Внимавай в картинката

— Но когато стигнах до площадката на стълбището, там имаше някой. Понечих да се обърна и… — Тя поклати глава. — Това е всичко. Наистина не си спомням много за момента. — Отпусна надолу глава и потръпна.

Девлин се приближи до леглото, седна от края и я прегърна.

Тя облегна глава на рамото му и се притисна към него.

Да. Вярва му. Най-после.

— Ако не беше изключила охранителната система, щяхме да знаем кой те е ударил — укори я той меко.

Тя вдигна глава.

— Не съм!

— Сигурна ли си?

— Щях да си го спомням.

— Добре.

— Сериозно. Не съм го направила! Изобщо вярваш ли си, че аз бих могла да…

— Вярвам ти.

— Просто така?

— Просто така. — Той не се канеше да й каже истината за Четири. Още не. Познаваше я достатъчно, за да е сигурен, че предателството на Четири ще разбие сърцето й.

В този миг тя му се усмихна толкова доверчиво, че той се почувства като най-големия негодник. Защото тя беше убедена, че вярва в истинността на думите й.

Той наистина й вярваше. Което не пречеше да се провери.

— Трябва да поговорим за тази картина — каза той.

— Знам. Но ти ще разбереш.

Д-р Апс прочисти гърлото си.

— Имам някои новини за състоянието ви, госпожо Фицуилям, които може да ви изненадат.

Какво, по дяволите…? Девлин стегна ръка около Медоу.

— Снощи, между другите изследвания, които направихме, пуснахме и тест за бременност.

Той замръзна.

Медоу не помръдна.

— Излезе положителен. — Слисаното им мълчание говореше достатъчно на д-р Апс и тя побърза да добави: — Но не бива да се тревожите за последствията от падането. Бебето е добре, вашето здравословно състояние е добро и бременността трябва да протече успешно. Веднага щом се приберете у дома, обадете се в кабинета ми, за да ви препоръчам добър гинеколог. Трябва да си запишете час за преглед веднага, докторът ще прецени точно кога е терминът ви. Имате ли някакви въпроси?

Медоу поклати глава отрицателно.

Девлин продължаваше да стои неподвижно, не можеше да говори, не можеше да мисли.

— Тогава ще ви оставя да си поговорите. Само се обадете в сестринския пункт, когато сте готова за количка, за да ви смъкнат долу до входа. — Д-р Апс излезе от изпълнената с толкова сгъстена атмосфера стая, че почти се задушаваше.

— Бебе — прошепна Медоу и притисна ръка към стомаха си.

Бяха направили бебе. Бяха направили чудо.

— Обзалагам се, че е станало онази нощ, на лунната светлина. Не мислиш ли, че е онази нощ? — Девлин не отговори, но Медоу разсъждаваше гласно, мислейки за себе си и как това й въздейства. — Знам, че не подозираш, но майка ми има рак.

— Какво стана с амнезията ти? Да не би да беше забравила за майка си? — Сарказмът му я изтръгна от унеса й.

— Какво? — Тя примига срещу него.

Лицето му беше безизразно, очите — студени. Беше в шок, бедният.

Тя взе ръката му и се усмихна.

— Поизлъгах малко за амнезията. Не ми казвай, че не си знаел.

— Знаех. Точно затова поизлъгах малко, когато казах, че сме женени. — В гласа му прозвуча една остра нотка, която тя не можа да определи.

Но като си спомни момента, когато се бяха срещнали и бяха започнали да се надлъгват, тя се засмя.

— Когато заяви, че сме женени, не знаех какво да правя. Помислих си, че ситуацията ще е временна, че мога да намеря картината, да я изнеса от къщата и ти никога да не разбереш. После научих за охраната ти и за всичките хора, работещи в хотела, и нещата постепенно започнаха да стават все по-трудни и по-трудни.

— Възнамерявала си да откраднеш от мен.

— Всъщност не беше наистина кражба. Баба ми е оставила картината в къщата за непредвидени случаи, като болестта на майка ми. Така че тя беше моето наследство, но аз имах лошия късмет да дойда тук година по-късно. Ти вече беше собственик на Уолдемър Хауз. Озовах се на охранявано място, паднах и си ударих главата, видях звезди… и оттогава не съм същата. — Тя сложи ръката си върху неговата. — Защото те опознах. Беше чудесно да съм с теб, никога не съм преживявала такова нещо в живота си. Така че както много други неща, онова, което приличаше на лош късмет, всъщност стана добър късмет.

— Какво въображение трябва да имаш, за да си мислиш, че това е добър късмет?

— Какво искаш да кажеш? Ти не се ли наслаждаваше на времето, в което бяхме заедно? — Наслаждаваше се. И тя го знаеше.

— Да. Но си бременна. — Тя внезапно си спомни паниката му, когато бяха забравили да използват презерватив. Спомни си, че е незаконен и подигравките, които е трябвало да понесе като дете, и то от хора като Брадли Бенджамин.

— Знам, че не сме го планирали, и че не ти харесва, защото са ти втълпили онези архаични схващания за незаконни деца и…

— Архаични схващания? Лейди, изпитал съм го на собствен гръб!

— Знам — побърза да каже тя. Чувствителен е, Медоу. Прояви деликатност. — Отнасяли са се с теб снизходително. Но искам да кажа, че бебетата винаги носят такава радост! А като си помислиш с колко много неща сме благословени в нашия живот — официалното откриване премина с голям успех, майка ми е в ремисия…

Той се размърда до нея, погледна я.

Медоу продължи да говори.