Защото те обичам

Изглеждаше страшно слаба откъм гърба в тази нощница. Глезените, които се подаваха изпод полите й, бяха слаби и тесни. Стъпалата й бяха малки. И мръсни. Господи, това ли трябваше сега да наруши скръбта на дните му?

— Не искам това момиче тук да докосва детето ми — изсумтя с отвращение той. — Много ви моля всички да ме оставите на мира — мен и сина ми. Ако му е писано да умре, нека умре в покой.

— Добре че още поне един има със здрав разум.

— Затваряй си устата — изръмжа Мама Лангстън на Лиона Уоткинс, като я изблъска встрани, за да стигне до Рос. — Вие сте разумен човек, мистър Коулман. Защо не позволите на Лидия да накърми сина ви и поне да се опита да го спаси? Та той иначе ще умре от глад.

— Опитахме всичко — изрече нетърпеливо Рос и прокара уморено пръсти през гъстата си, тъмна коса. — Не иска да поеме кравето мляко с биберон, нито пък подсладената вода, която му давахме с лъжичка снощи.

— Той има нужда от кърма. А зърната на момичето вече са набъбнали и я болят.

— О, Господи — обади се Лиона Уоткинс.

Рос хвърли отново поглед към момичето. Тя стоеше между него и бледата светлина на фенера, която позволяваше да се види контура на тялото й под тънката нощница. Гърдите й бяха натежали. Почувства отвращение от сладострастието, което възбуждаха. Защо се разхождаше нагоре-надолу само по нощница? Дори и да се беше разболяла след раждането, никоя почтена жена нямаше да хукне в този си вид. Устните му се изкривиха в отвращение и той се запита от кой ли публичен дом е успяла да избяга. Виктория би се ужасила от вида й.

— Няма да оставя една проститутка да кърми детето на Виктория — заяви той късо.

— Не можете да знаете каква е.

— Измет! — извика той. Най-накрая имаше къде да си излее натрупания гняв от несправедливата смърт на жена си. — Вие изобщо не знаете нито откъде идва, нито коя е. Само един вид жени могат да раждат дете, без да имат до себе си съпруг, който да се грижи за тях.

— Може да е било така, но това време не отмина с войната. Не и сега, когато страната ни гъмжи от ренегати, негодници и всякакви северни дрипльовци, които си мислят, че Югът е тяхна собственост. Не знаем какво е преживяло момичето. И не забравяй, че тя загуби детенцето си само преди два дни.

Лидия не чуваше нищо от разгорещения им спор. Цялото й внимание беше привлечено от мъничкото същество пред нея. Кожата му имаше нездрава бледнина. Лидия не беше виждала до този момент друго дете, освен своето. Това беше още по-дребно, и тая нищожна топчица плът я разтревожи много. Можеше ли да оцелее нещо толкова дребно?

Свитите му в юмруче пръстчета бяха почти прозрачни. Дишаше накъсо и учестено със затворени очи. Коремчето му се надигаше и спадаше рязко. Плачът му бе секнал, сякаш искаше да отдъхне и да събере нов запас от въздух. Но тези слаби звуци бяха като балсам за ушите на Лидия. Не можеше да се откъсне от него.

Почувства как нещо се раздвижва дълбоко в утробата й; приличаше много на родилните контракции, но без придружаващата ги разкъсваща болка. Сърцето й сякаш растеше, обгръщайки напращелите й гърди. Боляха я, но не от млякото, а от нуждата да накърмят дете, да му дарят майчин покой.

Тя наблюдаваше, без даже да осъзнава, как пръстът й погалва гладката буза на бебето. После съвсем естествено ръката й се плъзна под главичката му, която спокойно можеше да се побере в шепа. Със забавено движение, сякаш се боеше, че може да му причини болка, тя подпъхна и другата си ръка под него му и го отдели от сандъка. Седна на близкото трикрако столче, без да отделя поглед от дребното и сбръчкано личице.

Тънките крачета на бебето се размърдаха и петичките му я ритнаха в корема. Тя го нагласи да легне удобно в сгънатата си ръка. Главичката му се надигна и устицата му се отвори и се протегна към пълната й гръд. Лидия го гледаше като омагьосана.

Тя инстинктивно посегна към горното копче на нощницата и го разкопча. После второто. Последваха го още няколко, докато вече можеше свободно да оголи лявото си рамо и гърда. Със свободната си ръка повдигна гърдата до бебешкото личице. Устицата му затърси, докато накрая се сключи около зърното й и засмука жадно.

Внезапното прекъсване на слабия плач мигновено прекъсна разгорещения спор в дъното на фургона. Рос усети как сърцето му в миг се разцепва на две. Първата му мисъл беше, че синът му умира. Той се обърна рязко, очаквайки да го види застинал и мъртъв, но гледката пред очите му го зашемети още повече.

Момичето държеше сина му в скута си. Бебето смучеше жадно напращялата й гръд. Млечни мехури покриваха устните му. Тя се беше привела нежно над дребното същество, като притискаше гърдата си до устата му. Рос не можеше да види лицето й под надвисналата коса.

— Е — обади се със задоволство Мама Лангстън, — мисля, че няма повече какво да обсъждаме. Мистър Грейсън, защо не проводите Лиона до фургона й? Аз ще се погрижа за нещата тук и ще настаня Лидия.

— Да настаниш Лидия тук! — извика Лиона. — Кракът й повече няма да стъпи тук. Та това е… ужасно непристойно!