Законът на невинността

Когато стигнахме до паркинга, пуснах съобщение на номера, който Бишоп ми бе дал, и зачакахме. Когато линкълнът спря до нас, с Лорна се качихме на задната седалка, а Сиско с мъка се побра на предната.

— Бишоп, запознай се с Лорна и Сиско — казах. — Лорна управлява кантората и ще ти е на разположение за всички документи, необходими за назначението. А Сиско е моят детектив и трябва да те провери.

— За какво да ме провери? — попита Бишоп.

— За подслушвателно устройство — каза Сиско. — Малко ще те поопипам.

— Това са глупости — протестира Бишоп. — Нямам по себе си никакви микрофони.

— И аз не мисля, че имаш — казах. — Но в тази кола се провеждат много поверителни разговори. Трябва да съм в състояние да гарантирам на клиентите си, че те наистина са поверителни.

— Както кажеш — отвърна Бишоп. — Нямам какво да крия.

Сиско се завъртя на седалката и посегна с големите си ръце към гърдите на Бишоп. Отне му по-малко от минута, за да стигне до решение.

— Чист е.

— Добре — отвърнах. — Добре дошъл в екипа, Бишоп.

21.

Те дойдоха още същата вечер в дома ми. Почукването бе толкова силно, че Кендал почти изпищя. Правеше си телевизионен маратон с последния сезон на „Семейство Сопрано“ и нервите ѝ бяха опънати. Аз седях до нея на дивана и преглеждах старите дела на Сам Скейлс, с които се бях занимавал.

Отворих вратата и там стояха мъж и жена. Знаех, че са федерални агенти, още преди да проговорят или да си покажат значките. Представиха се като агенти Рик Айело и Дон Рут. Над рамото ми видяха Кендал на дивана и попитаха дали можем да поговорим някъде насаме. Излязох навън и им посочих масата и столовете в края на верандата.

— Там е добре — казах.

Тръгнахме към масата и движението ни задейства лампите на верандата — два аплика на стената и полилей на тавана. Това ми подсказа, че се е включила и активиращата се от движение камера.

Спряхме край високата маса, но никой не седна. Аз разчупих леда.

— Предполагам, че това е заради призовката, която оставихме на шефа ви днес.

— Да, господине, заради това е — каза Айело.

— Трябва да разберем защо смятате, че Бюрото има някаква информация за действията на Сам Скейлс — каза Рут.

Усмихнах се и разперих ръце.

— Вече има ли значение? — попитах. — Нима вие двамата не го потвърждавате, като се появявате в къщата ми в девет вечерта? Мислех, че призовката ще предизвика вълнение и стрес, но честно казано, очаквах ви най-рано утре, може би в сряда.

— Радвам се, че това ви забавлява, господин Холър — каза Айело. — На нас не ни е смешно.

— Не, това, което не е смешно, е, че съм обвинен в убийство на човек, наблюдаван от ФБР — казах. — Може би вие ще ми кажете: как се случи това?

Блъфирах с надеждата да получа потвърждение или някаква индикация, че съм на прав път със Сам Скейлс. Но агентите бяха прекалено умни за това.

— Добър опит — каза Рут.

От вътрешния джоб на стандартното за ФБР сако Айело извади сгънат документ и ми го подаде.

— Това е тъпата ви призовчица — каза той. — Избършете си задника с нея.

— А какво става с молбата ми по Закона за достъп до обществената информация? — попитах. — Предполагам, че и с нея мога да си обърша задника, а?

— Очакваме повече да не чуваме нищо от вас — каза Рут.

Кимна на Айело и двамата се обърнаха към стълбите. Гледах ги как се отдалечават и след това без да се замисля, направих представление за пред камерата.

— Или какво? — извиках след тях. — Знаете, че всичко ще излезе наяве на процеса. Няма да гния в затвора само за да запазите в тайна разследването си за „Биогрийн“.

Рут направи идеален пирует и тръгна към мен. Но Айело я изпревари и стигна до мен пръв.

— Какво каза?

— Мисля, че ме чухте много добре — отвърнах.

Той вдигна ръце и ме блъсна към парапета на верандата, след това се приближи, хвана ме и ме наведе назад над улицата, която бе на осем метра под нас.

— Холър, предупреден си. Всеки твой опит да компрометираш федерално разследване, което няма нищо общо с твоята… ситуация… ще бъде посрещнат с много сурово противодействие.

Рут направи усилие да издърпа партньора си, но не ѝ достигаха килограми и мускулна сила.

— Какво се случва в този завод? — попитах. — Какви ги върши Опаризио? Изобличих го преди девет години. Малко закъсняхте да се включите в играта.

Айело ме притисна още повече с цялата си тежест. Парапетът беше дървен и притискаше силно гръбнака ми. Стори ми се, че ще се откърти и двамата ще паднем на улицата.

— Рик! — извика Рут. — Пусни го. Веднага!

Айело най-накрая ме дръпна за яката обратно на твърдия под и вдигна показалец пред лицето ми.

— Не знаеш с какво си имаш работа.

— Май си сбъркал луната, по която лаеш — отвърнах. — Това ли…

— Ти си сбъркал планетата, Холър — сопна се Айело. — Стой далеч от това. Или ще станеш свидетел на мощта на федералното правителство.

— Това заплаха ли е? — попитах.

Рут дръпна партньора си за ръката, обърна се към мен и каза:

— Приятна вечер.