Законът на невинността

Обикновено не присъствам на връчването на призовката, но този път исках да съм там, за да направя заявление. Заявление, което се надявах да породи реакция от страна на Бюрото.

Минах през металния детектор и се качихме с асансьора до четиринайсетия етаж, където се намираше най-големият регионален офис на ФБР западно от Чикаго. Някак си се бяхме оказали сами в асансьора.

— Нали знаеш, че няма да я приемат? — каза Сиско.

— Знам — отвърнах. — Просто искам да предизвикам вълни, да ударя барабаните и да видя какво ще се случи.

— ФБР? — каза Лорна. — Не се надявай изобщо да реагират.

— Просто си приготви телефона — отговорих.

Спазвайки правилата, подадох на Сиско призовката, подписана от съдия Уорфийлд. Вратите на асансьора се отвориха на четиринайсетия етаж и пред нас се появи рецепцията, защитена от дебело стъкло като кабинка на банков касиер в зона с висока престъпност. Жената зад стъклото включи звуковата система.

— С какво мога да ви помогна?

Сиско се наведе към микрофона и прочете името на призовката.

— Бих искал да се видя с началника, специален агент Джон Трембли.

— Имате ли документи за самоличност? — попита рецепционистката. — И за тримата се отнася.

Извадих портфейла си и взех от него шофьорската си книжка и визитка — от старите, преди Калифорнийското адвокатско дружество да ме накара да махна надписа „Разумно съмнение на разумна цена“ от всичките ми рекламни материали. Сиско и Лорна също извадиха документи за самоличност и пуснахме всичко в чекмеджето под стъклото.

— Агент Трембли не приема никого без записан час — каза рецепционистката. — Мога да ви дам имейл, на който да се уговорите за нещо.

Сиско вдигна документа с името на Трембли над него и каза:

— Имам призовка, подписана от съдия, с която се изискват документи от агент Трембли. Трябва да я види веднага, а аз трябва да потвърдя връчването ѝ, иначе и двамата ще бъдем наказани за неуважение към съда.

— Всички призовки минават през администрацията на главния прокурор, а тя се намира в центъра — отвърна рецепционистката. — Би трябвало да знаете това.

— Знам го — каза Сиско. — Това е различно. Тази призовка има срок.

Аз се наведох към микрофон.

— Може ли да повикате агент Трембли, моля? — попитах. — Той би искал да знае затова.

Рецепционистката изглеждаше направо потресена от тази молба, но каза:

— Сложете я в чекмеджето.

Металното чекмедже се плъзна навън с нашите документи за самоличност в него, които аз взех. Визитката ми бе на дъното. Взех я и я дадох на Сиско, който я пъхна под кламера, е който бяха захванати листовете на призовката.

Сиско сложи призовката в чекмеджето и то веднага бе издърпано навътре. Рецепционистката изключи звуковата система, взе документ и го разгледа. След това вдигна телефона и набра. Стъклото приглуши краткия ѝ разговор.

След няколко секунди от вратата зад рецепционистката излезе мъж е костюм взе призовката и ѝ хвърли само бегъл поглед, докато отваряше вратата и излизаше в чакалнята.

— Агент Трембли? — попитах.

— Не — отвърна той. — Агент Изън. Не приемаме призовки тук.

Кимнах към тази в ръката му и казах:

— Току-що я приехте.

— Не, това трябва да се отнесе в администрацията на главния прокурор — настоя той.

Лорна вдигна мобилния си телефон и засне Изън и призовката.

— Хей! — извика агентът. — Никакви снимки. Изтрийте това веднага!

— Призовката ви е връчена — каза Сиско.

Мисията бе изпълнена и аз се пресегнах назад, за да натисна бутона на асансьора. Вратите се отвориха веднага. Погледнах Изън и казах:

— Визитката ми е вътре. Кажете на Трембли, че може да ми се обажда по всяко време.

Оставихме Изън с призовката в ръка. Докато вратите на асансьора се затваряха, го видях да поглежда през стъклото към рецепционистката. Изглеждаше едновременно ядосан и засрамен.

Когато слязохме във фоайето, съобщих на Лорна и Сиско новината за Бишоп.

— Току-що наех шофьор — казах им.

Минахме през стъклените врати към плаца със знамената.

— Кой? — попита Лорна. — Мислех, че наемането на хора е моя работа.

— Бамбаджан Бишоп — отвърнах.

— Какво? — каза Лорна. — Кой?

— Това не е ли човекът, който ти пазеше гърба в Двете кули? — попита Сиско.

— Точно така — казах. — Излязъл е и го пробвам като шофьор. Парите за защита, които плащах на приятелката му, сега спират и му плащам осемстотин на седмица да ме вози.

— И му имаш доверие? — попита Лорна.

— Не точно — отвърнах. — Трябва да се уверя, че няма скрит дневен ред. След скандала с подслушването и липсващия портфейл няма да се учудя на нищо, което ни погоди другата страна.

— Мислиш, че може да те подслушват чрез него? — попита Лорна.

— Засега няма индикации за това, но искам да съм сигурен — казах. — И тук идваш ти, здравеняко.

— Къде е той?

— Някъде на паркинга. Ще му пратя есемес да дойде да ме вземе.

— Искаш да го сгъна на капака на колата или какво?

— Искам да го претърсиш за подслушвателно устройство, но няма нужда да го сгъваш. Мисля, че ще съдейства. Ако не, тогава ще знаем.