Възмездието

А междувременно съпругата ми и аз станахме земеделци, яздехме всеки ден из владението, съпровождани от Сугита, извършвахме оглед на нивя, гори, села и реки, давахме нареждания за възстановяване, почистване на сухи дървета, за кастрене и засаждане. Земята бе добре оразмерена, а данъчната система — надеждна и справедлива. Областта бе богата, макар и позанемарена, а хората — работливи и предприемчиви. Нуждаеха се от съвсем малко насърчаване, за да възстановят оня разцвет, на който се бяха радвали по време на управлението на владетелката Наоми.

Крепостта и къщата също бяха позапуснати, но щом Каеде се зае с тях, бързо възстановиха красотата, създадена от Наоми. Постелките бяха сменени, прозорците и преградите — пребоядисани, дървените подове — лакирани. В градината се намираше малката постройка за чаена церемония, изградена по заръка на бабата на Наоми, за която тя ми бе разправяла, когато се запознахме в Чигава. Беше ми обещала, че един ден ще пием чай заедно и когато ремонтът на семплата селска постройка бе завършен и Каеде приготви чай, имах чувството, че обещанието е изпълнено, макар и самата Наоми вече да не беше между живите.

През цялото време усещах около нас духа на Наоми и на Шигеру. Както ми бе казал игуменът в Тераяма, чрез Каеде и мен те имаха възможността да заживеят отново. Ние щяхме да постигнем всичко, което двамата бяха мечтали, но не бяха успели да осъществят. Сложихме дъсчици и приношения в малко светилище във вътрешната част на къщата и всеки ден се молехме там за напътствия и помощ. Изпитвах неимоверно облекчение, че най-накрая изпълнявах последните желания на Шигеру, а Каеде бе по-щастлива от всякога.

Щеше да бъде време на голяма радост, празнуване на победата и истинско удовлетворение, тъй като пред очите ни земята разцъфтяваше и хората отново започваха да благоденстват, ако не бяха мрачните дела, с които трябваше да се заема — работа, която изобщо не ми беше по сърце. Сугита се опита да ми каже, че в крепостния град няма членове на Племето, толкова добре се бяха укрили и толкова тайни бяха техните действия. Но аз знаех по-добре, тъй като Шигеру ги бе отразил до един, а и не бях забравил мъжете, които бе описал Хироши. Те се бяха появили изневиделица, облечени в черни дрехи, и бяха убили баща му. Не бяхме открили такива тела сред мъртвите при Асагава. Те бяха оцелели в битката и сега щяха да ме дебнат.

От семействата, изброени в архива, повечето бяха Курода и Имаи, а някои от по-заможните търговци — Муто. На Запад имаше и неколцина Кикута, но тази единствена фамилия поддържаше обичайната си власт над останалите. Придържах се към думите на пророчеството, според което можех да бъда убит само от собствения ми син, но колкото и да му вярвах през деня, през нощта продължавах да се напрягам от всеки звук, спях леко и ядях само храна, приготвена или лично от Манами, или под зоркия й поглед.

Не бях чул нищо за Юки и не знаех дали вече бе родила, нито дали детето бе момче. Каеде продължи да кърви редовно през лятото и макар и да си давах сметка, че е разочарована, задето не можеше да зачене, не можех да не изпитам облекчение. Копнеех да си имаме деца, но се страхувах от усложненията, които неминуемо щяха да възникнат. А и какво щях да правя, ако Каеде ми родеше син?

Проблемът, как да действам по отношение на Племето, непрестанно ме занимаваше. Още през първата седмица от пристигането си в града пратих съобщения до фамилиите Кикута и Муто, с които ги уведомявах, че желая да разговарям с тях и че трябва да ме посетят на следващия ден. Същата нощ имаше опит за проникване в къщата, очевидно целящо кражба на архива. Събуди ме нечие присъствие в стаята, различих почти невидимите очертания на натрапника, хвърлих се към него и го преследвах до външните порти с надеждата да го заловя жив. Той възвърна формата си, докато прехвърляше зида, и беше убит от стражите отвън, преди да мога да ги спра. Беше облечен в черно и имаше татуировки също както Шинтаро — наемният убиец, който се бе опитал да премахне Шигеру в Хаги. Реших, че е член на фамилията Курода.

На следващата сутрин пратих мои хора в къщата на Кикута и всички в нея бяха арестувани. После изчаках да видя кой ще се появи на исканата от мен среща. Дойдоха двама старци от фамилията Муто, лукави и хлъзгави. Предоставих им възможността да напуснат провинцията или да се отрекат от верността си към Племето. Те казаха, че трябва да разговарят с децата си. В продължение на два дни не се случи нищо; после скрит стрелец се опита да ме убие, докато яздех с Амано и Сугита в една отдалечена област. Двамата с Шън чухме звука едновременно и успяхме да избегнем стрелата; погнахме нападателя с надеждата да изкопчим информация от него, но той погълна отрова. Предположих, че може да е вторият нападател, когото бе видял Хироши, но нямаше как да знам със сигурност.