Законът на невинността

— Всички знаят, че оправдателната присъда не е установяване на невинност — оспори Маги.

Съдията отсъди, че Трамел може да отговори на въпроса.

— Не, не съм убила Мичъл Бондюран — отвърна тя натъртено.

— А на процеса беше ли установено кой го е направил? — попита Маги.

— Имаше заподозрян, да.

— Кой беше той?

— Луис Опаризио. Мафиот от Лас Вегас. Беше призован да свидетелства, но той се позова на Петата поправка и не пожела.

— Защо Луис Опаризио бе заподозрян за убийството на господин Бондюран?

— Защото двамата имаха сенчести сделки и господин Бондюран се бе свързал с ФБР за тях. Започваше разследване и тогава господин Бондюран беше убит.

— И след като бяхте обявена за невиновна, Опаризио беше обвинен в престъплението?

— Не, така и не бе обвинен.

Вече бяхме включили Опаризио в протокола на делото. Ако от кръстосания разпит на Маги не излезете нищо, можехме да вземем това във фазата на защитата и да го разработим.

Но Маги не бе приключила. Помоли съдията за малко време, след това се върна на масата на защитата, откъдето взе писмата от папката на Трамел. Беше го планирала така. Искаше Трамел да следи движенията ѝ, докато взима листовете. Искаше Трамел да знае какво се задава.

— Госпожице Трамел, вие очевидно вините господин Холър за настоящата си ситуация в затвора, така ли е? — попита тя.

— Понесох си кръста за стореното — каза Трамел. — Не съм се явявала на процес. Признах се за виновна и поех пълната отговорност.

— Но вините господин Холър, че полицията е намерила трупа на съпруга ви, погребан в задния двор, нали така?

— Мислех, че според съдията не мога да отговоря на това.

— Можете да говорите за себе си. Не можете да говорите от негово име.

— Тогава — да, виня го.

— Но не е ли вярно, че вие сте тази, която е заплашвала господин Холър и неведнъж сте му казвали, че ще има последствия за действията му?

— Не, това не е вярно.

— Помните ли, че сте написали на господин Холър поредица от писма от ареста и затвора?

Трамел млъкна, преди да отговори.

— Това беше много отдавна — каза накрая. — Не си спомням.

— Ами по-скоро? — притисна я Маги. — Да кажем преди година. Пращали ли сте писмо на господин Холър от затвора?

— Не помня.

— Кой е затворническият ви номер в Чоучила?

— АВ18174.

Маги погледна съдията и попита:

— Госпожо съдия, може ли да се приближа към свидетелката?

След като получи разрешение, Маги подаде писмото на Трамел.

— Познато ли ви е това писмо, изпратено на девети април миналата година на господин Холър от затвора в Чоучила?

Бърг стана, за да възрази. Тя нямаше как да знае какво пише в писмото, но беше наясно, че е лошо.

— Ваша чест, този документ не ми е представен — каза тя. — Може да е от всеки.

— Отхвърля се — отвърна Уорфийлд. — Ще получите възможност, когато госпожица Макфърсън потвърди автентичността на писмото чрез тази неочаквана свидетелка, госпожице Бърг. Можете да продължите, госпожо Макфърсън.

— Това вашият затворнически номер на плика ли е, госпожице Трамел? — попита Маги.

— Да, но не аз съм го написала там — каза Трамел.

— Но това е вашият подпис в края на писмото, нали, госпожице Трамел?

— Така изглежда, но не мога да съм сигурна. Може да е фалшифициран.

— Моля, разгледайте тези четири писма и потвърдете, че на тях също има вашия подпис и затворнически номер.

Трамел погледна писмата, сложени пред нея, и накрая каза:

— Да. Прилича на моя подпис, но не мога да съм сигурна. В затвора има много жени, които са подправяли подписи на чекове.

— И казвате, че е възможно те да са фалшифицирали писма до вашия адвокат в период от девет години? — попита Маги.

— Не знам. Всичко е възможно.

Само дето не беше и Маги я унищожаваше.

— Ваша чест — каза тя, — защитата предлага веществени доказателства, които да се заведат с номера от едно до пет.

И подаде листовете на секретаря, за да бъдат заведени, и поясни:

— Ако е необходимо допълнително потвърждение на автентичността, секретарката на господин Холър може да свидетелства, че е получила писмата и ги е пазила през годините.

— Да погледнем тези писма — каза Уорфийлд.

Последвах Маги до катедрата. Съдията хвърли бърз поглед на оригиналите, а на Бърг бяха дадени копия.

— Като служител на съда и прокурор с повече от двайсет години практика, мога да потвърдя, че щатските затвори не позволяват на обитателите си да пращат анонимни писма — каза Маги. — Затова затворническият ѝ номер е написан заедно с адреса на подателя на всеки плик.

— Дори писмата да са от нея, тук имаме проблем доколко те са по същество, госпожо съдия — каза Бърг.

— О, напълно по същество са, госпожице Бърг — отвърна съдията. — Тя току-що обвини ответника, че я е заплашвал за пари. Веществените доказателства се допускат. Госпожо Макфърсън, можете да продължите.

Върнахме се на местата си и Маги се приближи до свидетелската банка. Остави друго писмо пред Трамел.

— Госпожице Трамел, вие ли сте написали и изпратили това на господин Холър от Чоучила?

Трамел погледна писмото и дълго го чете.