Всичко наопаки

Понякога ми ставаше интересно коя ли е тази жена, каква е, как изглежда, как се облича? Как се казва? На колко е години? Какъв характер има? Но този изблик на любопитство бързо минаваше и отново ми ставаше безразлично. Нека я има, щом Володя се чувства добре с нея, стига само да не ме изостави.

Не знам коя е тази жена. Но знам с абсолютна сигурност, че не е Лена. Леночка… Господи, колко е смешно! Как, как е могло да хрумне това на Павел? Смешно и трогателно момче. Влюбено момче.

Отражение 2

Владимир

На света аз нямам човек по-близък от моята Муза и то се знае не можах да се стърпя и й се обадих веднага щом се прибрах. Женени сме вече шестнайсет години и през това време у мен се беше вкоренил навикът веднага да й казвам всичко случило се и после дълго да го обсъждаме заедно. Е, почти всичко. Благодаря на съдбата, че ми изпрати такъв приятел — умен, деликатен, предан и любящ. Просто се чудя как при всичките си особености тя не ме разлюби през тези години. А би могла. За какво съм й аз? Какво я задържа до мен? Не ни свързва нито леглото, нито деца. Друга отдавна би си отишла.

Сигурно животът ми би могъл да се подреди по съвсем друг начин и аз да се оженя не за Муза, а за съвсем друго момиче. Как щях да живея тогава? Не се знае. Най-вероятно по-зле. Впрочем… кой знае.

Боже, колко обичах Надежда! Бях луд по нея, мислех за нея непрекъснато, започвах да се вълнувам два часа, преди да се видим. Бях на осемнайсет години, във втори курс, тя — на трийсет и девет, омъжена, с две деца. Тя беше първата ми жена. Тоест аз, естествено, вече имах сексуален опит, но с момичета, мои връстнички, които още не бяха вещи в науката за любовта и правеха секс не толкова заради голямото си желание, колкото за да изглеждат по-големи както в чуждите, така и в собствените си очи.

Надежда беше съвсем друга. Истинска Жена, с главна буква. Зряла, опитна, мъдра. Тя ме научи на всичко.

Срещахме се отдавна и всеки път изникваше острият проблем за мястото, където да се уединим. Понякога го правехме в жилища на нейни приятелки, понякога ми оставяха ключове мои приятели, понякога дори се осмелявах да ходя в нейния дом, когато съпругът й заминаваше в командировка, а децата бяха при баба си. И ето че настъпи момент, когато не можахме да намерим място. Просто нищо не се получаваше нито с нейни познати, нито с мои. И съпругът й дълго не заминаваше. А аз изгарях от страст и не можех да чакам повече. В края на краищата, не съм бездомен, в случая най-важното беше да намеря точния момент, когато родителите, брат ми и сестра ми няма да са вкъщи.

Щастието ми се усмихна — баща ми се прибра и радостно съобщи на мама, че е намерил два билета за театър „Съвременник“ за утре, за новия спектакъл, в който играеха прочути и любими на цялата страна актьори. Мама радостно заахка — тя просто обожаваше тези актьори и започна възбудено да обсъжда с Валентина каква рокля да облече за театъра. Аз веднага привиках Михаил:

— Миша, ти кога ще се прибереш утре?

— Не знам, защо?

— Е, имаш ли някакви планове за утре вечер?

— Засега нямам. Утре може да планирам нещо. Всичко зависи от Ларка, нали аз свършвам работа в шест, а нейният работен ден е ненормиран. Ако се освободи рано, ще отидем някъде с нея. Кажи, какво искаш?

По онова време Михаил вече излизаше с Лариса и сериозно се готвеше за сватба.

— Миша, не можеш ли утре да отидеш някъде? — попитах направо. — И да вземеш и Валя.

— Охо! — Той хитро примижа и щракна с пръсти. — Да не би да имаш среща, хлапе? Наканил си се да доведеш жена, така ли?

Думите му бяха груби, но всъщност верни, затова не се захванах да уточнявам и просто кимнах.

— И коя е тя? Познавам ли я?

— Не.

— Хубава ли е? Къде се запознахте? — с жадно любопитство ме заразпитва Миша.

— Е, и ти сега, Мишка! Говоря с тебе като с човек. Е? Ще ми помогнеш ли, или не?

— Абе, аз за родния си брат!… Разбира се, ще ти помогна. Не се безпокой, всичко ще се уреди прекрасно. Старите са на театър, а Валка ще я питам — може да излиза утре вечер, ако ли не — аз ще я изведа. В краен случай ще отидем на кино двамата. Или тримата с Ларка. Не се тревожи, хлапе, всичко ще бъде тип-топ. Глей го ти обаче хлапака, братчето ми пораснало, а аз да не забележа.

След известно време той отново дойде в общата ни стая. Имаше заговорнически вид.

— Всичко уредих. Валка утре се прибира в пет, а в шест и половина двамата ще се срещнем пред „Ударник“, там дават някакъв нов френски филм с Белмондо. Двусериен. Така че прави сметка: прожекцията започва в седем, свършва в девет и половина, плюс половин час за път. До десет времето ти е гарантирано. А ако и Ларка дойде с нас, първо ще я закараме вкъщи. Вярно, със старите е по-сложно, спектакълът завършва в девет и петнайсет, обадих се в театъра и попитах. Но и на тях ще им трябва половин час за връщане, най-малко. С една дума, хлапе, крайният срок е девет и трийсет, гарантирано.

Бях щастлив. Още утре… Не можех да чакам повече.