Законът на невинността

— Един от експертите, призовани от щата, вчера свидетелства, че балистичните следи по куршумите, убили Сам Скейлс, показват, че оръжието на престъплението е пистолет „Берета“, 22-ри калибър. Съгласен ли сте?

— Да.

— И след всичките изчерпателни претърсвания на имотите и колите ми не сте намерили такова оръжие?

— Да, не сме.

— Намерихте ли муниции за такова оръжие?

— Не.

— Вашите експерти също така свидетелстваха вчера, че има убедителни доказателства, че убийството на Сам Скейлс се е случило в гаража, разположен под къщата ми. Съгласен ли сте?

— Да.

— Съдебният лекар свидетелства, че смъртта е настъпила между десет часа и полунощ. Съгласен ли сте с тази преценка?

— Да.

— Претърсихте ли и квартала, където се е случило убийството?

— Не аз лично, но направихме претърсване.

— Кой го направи?

— Други детективи и патрулиращи полицаи по указания на моя партньор.

— Колко време отне това?

— Три дни говорихме с хората в квартала. Трябваше ни време, за да се срещнем с всички.

— Значи сте били изчерпателни?

— Да, имаме протокол от всяка къща в квартала и се погрижихме да говорим с човек от всеки адрес.

— Колко от тях са чули изстрели между десет и полунощ в нощта на убийството?

— Никой. Никой не е чул нищо.

— И на базата на опита и знанията си направихте ли си някакво заключение от това?

— Не бих казал. Може да е имало много фактори.

— Но сте сигурен, опирайки се на доказателствата, че господин Скейлс е бил убит в моя гараж?

— Да.

— Приемате ли, че вратата на гаража е била затворена по време на убийството, за да не се чуят изстрелите?

— Обмисляхме това, но е предположение.

— А при разследване на убийство не се правят предположения, нали?

— Правилно.

— Без да разкривате резултати, в предишни показания казахте на съдебните заседатели, че полицията е провела звукови тестове в гаража, нали така?

— Да.

— Отново без да споменавате резултати, изследвахте ли звука от огнестрелно оръжие от вътрешността на гаража?

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Когато правихте тестовете с изстрелите в гаража ми, имаше ли някой на горния етаж в спалнята, за да определи дали тези изстрели се чуват?

— Не, нямаше.

— Защо?

— Към онзи момент това не бе част от нашето разследване.

Надявах се, че отговорите на Друкър ще направят достоверна възможността да съм проспал цялото убийство на Сам Скейлс в гаража под къщата ми.

— Добре, да продължим нататък — казах. — Дали претърсването на квартала доведе до съобщения за звуци или необичайни събития по време на убийството?

— Една съседка каза, че е чула гласовете на двама мъже, които спорили във вечерта на стрелбата — отвърна Друкър.

— Нима? Но не казахте това на съдебните заседатели при предишните си показания, нали така?

— Да, не им казах.

— Защо? Двамата мъже, които са спорили по време на убийството, не са ли важни за делото?

— След като получихме токсикологичния доклад от съдебния лекар, решихме, че не е вероятно Сам Скейлс да е бил в съзнание по време на убийството.

— Значи съседката, която е чула двама мъже да спорят, се е объркала или лъже?

— Вярваме, че греши. Може да е чула телевизор или времето може да е било друго. Не е ясно.

— Значи сте отхвърлили това и не сте си направили труда да го кажете на съдебните заседатели?

Бърг възрази по много причини и Уорфийлд ги прие всичките, като ме сгълча да оставя свидетеля да довършва отговорите си.

— Продължете, детектив — казах. — Довършете отговорите си.

— Преценяваме всеки потенциален свидетел — отвърна Друкър. — Решихме, че информацията от тази свидетелка не е достоверна. Никой друг не бе чул спора и имаше индикации, че свидетелката може да се е объркала за въпросната нощ. Не сме крили нищо от съдебните заседатели.

Поисках от съдията малко време и се върнах до масата на защитата, където се наведох и прошепнах на Маги:

— У теб ли е докладът за ареста от Вентура?

Маги бе готова с доклада и ми подаде папка.

— Добре — казах. — Нещо друго, което да включа в протокола преди големия финал?

Маги се замисли, после каза:

— Не мисля. Мисля, че е време.

Кимнах и попитах:

— Шулц тук ли е?

— Сиско ми прати есемес — отвърна тя. — Навън в коридора е и е готов.

Вдигнах доклада от ареста.

— Ами онзи човек, Раунтрий? — попитах.

— Той също е навън заедно с Хари — каза Маги. — Но засега барманката я няма.

— Добре. В зависимост от това как мине следващата част, може после да призова детектив Раунтрий.

— Звучи добре. И между другото — не прави резки движения, — но агент Рут седи на последния ред.

Взирах се дълго в Маги. Не знаех какво да мисля за присъствието на ФБР агента. Дали бе дошла да гледа и докладва? Или смъртта на Луис Опаризио бе променила нещата?

— Господин Холър? — каза съдията. — Чакаме.

Кимнах на Маги и се върнах при катедрата. Съсредоточих се пак върху Друкър.

— Детектив, по-рано заявихте, че Сам Скейлс е използвал името Уолтър Ленън към момента на смъртта си. Вярно ли е?

— Да, щом съм го казал, значи е вярно. Няма нужда да ме питате пак.

— Ще запомня това, детектив. Благодаря. Какво друго разбрахте за Уолтър Ленън?

— Къде е живял. Къде би трябвало да е работил.

— И къде би трябвало да е работил?