Всичко наопаки

И това утре дойде. Точно в шест вечерта посрещнах Надежда от работа. Наблизо чакаше таксито, което бях наел предварително. В онези времена имаше много по-малко задръствания и с кола можехме да се придвижим доста бързо. Освен това ми се виждаше чудовищно просташко да заведа любимата си на интимна среща с метро и автобус.

Наистина стигнахме доста бързо и още с влизането вкъщи забравихме всичко на света.

Оказа се обаче, че светът не ни е забравил. Лампите светнаха в най-неочаквания момент. Вратата на стаята се оказа широко отворена и на прага страховито се бе строило цялото ни семейство: родителите ми, Миша и Валентина.

— Виж, тате, само погледни — язвително каза Михаил. — Погледни само коя е докарал в дома ни. Не можа ли да намериш някоя по-стара? Сигурно има внуци или вече се е сдобила и с правнуци?

— Стига — прекъсна го мама. — Владимир, кажи на дамата си веднага да се облече и да напусне тази къща. А вие, драга, трябва да се засрамите, задето развращавате деца. Бъдете благодарна, че не извиках милиция. И имайте предвид: ако не оставите сина ми на мира, ще съобщя на съпруга ви колко интересно прекарвате свободното си време, вместо да си гледате децата. Имате две деца, нали? Записала съм си и адреса ви.

Мама демонстративно хвърли на Надежда паспорта й.

— И не си разхвърляйте нещата, където ви падне.

Разбрах, че Надя е оставила в антрето чантата си, която мама безпардонно е пребъркала.

Нито татко, нито Валентина не продумаха по време на тази грозна сцена. Татко стоеше мрачен и настръхнал, а Валка безсрамно се блещеше в Надежда, без да крие любопитството си.

Искаше ми се да умра от срам и болка. Срамувах се не от родителите си, от брат си и сестра си, а от Надежда — та тя ми се бе доверила, бе дошла в дома ми, разчитайки на моите уверения за пълна и гарантирана безопасност, а сега излиза, че съм я излъгал. Бях се оказал прекалено доверчив и лекомислен, посвещавайки Михаил в проблемите си. Открай време знаех, че се отнася към мен като към малолетен глупак, но не предполагах, че е способен на такова нещо.

Пред очите ми се спусна някаква пелена, тресеше ме и изобщо не си спомням как сме се обличали пред очите на всички — никой от семейството ми дори не помисли да излезе от стаята и да ни остави на мира. Не си спомням как Надя си е тръгнала, не си спомням какво съм й казал и изобщо казал ли съм й нещо. Съвзех се едва когато започна обсъждането. Цялото семейство се беше събрало в хола, който изпълняваше и функцията на стая на родителите ни. Основен докладчик беше баща ми.

— Ти се държиш абсолютно безотговорно — започна той с леден глас. — Как можеш да си позволяваш да влизаш в интимни отношения с омъжена жена, майка на две деца? Освен това тя е много по-възрастна от теб. С двайсет и една години! Умът ми не го побира! Поне разбираш ли последствията от постъпките си?

Не разбирах последствията. Какви последствия може да има, когато двама души се обичат? Деца ли? Ами ние се пазехме, за това имах достатъчно разум. Виж, последствията от случилото се разбирах много добре. Вече няма да видя Надя, тя няма да иска да си има работа с човек, който я е подложил на такъв позор и унижение. Какво по-лошо може да има от това?

Мълчах. Баща ми интерпретира мълчанието ми по свой начин.

— Виждам, че ти нищо не разбираш. Е, обяснявам, щом си такъв идиот. С жена можеш да лягаш само ако имаш намерение да свържеш живота си с нея и тя ти отвръща с взаимност. Всичко останало е разврат и проституция. Това е недостойно за приличния и разумен човек. Смяташ ли да се жениш за нея? Тя смята ли да се развежда? Отговаряй!

— Защо не. — Струваше ми се, че говоря дръзко и уверено, но вероятно думите ми са прозвучали объркано и виновно. — Не знам.

— Прекрасно! Ти си на осемнайсет години, студент си, фактически те издържаме ние с майка ти, защото стипендията ти стига само за джобни. И ето че се сдобиваш със съпруга и с нейните две деца, на десет и тринайсет години.

Дори това знаят! Впрочем нищо чудно, нали внимателно са разучили паспорта на Надя, а в него са записани децата й с имената и рождените си дати. Добре са се подготвили.