Всичко наопаки

Вече наближавайки към къщи, се поуспокоих, трезво осмислих ситуацията и с огорчение бях принуден да призная, че все пак съм го загубил. И защо се разярих толкова? Просто не бях свикнал да търпя неуспехи с момичета — никога не ми се беше случвало. И още не съм свикнал с такива усложнения. Какво става обикновено? Момичето или те харесва и тогава идва с тебе, или не те харесва, или пък те харесва, но е заета и веднага някак деликатно ти го показва, или приятели навреме ти го намекват така, че до пряк отказ не се стига. Поне в моите среди всичко винаги е ставало така. А тук… Някакви странни работи. Тя ми харесва, аз й харесвам, но кой знае защо — не може. Или не й харесвам, но тя неясно защо се прави, че не е така — усмихва ми се, сама ми предлага да се повозим с колата и ми разрешава да галя ръката й. Ако Лена е заета, ако е любовница на Володя, защо ми даваше тези аванси? А ако греша и тя не е заета, защо Володя е толкова сигурен, че нищо няма да излезе?

Отражение 1

Муза

Какво смешно момче, боже мой, колко смешно и трогателно! Като си помислиш само — Леночка да е любовница на мъжа ми… Впрочем, трудно е да обвиняваме Павел, той не би могъл да си представи нищо друго. Но колко се смях само, когато късно вечерта Володенка ми се обади по телефона и ми разказа за разговора си с Павел! Каза, че не можел да ме дочака и решил да сподели веднага, макар че аз се прибирам утре. Извини се, че ме търси толкова късно, но първо изчакал Дануска да завърши превода, после я завел вкъщи и поостанал още там.

Докато съм жива на този свят, ще благодаря на бога, задето ми изпрати Володя. Изобщо не го обичах, когато реших да се омъжа за него, и ми беше все едно кой ще е съпругът ми — просто така трябваше, така е прието, жената трябва да е омъжена, а родителите ми денонощно ми повтаряха какво прекрасно момче е пораснало в семейството на Олег Семьонович Руденко, колко е красиво, умно, как учи с повишена стипендия, тоест пълен отличник е, колко ме обичал и колко мечтаел да се ожени за мен. Е, и аз се съгласих. Щом непременно трябва да имам съпруг, по-добре той да е красив, умен и любящ. Знаех, че нашият брак няма да трае дълго, но да си разведена далеч не е същото, като да си стара мома. Олег Семьонович беше заместник на баща ми и двамата бяха партийни функционери и можех да не се тревожа, че бъдещият ми съпруг ще се окаже престъпник или някакъв алкохолик. „Наше“ семейство, проверено, с всички гаранции.

Когато бях на шестнайсет години, ме изнасилиха. Не обичам да си спомням за това и не го разказвам на никого. Прибирах се късно вечерта от подготвителни курсове, те бяха четирима и цялата ми съпротива сигурно им е изглеждала смешна и глупава. Какво можех да направя? Дращех, хапех, опитвах се дори да викам, но те здраво ми притиснаха устата и също тъй здраво ме държаха за краката и ръцете.

Разбира се, разказах всичко на родителите си, те дълго се съвещаваха в стаята си, после извикаха някакъв „наш“ лекар, който ме прегледа и каза да лежа и да се лекувам. Синини, хематоми, буца под окото. Никой не отиде в милицията — срам ни беше. И аз се срамувах, и родителите ми не искаха да се разчува. Хем аз изобщо не бях виновна, но самият факт, че ме бяха обладали четири мръсни пияни отрепки, сякаш омърсяваше и мен.

След месец и половина се разбра, че съм бременна. И възникна нов въпрос: къде да отида, при кой лекар? На шестнайсет съм, ще ме почистват „под маска“, тоест практически без упойка, а това е непоносима болка, ще съобщят в училището и в службите на родителите ми, ще ме позорят пред всички, а ако кажа истината, че са ме изнасилили, веднага ще попитат: „Защо не сте подали оплакване?“ То така всяка малолетна проститутка ще иска да й се направи аборт с обезболяване, защото, видите ли, била изнасилена. Трябва да има документ от прокуратурата или от милицията.

С една дума, отново намерихме „нашия“ лекар, родителите ми му платиха и той направи всичко, дори с инжекция — аз заспах и нищо не почувствах. Но нещо не е станало както трябва, той нещо е сбъркал и макар че си премълча и не каза на мама и татко, медицинската сестра, която му помагаше, ме предупреди: няма да имам деца. Никога. И ме накара да обещая, че няма да изложа доктора и няма да кажа на родителите си.

И аз удържах на думата си. Те и досега не знаят със сигурност защо с Володя нямаме деца, само понякога въздишат и горестно предполагат, че сигурно причината е в онзи ранен аборт. А Володя знае. От него не крия нищо.