Възмездието

— Сънувам владетеля Ширакава — призна тя. След продължителна пауза добави: — Знаеш, че двамата с Кондо сложихме край на живота му, за да запазим Каеде и детето… — тя долови свистенето на дъха му, но той не каза нищо и след няколко минути тя продължи: — Баща й беше загубил разсъдъка си дотам, че се бе нахвърлил отгоре й с намерението да я насили и да я убие. Аз исках да спася нейния живот и живота на детето й. Но тя го загуби и бездруго и замалко не умря. Не знам дали си спомня какво сторихме, и нито за миг не бих се поколебала да го извърша отново. Но по някаква причина, може би защото не съм говорила за това с никого, дори с Кондо, случилото се не ми дава мира.

— След като целта ти е била да спасиш Каеде, убеден съм, че постъпката ти е била оправдана — рече той.

— Беше един от онези мигове, в които няма време за мислене. Двамата с Кондо действахме по инстинкт. До този момент не бях убивала толкова високопоставена личност. Възприемам го като престъпление.

— Е, моето предателство към Шигеру също изглежда като престъпление. Той ме спохожда в сънищата ми. Явява ми се така, както изглеждаше, когато го извадихме от реката. Махнах качулката от лицето му и го помолих да ми прости, но той имаше сили да говори само с Такео. Сега ме навестява нощ след нощ — последва ново продължително мълчание.

— За какво мислиш? — прошепна тя. — Нали няма да причиниш разцепление в Племето?

— Длъжен съм да сторя онова, което изглежда най-добро за фамилията Муто — отвърна той. — Кикута държат дъщеря ми, а скоро ще притежават и внука ми. Очевидно това са най-важните ми задължения. Но аз се заклех на Такео, когато го срещнах за първи път, че докато съм жив, той ще е в безопасност. Няма да диря смъртта му. Ще изчакаме да видим накъде ще поеме. Кикута искат Отори да го предизвикат и да го подмамят в битка. Те самите са съсредоточили цялото си внимание върху Хаги и Тераяма — той изсъска през зъби. — Предполагам, че бедният стар Ичиро ще бъде първата им мишена. А какво мислиш, че ще сторят Такео и Каеде, след като се оженят?

— Каеде е твърдо решена да наследи Маруяма — отвърна Шизука. — Предполагам, че при първа възможност ще се придвижат на юг.

— В Маруяма има само няколко семейства от Племето — каза Кенджи. — Такео там ще бъде по-защитен от където и да било другаде — той отново млъкна, потънал в размисъл. После се усмихна. — Разбира се, можем да виним само себе си за този брак. Ние ги събрахме; дори ги насърчавахме. Какво ли сме си въобразявали?

Шизука внезапно си спомни тренировъчното помещение в Цувано, чу потракването на дървените тояги, дъжда, който се лееше отвън, видя лицата им — млади и пълни с живот, на прага на страстта.

— Вероятно ни е станало мъчно за тях. И двамата бяха пионки, използвани в една конспирация, много по-мащабна, отколкото всеки от тях би могъл да подозира, и двамата бяха застрашени от смъртта, преди всъщност да бяха почнали да живеят.

— Или пък ти си права и пионките сме ние, движени от ръката на съдбата — добави чичо й. — Кондо може да тръгне утре. Остани тук това лято. Ще бъде полезно да разговарям с теб за всичко това. Предстои ми да взема важни решения, които ще засегнат потомците ни за поколения напред.

Пета глава

Първите седмици в Маруяма минаха така, както бе предрекла Каеде — във възстановяване на земята. Посрещнаха ни топло и привидно сърдечно, но Маруяма бе обширно владение с множество потомствени васали и голям брой старейшини, които бяха твърдоглави и консервативни като повечето стари хора. Моята репутация като отмъстителя на Шигеру ми отреждаше добро положение, но плъзнаха и обичайните слухове за това, как съм го постигнал — съмнителният ми произход, намеците за магьосничество. Собствените ми воини от клана Отори ми бяха напълно верни и аз имах доверие в Сугита, в неговото семейство и в мъжете, които се бяха сражавали редом с него, но хранех подозрения към останалите, както и те към мен.

Сугита бе въодушевен от нашия брак и ми довери онова, което преди време бе казал на Каеде — как вярвал, че мога да обединя Трите провинции и да донеса мир. Но старейшините като цяло бяха изненадани. Никой не смееше да ми го каже направо, но от намеци и недомлъвки скоро разбрах, че са очаквали Каеде да се омъжи за Фудживара. Този факт не ме обезпокои особено — тогава изобщо не си давах сметка за силата и влиянието, с които разполагаше благородникът, — но както и всичко останало през онова лято, той засили чувството ми за наложителност и неотложност. Трябваше да се придвижа към Хаги; трябваше да застана начело на клана Отори. След като веднъж се сдобиех с онова, което ми принадлежеше по закон, и Хаги станеше мое седалище, никой нямаше да посмее да поставя под въпрос моята власт, нито да я оспорва.