Възмездието

Докато му помагаше да се изправи, Шизука бе стъписана от това, колко остарял бе и той. Съпроводи го до вратата, където Кана чакаше, за да му помогне да си легне.

— Лека нощ, дете — рече старецът. — Каква утеха е да си тук сред нас, на сигурно място, в тези смутни дни. Но колко дълго ще сме в безопасност където и да било?

— Прекалено черноглед е — рече тя на чичо си, след като се върна. — Гневът на Араи ще стихне. Ще си даде сметка, че не може да унищожи Племето и че се нуждае от шпиони като всеки друг военачалник. Ще се споразумее с нас.

— Съгласен съм. Никой не вижда Араи като проблем в по-далечно бъдеще. Няма да е трудно да се спотайваме, докато се успокои, както ти каза. Но има друг въпрос, който може да се окаже далеч по-сериозен. Изглежда, Шигеру е оставил неподозирано наследство. Фамилията Кикута смятат, че е водил архив за нашата мрежа и членове и че сега този архив е притежание на Такео.

Сърцето й заседна в гърлото. Имаше чувството, че е съживила миналото само като си е помислила за него.

— Възможно ли е? — попита тя, опитвайки се да звучи нормално.

— Учителят Кикута… Котаро е убеден в това. В края на миналата година пратил Такео в Хаги заедно с Акио да открие архива и да им го отнесе. Изглежда, Такео е отишъл в къщата на Шигеру, видял се е с Ичиро и после по някакъв начин се е отървал от Акио и се е отправил към Тераяма. По пътя са го нападнали, но е успял да избяга, убивайки двама агенти и един воин от клана Отори.

— Воин на Отори? — повтори Шизука недоумяващо.

— Да, Кикута засилват връзките си с Отори в съюз срещу Араи и за да отстранят Такео.

— А фамилията Муто?

Кенджи изсумтя.

— Още не съм взел решение… — Шизука повдигна вежди и го изчака да продължи. — Котаро смята, че архивът е бил съхраняван в храма, което сега, като се върна назад, ми се струва съвсем очевидно. Онзи проклетник Мацуда никога не е преставал да заговорничи, макар че стана свещеник, а двамата с Шигеру бяха много близки. Струва ми се, че дори си спомням ковчежето, в което ги държеше Шигеру. Не мога да си представя как така съм пренебрегнал този факт. Единственото ми извинение е, че тогава мислех за други неща. Кикута са ми бесни, а аз съм в положението на пълен идиот — той се усмихна печално. — Шигеру ме надхитри — точно мен, дето ме наричаха Лисицата!

— Това обяснява присъдата срещу Такео — рече Шизука. — Аз си мислех, че е за неподчинение. Стори ми се жестока, но не ме изненада. Още когато чух, че е работел с Акио, бях сигурна, че ще има неприятности.

— И дъщеря ми каза същото. Тя ми прати съобщение, докато Такео все още беше в нашата къща в Ямагата. Имало някакъв инцидент — една нощ той надхитрил жена ми и избягал. Нищо особено: върнал се на сутринта, но тогава Юки ми писа, че накрая двамата с Акио ще се убият един друг. Впрочем Акио замалко не умря. Хората на Муто Юзуру го измъкнали от реката полуудавен и полузамръзнал.

— Трябвало е Такео да го довърши! — не можа да се сдържи Шизука.

Кенджи се усмихна тъжно.

— Опасявам се, че и моята първоначална реакция бе същата. Акио твърдеше, че се опитвал да попречи на Такео да избяга, но аз научих по-късно от Юки, че вече е имал нареждане да го убие, след като се разбере къде е архивът.

— Защо? — попита Шизука. — Какво полза могат да имат от смъртта му?

— Положението никак не е леко. Появата на Такео е обезпокоила доста хора, особено сред членовете на фамилията Кикута. Неговото непокорство и безразсъдство още повече усложняват нещата.

— Кикута са твърде крайни, докато ти винаги си давал доста голяма свобода на Такео — каза Шизука.

— Това беше единственият начин да се справя с него. Разбрах го още щом пристигнах в Хаги. Той има силни инстинкти, ще направи всичко за теб, ако спечелиш верността му, но не можеш да го принуждаваш. По-скоро ще избяга, отколкото да отстъпи.

— Сигурно е черта на Кикута — рече тихо Шизука.

— Може би — Кенджи въздъхна дълбоко и се взря в сенките. Мълча известно време и после каза: — За Кикута всичко е черно и бяло; подчиняваш се или умираш, единственият лек срещу глупостта е смъртта; това са убежденията, с които са откърмени.

„Ако Кикута някога разберат за ролята ми във всичко това, ще ме убият, помисли си Шизука. Не смея да кажа дори и на Кенджи.“

— Значи сега Такео не само вече е загубен за Племето, но и разполага с информация, която може да ни унищожи?

— Да, и тази информация рано или късно ще му купи съюза с Араи.

— Никога няма да го оставят жив — рече Шизука с възобновена печал.

— Засега оцелява. Оказа се по-трудно да се отърват от него, отколкото Кикута предполагаха — Шизука си помисли, че долавя нотка на мрачна гордост в тона на чичо си. — Освен това притежава способността да се обгражда с верни съратници. Половината от по-младите воини на Отори вече са пресекли границата, за да се присъединят към него в Тераяма.

— Ако те двамата с Каеде се оженят, в което съм убедена — каза Шизука, — Араи ще побеснее. Архивът на Шигеру може да се окаже недостатъчен да го успокои.