Всичко наопаки

— Нищо. За осем години не си успял. Защо си решил, че после всичко ще се нареди? Всичко ще си остане, както е било. За осем години не си могъл да си купиш жилище, нямаш съпруга, работата ти при Михаил е временна, ще изпълниш задачата си и ще напуснеш, нямаш постоянен източник на доходи. Нямаш приятели. Какво имаш? Какво си постигнал за осем години? Паша, осем години са много време, а ти си буквално на нулата. Ако продължиш по пътя, по който за осем години не си стигнал доникъде, значи това не е твоят път. Виждаш ли колко е просто.

Да бе, много просто! Всичко, което говореше Володя, беше истина от първата до последната дума, но ужасно не ми се искаше да го призная дори пред себе си. И аз започнах отчаяно да се съпротивлявам.

— Нищо не става бързо. Има една поговорка, че бързата кучка слепи ги ражда. А има и друга: че с търпение и труд всичко се постига. Както и че бог обича търпеливите. Освен това…

Смятах да си припомня всички уместни в случая пословици и поговорки, като мислех, че той няма да има какво да възрази срещу народната мъдрост.

— Освен това, Паша, огледай се наоколо — прекъсна ме Володя. — Погледни колко търпеливи и трудолюбиви хора се трепят всеки божи ден, година след година, мъчат се да постигнат нещо, но нищо не се получава. Не си ли се замислял защо е така? Защо на някои хора им е достатъчно едно нищо и никакво усилие, за да успеят, и то не просто да успеят, а да постигнат много повече от това, на което са разчитали, а други влагат всичките си сили, напрягат се, пухтят, но така и не се доближават до желания резултат. Защо, а?

— Ами — свих рамене аз, — не знам. Може би едните имат талант, а другите — не. Въпрос на природна дарба.

— Не, драги, талантът не се дава от природата. Природата дава съвсем други неща. Тази глупост, че има едно такова готино нещо, наречено „талант“, и че когото природата е надарила щедро с него, ще има всичко, а за когото й се е досвидяло — остават жалки трохи, са я измислили хората. Природата, Пашенка, не е нито щедра, нито свидлива, тя се отнася към всички еднакво и дава еднакво на всички. Въпросът е какво правим ние с това, което ни е дала. А тя дава на всички именно това, което е нужно на конкретния човек, за да изпълни той предназначението си. Всекиму — неговото. Затова, ако ти си разбрал своето предназначение и го следваш, значи имаш всичко, за да получиш резултат. И го получаваш. А ние гледаме отстрани и ахкаме: талантлив актьор, талантлив финансист, талантлив инженер! Ако обаче не си разбрал предназначението си и не вървиш по своя път, прощавай, но нищичко няма да получиш, колкото и да се трепеш. Някой иска да стане крупен ръководител, но не може и не може да се издигне повече от младши помощник на старшия мениджър. Мисли си, че работата е в началството, което се заяжда с него, или в колегите, които действат подло, сменя си работата, а резултатът е същият. Друг пък, от съседния апартамент, без да има нито пълноценно образование, нито добре развити мозъчни гънки, не щеш ли, става голям известен политик, за когото пишат всички вестници и който се вози в служебен автомобил, има собствен разкошен кабинет и цяла сюрия помощници и секретарки. Трябват ли ти примери, или това си го знаеш?

Да, май не ми трябваха примери, в главата ми веднага започнаха да изплуват имена и лица. Ама наистина, защо става така?

Сигурно се бях замислил и неволно бях произнесъл въпроса си на глас. Дойдох на себе си, когато Владимир отново заговори:

— Ами защото звездите са били подредени така в момента на раждането им. На един е било отредено да стане лидер, на друг — лекар. Или хореограф. Но този другият си е втълпил, че и той иска да бъде лидер, защото е яко, защото имаш власт, пари, възможности и всички ти се подмазват. Щом първият без никакво образование и мозък е могъл, защо аз, с моето образование и мозък, да не мога? Ще мога! И още как. И тръгва този другият не по своя път, и се ядосва, и нищо не разбира: ама как така, тоя пръч успя, а аз, толкова умен и образован, не мога. Няма и да може. Ако беше разбрал своето предназначение и се беше съгласил с него, щеше да стане великолепен лекар, щеше да спаси хиляди животи и тези хиляди спасени хора всеки ден щяха да се молят за здравето му и да му благодарят, и да бъдат готови да направят всичко за него. Не е ли това власт? Не са ли това възможности? И парите си щеше да спечели без проблеми. Можеше да стане велик хореограф, да го канят да поставя балети във всички водещи световни театри. Какво, нима е лошо? Това е просто прекрасно! А може пък неговото предназначение да е било да бъде добър глава на семейство, баща и съпруг, и ако се беше вслушал в него, щеше да има любима съпруга и много деца, които щяха да го обожават цял живот и да създават около него такава атмосфера на спокойствие и щастие, че нямаше да му трябват никаква власт и никакви пари.