Законът на невинността

— Да — отвърна Трамел. — Четвърт милион долара.

— Съгласихте ли се да му платите толкова?

— Не. Нямах ги и Хърб Дал каза, че ще имам късмет, ако взема половината от това като аванс от студиото за моята история.

— Как реагира на това господин Холър?

— Заплаши ме. Каза, че ще има последствия, ако не му платя това, което заслужавал.

— Какво се случи след това?

— Бях обявена за невиновна и му казах, че сделката си е сделка. Той получи реклама в делото, особено когато бях обявена за невинна. Казах, че вероятно ще му платят, когато направят филма, защото ще трябва да използват името му и това, което е направил на процеса.

— Той прие ли това?

— Не. Каза, че ще има последствия и ще съжалявам.

— Какво се случи после?

— Полицията дойде в дома ми със заповед за обиск и намериха съпруга ми. Той бе погребан в задния двор. Аз го бях погребала там, след като умря. Боях се, че никой няма да ми повярва за насилието и че ще загубя сина си.

Трамел вече бе просълзена. Повече се чуваше в гласа ѝ, отколкото се виждаше на лицето ѝ. За мен това бе преструвка. И то хубава. Бърг подчерта момента със стратегическа пауза и видях как заседателите гледат внимателно свидетелката, на лицата на някои бе изписано съчувствие, сред тях бе и готвачката от „Холивуд Боул“.

Това бе пълна катастрофа.

Наведох се към Маги и прошепнах:

— Това са пълни глупости. Тя е станала по-добра измамница отпреди.

В този момент си помислих, че видях съчувствие и на лицето на Маги. Заради това не пожелах да се обърна и да погледна лицето на собствената си дъщеря.

— Господин Холър представляваше ли ви в новото дело за смъртта на съпруга ви? — попита Бърг.

— Не, нямаше начин — каза Трамел. — Той им е казал, че съм погребала Джефри. Имах нужда от човек, на когото можех…

— Възражение: слух — каза Маги високо.

— Прието — отвърна Уорфийлд. — Отговорът е не. Заседателите да не обръщат внимание на останалата част от отговора.

Бърг смени тактиката за секунди, очевидно търсеше начин да получи отговора, който искаше — че аз съм издал Трамел, когато тя е отказала да ми плати. Оттам до убеждението, че съм способен да убия Сам Скейлс, след като не ми е платил, бе една крачка.

— В някакъв момент започнахте ли да подозирате, че не можете да се доверите на господин Холър като ваш адвокат? — попита тя.

— Да — отвърна Трамел.

— И кога бе това?

— Когато откриха трупа на съпруга ми и ме арестуваха за убийство. Знаех, че той е казал на полицията.

— Отново възразявам — обади се Маги. — Предполага факти, за които няма доказателства. Госпожица Бърг се опитва да представи пред съдебните заседатели пълна спекулация. Никъде няма документална следа, че господин Холър или който и да е член на екипа му са нарушили правилата на отношенията между адвокат и клиент, но обвинението продължава да настоява…

— Ти им каза! — извика Трамел и ме посочи с пръст. — Ти беше единственият, който знаеше. Това беше отмъщение…

— Тишина! — извика Уорфийлд. — Пред съда бе изказано възражение и свидетелката трябва да замълчи.

Гласът на съдията пресече потока от думи на Трамел като стоварила се брадва.

— Госпожице Бърг, трябва да инструктирате и контролирате свидетелката за това какво е слух и какво не е — каза Уорфийлд. — Още един непозволен изблик и двете ще бъдете наказани за неуважение.

Обърна се към съдебните заседатели.

— Заседателите да не обръщат внимание на изказванията на свидетелката. Те са думи, чути от трето лице, а не доказателства.

Обърна се към юристите:

— Можете да продължите, госпожице Бърг. Внимателно обаче.

Когато вниманието на съдебната зала се върна към Бърг, чух тих шепот зад себе си, обърнах се и видях Сиско, който подаваше папка през парапета. Потупах Маги по ръката и ѝ дадох знак да вземе папката. Тя веднага я отвори на масата между нас.

Междувременно Бърг щастливо приключваше разпита на Трамел. Бе предала на съдебните заседатели посланието, че ставам отмъстителен, когато са намесени пари.

— Ваша чест, нямам повече въпроси към тази свидетелка — каза Бърг.

Съдията даде думата на защитата и Маги поиска кратка почивка, преди да разпита свидетелката. Съдията ни даде петнайсет минути, които прекарахме в четене на кореспонденцията с Трамел през годините.

Когато заседанието се поднови, Маги бе готова. Стана с бележника си и отиде до катедрата. Започна агресивно:

— Госпожице Трамел, някога лъгали ли сте полицията?

— Не — каза Трамел.

— Никога не сте лъгали полицията?

— Казах, че не.

— Ами под клетва? Лъгали ли сте под клетва?

— Не.

— В момента не лъжете ли под клетва?

— Не…

Бърг възрази, като каза, че Макфърсън тормози свидетелката, и съдията прие възражението и нареди на Маги да продължи нататък. Тя го направи.

— Не е ли вярно, госпожице Трамел, че по-рано сте се съгласили да споделите всички приходи от филма за вашата история с господин Холър?

— Не, той искаше публичност, не пари. Това беше споразумението.

— Вие ли убихте Мичъл Бондюран?

Трамел неволно се отдръпна от микрофона — въпросът я стресна. Бърг стана и пак възрази, като напомни на съдията, че Трамел е обявена за невиновна по делото за Бондюран.