Защото те обичам

— Хайде, мисис Уоткинс — обади се Хал Грейсън. Страшно му се искаше да се прибере във фургона си и да се просне в постелята си. По това време на годината зората настъпваше много рано, а смъртта на мисис Коулман беше създала допълнителни проблеми по пътя за Тексас. Не беше драпал за длъжността водач на кервана, но хората го бяха избрали на този пост и той не искаше да излъже доверието им. — Ще уредим всичко на сутринта. Сигурен съм, че дотогава едва ли ще се случи нещо непристойно.

И той извлече почти насила протестиращата жена от фургона.

След като излязоха, Мама Лангстън погледна Рос Коулман. Мъжът не отделяше поглед от лицето на момичето. Тя затаи дъх, като се питаше какво ли щеше да предприеме Рос. Изглеждаше симпатичен, дори дружелюбен, и се беше отнасял към жена си, сякаш беше кралицата на Шеба.

Но в очите му се четеше постоянно непокорство, което говореше за скрити страсти. Движеше се малко по-бързо от нормалното, очите му бяха малко по-остри от обичайното както е при всеки мъж, сблъскал се с твърде много несгоди през живота си. А сега имаше вид на човек, който се бори със себе си. Стегнатите му лицеви мускули обтягаха кожата и му придаваха неуправляем вид.

Рос се насили да прекоси разхвърляния фургон. Синът му лакомо сучеше и вече не плачеше. Това презряно, непознато момиче държеше сина му в скута си и го кърмеше, а той стоеше отстрани и й позволяваше да върши всичко това. Какво щеше да си помисли Виктория, ако можеше да ги зърне отнякъде?

Рос потрепери като си припомни мятащото й се тяло, потънало в пот, въздишката на облекчение, когато синът й се добра до света на светлината. Не, никоя друга жена, особено пък това паднало момиче, нямаше правото да кърми сина на Виктория Джентри Коулман. Щеше да бъда светотатство. Можеше ли след това да живее в мир със себе си, ако го допуснеше да се случи? Но нима щеше да живее в мир, ако допуснеше да умре синът му? Разкъсван от необходимостта да вземе решение, той приклекна пред стола и се загледа как устицата на сина му жадно подръпва едрата гърда. Единственото, което разваляше съвършенството на това прекрасно полукълбо, беше мрежичката от бледосини венички изпъкваща като някаква географска карта. Рос беше така очарован от гледката, че с мъка повдигна поглед към лицето на момичето.

Наблюдаваше как бавно се повдигат клепачите й, сякаш с болка. Гъстите ресници трепнаха и в следващия момент вече гледаше момичето право в очите. Те реагираха един на друг с еднаква изненада и сила, макар че и двамата се опитаха да го прикрият с мълчание.

Рос усети как потъва в море от женственост. То го заобикаляше, навлизаше в ноздрите му, в гърлото му. Тя олицетворяваше чувствеността и той усети как бавно го всмуква и мигновено я намрази, защото, макар и само за миг, беше забравил смъртта на съпругата си. Бореше се да изплува до повърхността като човек затънал в подвижни пясъци. И едва когато успя свободно да си поеме въздух, се опита да я прецени с пресилена безпристрастност.

Очите й бяха обрамчени с гъсти мигли, златисти в крайчетата. Ирисите носеха цвета на отлежало уиски, от най-скъпото, дето се плъзга без всякакво усилие в гърлото на мъжа и обгръща вътрешностите му в топлата си прегръдка. А косата й? Светеше така необикновено, като кехлибар, оформяйки непокорни кичури, които, според него, отразяваха дивата й природа.

Бялата й кожа явно напоследък е била изложена на силно слънце, защото леко облаче от лунички покриваше прекрасно оформеното й, макар и малко дръзко носле. Но най-много го разтревожи устата й. Сочната долна устна изискваше внимание, с което един мъж можеше да не я удостои само ако беше мъртъв. Така че и той не устоя, но се опита да я прониже с поглед, като се надяваше да я засрами. Но вместо това езикът й най-безсрамно се показа и облиза това изкусително късче плът. Рос почувства как стомахът му се свива и с усилие върна поглед към очите й.

Тя не изглеждаше ни най-малко засрамена от факта, че седи с оголени гърди пред него и той би могъл да я огледа; нещо, за което той се опита да се закълне пред себе си, че изобщо не му беше минавало през ум. Очите й го гледаха смело със същото проникновение, с което и той я изучаваше. Ресниците й не се сведоха свенливо, нито пък главата й; нямаше и следа от скромност.

Тя си беше курва чиста проба. Родена за такава. Беше спал с прекалено много от тях, за да не разпознае признаците, да не види предизвикателствата на очите, горещата кръв на желанието, която препускаше по вените й. Беше пълна противоположност на чистата му и свенлива съпруга Виктория. А това стигаше, за да презира момичето пред себе си.

Лидия си мислеше, че ако мъжът пред нея смекчеше поне малко свирепата си физиономия, щеше да бъде най-красивото лице, което беше виждала през живота си. Определено беше едно от най-привлекателните. Беше усетила дъха си да секва в мига, в който го видя, и не можеше да си обясни откъде идва това чувство.