Всичко наопаки

— Не иска ли? — учуди се Анна Алексеевна. — Че защо?

— Казва, че всички са поканени със семействата си, тоест със съпругите и децата. Той не иска да отиде с Лара, казва, че вече сто пъти е ходил на такива мероприятия и присъстващите не спират да го разпитват къде е дъщеря му и защо не е дошла. Нали по-рано винаги я е водил и всички знаят, че има дъщеря. Веднъж не издържал и им казал, че е заминала да учи в чужбина, след Тарас, ама някаква гадина научила, че не е вярно, и раздрънкала на всички, та после всички познати тормозили Миша. Ами, какво да прави? Не иска да казва истината и аз го разбирам. Да казва, че Дана е болна, също не е добре, има поверие, че не бива да се лъже за болести, може да си ги предизвикаш. И после, когато всички са с децата си, а той само с жена си, изникват въпроси: абе, Руденко няма ли деца? С една дума, до гуша му е дошло от тези приказки и е решил да не ходи в Николское.

— Е, добре де — одобрително кимна старицата, — няма какво да правят там, в това Николское. Щом има свободен ден, по-добре да си почине вкъщи или да ме придружи до гробищата.

Пак гробищата! Какви странни идеи има това семейство!

— И аз мисля така — съгласи се майката на Юля, някоя си Олеговна, — но Лара е много разстроена. Скучно й е да седи само вкъщи, иска й се да излезе някъде, да се забавлява — та тя нищо не вижда, никъде не ходи.

— Хайде де — тросна се Ана Алексеевна, — никъде не ходела! Какви ми ги приказваш! Че тя е вечно по салоните, ту си прави прическа, ту маникюр, ту някакъв масаж с водорасли, ту пие кафе с приятелки. Никога не си е вкъщи. Я стига си увъртала, Валентина. Казвай какво има.

Точно така, Валентина. Валентина Олеговна. Сега си спомних.

— Майче, честно казано, Ларка хич не ме интересува, ако ще, да откачи от скука, но ми е жал за Мишенка. Той толкова много работи, изобщо не си почива, просто ще се преумори. А приемът в Николское е такава прекрасна почивка, природата там е невероятна, въздухът е просто вълшебен, там той поне малко ще си възвърне силите. А после, деловите хора непременно трябва да посещават такива приеми, на тях се завързват и поддържат важни познанства, без които бизнесът не може да върви успешно. Дори аз разбирам това, а Миша го разбира още по-добре. Трябва някак да го придумаме да отиде.

Охо, така значи! Пука й на нея за Ларка, тоест за Лариса Анатолиевна. При това бях готов да си заложа главата, че Валентина Олеговна беше готова да каже: „Ако ще, да пукне от скука“, но в последния момент все пак си спомни за присъствието на външен човек в трапезарията, тоест за моето присъствие, и бързо смени думите и реда им в изречението. Разкри се още едно подводно течение.

— Та как можем да го придумаме, след като не иска да отиде без децата — възрази бабата. — Имаш ли нещо наум? Казвай, не го увъртай.

— Ами помислих си… защо да не вземе със себе си Юлечка? Виж, мамо, колко хубав вариант: отиват тримата, пълноценно семейство, и никой не задава никакви въпроси. На тези, които познават Дана, могат да кажат, че Юля е племенница, но повечето хора никога не са я виждали и всички ще мислят, че Михаил Руденко е дошъл със семейството си. В края на краищата, то си е така, нали сме едно семейство? И живеем заедно.

— Възможно е, възможно е — старицата предъвка устни. — Трябва да поговорим с Мишенка, да му предложим. В края на краищата, всички тук живеем от неговите пари и трябва да правим всичко, та бизнесът му да върви успешно и парите да не свършват.

— Значи ще кажеш на Миша, майче? — радостно трепна Валентина.

— А защо ти не поговориш с него? А най-добре кажи на Лара — щом тя е толкова заинтересована от този прием, значи ще може да го убеди.

— Ами, как не. Ларка няма да ме послуша. Нали знаеш какво е отношението й към мен. А теб Миша ще те послуша, той много уважава мнението ти.

Ха така. Значи неприязънта между Лариса Анатолиевна и Валентина Олеговна е взаимна. Е, господа скорпиони, кой е следващият? Какви други приятни открития ме чакат в чудноватото семейство Руденко?

— Е, Валюша, какво да се прави, с тебе ще трябва да търпим. — Анна Алексеевна погледна към мен малко напрегнато, проверявайки дали не слушам твърде внимателно разговора им, но аз навреме се престорих, че съм се задълбочил в списанието на барплота и чета нещо безкрайно важно и интересно. — Не ние с тебе сме избирали за коя да се ожени Мишенка. Добре, аз ще му кажа.

О! Още една новина. Свекървата не обича снаха си и не одобрява избора на сина си. Интересно, открай време ли не одобрява този избор, или само напоследък? Вероятно за мен ще бъде огромно откритие вестта, че някой в тази къща има искрено добро отношение към другиго.