Защото те обичам

— Коя е тя… и защо се шляе наоколо почти гола? О, та това е момичето, което твоите момчета са намерили в гората. Трябва да ти кажа, че направо съм изненадана, дето ми водиш тук такива… такава… личност, особено по това време. Сега правим помен и…

— А може би не — изсумтя Мама Лангстън, без да крие неприязънта в гласа си към другата жена. — Мистър Грейсън, това момиче роди само преди два дни. Има мляко и си мислех, че бебето на мистър Коулман може да се насуче…

— О, Господи — възкликна мисис Уоткинс потресена.

Лидия зърна изпод ресниците си как жената притисна костелива ръка до хлътналите си гърди и предницата на роклята си, сякаш да прогони злите духове.

Без да се съобразява с реакцията на мисис Уоткинс Мама Лангстън се обърна към водача на кервана.

— Бедното детенце може да оживее, ако Лидия го накърми.

Мисис Уоткинс я прекъсна още преди мъжът да се е обадил. Поведе се разгорещен спор и през това време Лидия огледа с периферното си зрение вътрешността на фургона. Нагънатите завивки в ъгъла бяха от далеч по-добро качество в сравнение с онези, с които я бяха завивали във фургона на Лангстънови. Едно от одеялата имаше сатенена панделка вплетена в шарките. До сандъче със съдини от китайски порцелан се виждаха изправени чифт високи дамски обувки с връзки.

Погледът й се плъзна по-нататък и се спря върху чифт черни обувки. Почиваха силно раздалечени една от друга и покриваха чифт дълги крака. Обувките бяха износени, но очевидно изработени от кожа с високо качество. Те прилягаха добре на едро и добре оформено стъпало. Токовете бяха приблизително с височина един инч от полирано в черно дърво. Собственикът им очевидно беше доста висок.

— Казвам ви, че не е редно. — Гласът на мисис Уоткинс премина в по-висока октава.

Костелива и сбръчкана ръка стегна като в клещи брадичката на Лидия и рязко повдигна главата й нагоре. Очите на момичето се спряха върху лице напълно лишено от плът и живот свито и изсушено. Костта на носа й беше изтъняла като острие на нож. От непрекъснатото изразяване на несъгласие устата й беше оформила цяла мрежа от ситни бръчици. А очите й подхождаха напълно на гласа. Бяха недоброжелателни и злобни.

— Само я погледни. Виж каква измет е! От пръв поглед си личи каква е стока… Сигурно е… проститутка — да ми прости Господ, че изрекох тази дума — която е родила бебе. И сигурно го е убила, за да се отърве от него. Чудя се дори дали знае кой е бащата.

Зашеметена от клеветите, които бълваше старицата, Лидия едва успя да изтръгне от устните си едно тихо:

— Не!

— Мисис Уоткинс, моля ви — намеси се дипломатично мистър Грейсън.

Беше сговорчив мъж, макар че този път беше по-склонен да се съгласи с мисис Уоткинс. Младата жена пред него имаше съвсем запуснат вид. Нямаше и грам финес у нея нито в начина, по който беше облечена, нито в безсрамния начин, по който ги гледаше с необикновените си кехлибарени очи.

— Не е вярно — отхвърли обвиненията Мама Лангстън. — Но дори и да е така, Лиона Уоткинс, кой друг в този керван би могъл да спаси бебето? Ти ли?

— Аз никога…

— Точно така. Ти едва ли си била някога способна да изцедиш и капчица мляко от спаружените си висулки…

— Мама Лангстън, моля те — уморено се намеси мистър Грейсън.

Мисис Лиона Уоткинс разярено с очи, но замълча настръхнала презрително със свити ноздри в знак на отвращение.

Мама Лангстън не й обърна никакво внимание.

— Мистър Грейсън, ваш дълг е да пазите всеки живот в този керван, а това означава и живота на онова бебе. Чуйте само още едно нещо. От всичките двайсет семейства тук има само още една жена с мляко, а тя кърми близначетата си. Лидия е единствената надежда на онова мъничко същество. И сега само от вас зависи дали то ще умре или ще живее.

Лиона Уоткинс презрително скръсти ръце. Тя не отговаряше, ако мистър Грейсън вземеше решение да изпълни молбата на Мама Лангстън, която се бъркаше във всичко. Уоткинс винаги я бе считала за проста жена, и сега Мама Лангстън окончателно го беше доказала.

— Това може да го реши единствено мистър Коулман — произнесе Хал Грейсън. — Рос, какво ще кажеш? Искаш ли това момиче тук да кърми сина ти, за да се опита да го спаси?

Междувременно Лидия им беше обърнала гръб. Пет пари не даваше какво си мислеха за нея. Веднъж само да се пооправеше, щеше да замине нанякъде, където никой не я познава, където можеше да започне нов живот, без минало. Несъзнателно се беше приближила до мястото, където лежеше новороденото в един празен сандък за ябълки, увито във фланела. Гледаше надолу към дребното телце, което се бореше за живот, когато чу баща му да се размърдва.

Той стана и погледна към обърнатото с гръб към него момиче, което причини толкова шум във фургона и прекъсна скръбните му мисли за смъртта на Виктория. Първо обърна внимание на косата й, същински къпинов храст; какво ли нямаше в сплъстените кичури коса — сухи листа, трева и един Господ знае още какво се беше вплело. Каква е тая, която можеше да се разхожда в тоя вид по това време? Рос Коулман кои ходят така.