Законът на невинността

— И колко време искаме, за да се подготвим?

— Никакво. Да я почваме.

— Сигурен ли си?

— Току-що казах на Сиско да накара Лорна да извади папката за Лиса Трамел. Мисля, че ще успеем да противопоставим на тяхната октомврийска изненада нашата малка изненада.

— Добре. Разкажи ми повече.

46.

Бях чул гласа на Лиса Трамел, но не я бях видял в ареста на съда. Сега тя влезе в съдебната зала заедно с пристав Чан. Видях жена, която за мен бе почти неузнаваема. Косата ѝ бе побеляла и късо подстригана на мъжка прическа. Снежнобялата ѝ кожа сякаш бе опъната по костите и тя бе загубила половината от теглото си от времето, когато я познавах и я защитавах, което бе преди десетилетие. Носеше торбест оранжев гащеризон и имаше размазана синя затворническа татуировка — линия от звезди — над лявата вежда. Очите на всички съдебни заседатели се впиха в тази нейна забележителност, докато тя се заклеваше.

След като седна на свидетелската скамейка, Дейна Бърг се приближи до катедрата и започна да я разпитва за нейната история.

— Госпожице Трамел, къде живеете в момента?

— В Централния женски калифорнийски затвор в Чоучила.

— И откога сте там?

— Ъ, шест години. Преди това прекарах три години в Корона.

— Това в Корона също е затвор, нали?

— Да.

— Защо сте в затвора?

— Бях осъдена на петнайсет години за непредумишлено убийство.

— И какви са подробностите за престъплението?

— Убих съпруга си. Във връзката ни имаше насилие и аз ѝ сложих край.

Гледах повече заседателите, отколкото Трамел. Тяхната реакция към нея щеше да повлияе на начина, по който Маги щеше да проведе кръстосания разпит. Засега бяха съсредоточени, макар току-що да се бяха върнали от обяд. Трамел бе достатъчно голяма промяна, за да предизвика интереса им. Забелязах, че готвачката от „Холивуд Боул“ се е навела напред и седи на ръба на стола си.

— Познавате ли обвиняемия по това дело Майкъл Холър? — попита Бърг.

— Да, той беше мой адвокат — каза Трамел.

— Можете ли да го посочите на съдебните заседатели?

— Да.

Трамел ме посочи и за първи път очите ни се срещнаха. Видях омразата в нейните.

— Може ли да ни разкажете за вашите отношения? — попита Бърг.

Трамел бавно отмести втренчения си поглед от мен.

— Да — каза тя. — Наех го преди единайсет години, за да се опитам да си спася дома. Бях самотна майка със син със специални потребности и изоставах в плащането на ипотеката, а банката искаше да ми вземе дома. Наех го, след като получих брошура в пощата.

— Тогава имахте ли работа? — попита Бърг.

— Бях учителка.

— Добре. Господин Холър успя ли да ви помогне?

— И да, и не. Забави неизбежното. Подаде жалба срещу действията на банката и забави нещата с повече от година.

— И после какво се случи?

— Бях арестувана. И обвинена в убийството на човека от банката, който ми взимаше дома.

— Как се казваше той?

— Мичъл Бондюран.

— Явихте ли се на процес за убийството на Мичъл Бондюран?

— Да.

— И кой бе ваш адвокат?

— Той. Холър. Делото получи много внимание. В пресата. И той ме молеше да му позволя да ме защитава.

— Знаете ли защо?

— Както казах, делото получи много медийно внимание. Беше си безплатна реклама за него и такава беше сделката. Нямах пари за адвокат и казах да.

— И случаят отиде на съд?

— Да, и бях обявена за невинна.

— Имате предвид — невиновна.

— Да, невиновна. От съдебните заседатели.

Трамел се обърна и погледна към заседателите, докато казваше последните думи, сякаш за да им каже, че други като тях са ѝ повярвали преди, затова и те трябва да ѝ повярват сега. Очите ми се плъзнаха по тях — погледите им бяха забити в Трамел, — след това се обърнах към препълнената зала. Видях дъщеря си да гледа също така съсредоточено.

— Имахте ли в някакъв момент финансов спор с господин Холър? — попита Бърг.

— Да, имах — отвърна Трамел.

— И за какво беше той?

— Един филмов продуцент бе присъствал на процеса и имаше интерес да направи филм по случая. Заради ипотеката това бе актуална за времето си история и хората щяха да бъдат заинтригувани, особено ако бях невинна, нали разбирате?

— Как се казваше филмовият продуцент?

— Хърб Дал. Имаше договор с „Арчуей Пикчърс“, на които представяше проекти. Каза, че те се интересували от филма.

— И как това се превърна в спор с господин Холър?

— Ами той ми каза, че иска да му се плати. Насред процеса каза, че иска пари.

Бавно поклатих глава на тази лъжа. Това бе неволна реакция, не бе предназначена за заседателите. Но Бърг забеляза и се обърна към съдията.

— Ваша чест, можете ли да наредите на господин Холър да не прави демонстрации за пред съдебните заседатели?

Уорфийлд ме погледна и каза:

— Господин Холър, знаете правилата. Моля, въздържайте се от показване на реакции към показанията.

— Да, ваша чест — казах. — Но е трудно да не реагираш на лъжи, които…

— Господин Холър — почти викна съдията. — Знаете също така, че не можете да правите такива коментари.

И стисна уста, вероятно обмисляше дали да не ме накаже за неуважение. Обаче се отказа.

— Предупреден сте — каза накрая. — Продължете, госпожице Бърг.

— Благодаря, ваша чест — каза обвинителката. — Госпожице Трамел, господин Холър каза ли ви колко пари иска?