Внимавай в картинката

Нейтън Менли беше имал една съпруга и измежду останалите си дейности по създаване на потомство, беше успял да стане баща на един син от нея, което превръщаше Карик в миропомазания наследник на бащината му индустриална империя. Само че Нейтън беше съсипал бизнеса си, беше взел парите и избягал от всички, включително от Мелинда и Карик Менли.

През всичките години след изчезването на баща му Девлин не беше чул нищо от роднините си по бащина линия.

Ами хубаво… и той не ги беше търсил. При родител като Нейтън кой знае какво щеше да е потомството му. Девлин имаше достатъчно проблеми с приятели като Четири.

Четири. Беше го изхвърлил, после едва не изпрати да го върнат. Защото… ами ако Четири казваше истината?

Но Сам го беше разубедил.

— Сър, ако този господин Хопкинс наистина търси картината, тогава за Четири е по-добре да стои далеч от суматохата. — После се бе опитал да изкопчи още информация за картината от Девлин.

Сам определено трябваше да бъде проучен.

— Карик каза ли какво иска?

— Отказва да говори с мен, сър — каза Сам, — но си помислих, че въпреки всичко бихте искали да го видите.

— Правилно сте си помислили.

— Помислих си също така, че бихте искали информация, преди да говорите с него, така че си позволих да го проуча и ви подготвих една папка. — Сам му подаде кафява папка, пълна с информация, която бе събрал от интернет: изрезки от вестници, описващи привилегированото детство на Карик в Мейн сред американски аристократи, още новинарски истории от времето на изчезването на Нейтън, както и кратък материал за завършването на колежа от Карик с кратко резюме за деградацията. Най-новите снимки не бяха ясни; Карик явно бе развил талант да избягва фотографските обективи.

И най-накрая, от януари, новините, че правителството на Съединените американски щати е повдигнало обвинения срещу Мелинда Менли, обвинявайки я в тайно споразумение за измама на акционерите на корпорация „Менли“.

Девлин беше чул за това, разбира се. Просто не го интересуваше.

— Защо правителството е чакало толкова години? — попита той реторично.

Сам отговори уклончиво:

— Защото е правителство.

Девлин му върна папката.

— Казваш, че си го поканил в трапезарията, така ли? Добър избор. Там поне има с какво да се занимава. — С компютрите. С книгите. Или да краде антики, ако се беше метнал на баща им.

Девлин тръгна към трапезарията.

Отвори двойната врата, почти очаквайки да хване Карик да отмъква среброто.

Вместо това той седеше до прозореца и четеше книга с изтъркани корици — една от неговите, ако се съди по външния й вид. Той остави книгата, изправи се и подаде ръка.

— Казвам се Карик Менли. Твоят полубрат — фраза, която използвам по-често, отколкото ми се иска.

Онези последни, неясни снимки не даваха ясна представа за него. Той беше приблизително двайсет и четири годишен, висок, широкоплещест. Косата му беше тъмна, като на Девлин, и кафявите му очи гледаха интелигентно.

Девлин си помисли, че двамата може би си приличат, и като стисна ръката на Карик, каза:

— Крушата не пада по-далеч от корена.

— Така мисля и аз. — Карик го огледа така внимателно, както Девлин го беше огледал. — Изглеждаш съвсем различен от последния ми полубрат, с който се запознах. — Явно Карик беше раснал сред най-изисканите стари фамилии на Източния бряг; в гласа му се долавяше аристократичен акцент и макар че дрехите, с които беше облечен, не бяха скъпи, върху него стояха някак изискано.

— И кой е той?

— Казва се Роберто Бартолини. Италианец е.

— Не повече от полуиталианец, със сигурност. — Девлин направи знак на Карик да седне.

Карик се поправи:

— Италиано-американец.

— Мисля, че съм чувал за него. Видях негова снимка във вестника. — Девлин си спомни статията в „Ю Ес Ей Тъдей“, която беше прочел на летището предишния месец. — Не беше ли той, дето се ожени за онази известна адвокатка по криминални дела в Чикаго?

— Бях на сватбата. — Докато Девлин сядаше, Карик се отпусна назад и зачака.

Демонстрираше необикновено самообладание за млад мъж, и Девлин трябваше да му признае, че се справя добре със ситуацията. Карик не знаеше дали ще бъде посрещнат с открита враждебност, насмешливост или ще бъде отпратен, така че продължи да мълчи.

— Намери ли го? — Девлин не можеше да измисли друга причина Карик да се появи току-така изневиделица.

— Баща ни ли? Не. Избягал е. С парите. Никой не знае нищо. Но може би си чул — правителството обвинява майка ми в тайно споразумение с Нейтън за съсипване на бизнеса му и изчезването на парите. Търся всякаква информация, каквато евентуално може да е споделил с теб или с майка ти.

Девлин се разгневи.

— След цялото това време имаш дързостта да дойдеш и да ми задаваш подобни въпроси?