато вземаше чашата си с вода.

— Никога не съм си мислил, че ще дочакам деня, в който ще се ожениш, и то неведнъж, а два пъти, отгоре на всичко скандално бързо. — Четири си намаза филийка с масло.

— Какво имаш предвид под „скандално бързо“ — попита Медоу.

— Девлин се влияе толкова много от мнението на хората — каза Четири, — а така ще изглежда, сякаш е бил принуден да се ожени за теб — неведнъж, а цели два пъти.

— Не ми е смешно! — сряза го Девлин. Не му беше смешно, защото може би ако боговете на плодовитостта бяха против тях, Четири щеше да се окаже прав.

— Имаш предвид, че съм забременяла? — разсмя се Медоу. — Че кой в наше време се жени по такива причини?

Девлин я погледна право в очите.

— Аз.

— Но това си е рецепта за провал. Хората се женят, защото имат общи интереси и защото се обичат, а не защото случайно — Медоу направи знак за кавички с пръсти — са направили бебе.

— Не е лесно за едно дете да е незаконно — каза Грейс.

Напрежението в гласа й изненада Девлин. Нямаше представа, че майка му е забелязала.

Медоу изгледа тримата, сякаш говореха на различен език.

— А дали му е лесно да има родители, които не могат да се понасят? Или се развеждат? Не мисля.

— Като знам сина си, сигурна съм, че може да се поспори. — Грейс изтипоса куртоазна усмивка. — А и вие двамата не сте щастливи хипита, които търчат из горите като отвързани тийнейджъри и правят секс където им падне и без предпазни средства.

Медоу изсумтя в салфетката си.

— Не, опази боже да трябва да се държим като тийнейджъри.

В скута си Девлин усука салфетката си и я върза на възел. И опази боже да е надул корема на Медоу.

Преди Медоу да ги е развеселила с твърдението, че лунната светлина действа като афродизиак, Девлин каза:

— Майко, може би все пак трябва да попитаме Медоу как тя иска да празнува сватбата си.

Двадесет и осем

— Като се има предвид безразличието й към тънкостите на светските ритуали, сигурна съм — Грейс огледа хладно полата и блузата на Медоу, — че тя ще се радва да остави подробностите на мен.

До този момент Медоу не съзнаваше, че е попаднала в историческа драма. Но беше точно така — Пепеляшка, която се омъжва за принца, чиято роля се изпълняваше от Девлин — и сега тя трябваше да докаже, че заслужава своята.

Искаше й се да може да го приема поне наполовина толкова сериозно, колкото Грейс Фицуилям.

Отвързани тийнейджъри, наистина.

Замисли се как по-добре да изрази чувствата си така, че Грейс да я разбере.

— Стига приятелите ми и семейството ми да са до мен, подробностите са без значение.

— Виждаш ли? — Грейс изгледа със злорадство сина си.

Медоу бе завладяна от дух на пакостливост.

— Само че не можем да направим церемонията, докато Еди не се върне от Европа.

— Еди чичо ли ти е? — попита Грейс.

— Не, един от най-близките ми приятели — и моя шаферка. — Медоу изпрати сияйна усмивка към Грейс.

— Това сигурно не е пълното му име? — Фалшивата усмивка на Грейс изразяваше болка и безнадеждност в същото време.

— Мисля, че идва от Едмънд. — Медоу се намръщи пресилено. — Но не му харесва, затова всички му викат Еди.

Четири премести поглед от Медоу към Грейс, след което вдигна чашата си и я пресуши.

Девлин стана от стола си и отиде до прозореца. Погледна навън към градината.

Но раменете му се тресяха. На Медоу отдавна й се искаше да го види да се смее, затова продължи да дълбае.

— С Еди се познаваме от основното училище и сме си обещали, че ще си бъдем шаферки един на друг.

— Обещали сте си… — Грейс прозвуча нерешително.