Заветите

Разбира се, всички знаехме кои са четирите жени: Основателките. Само че не бяхме сигурни какво точно са основали, нито се осмелявахме да попитаме: не искахме да обидим Леля Видала, като насочим вниманието към нейната по-малка снимка. Сонамит твърдеше, че очите от снимката на Леля Лидия могат да следват човек из стаята и че портретът чува какво се говори, но тя преувеличаваше и си измисляше.

Леля Видала се настани върху голямото си бюро. Обичаше да ни вижда добре. Нареди ни да преместим чиновете си напред и да се приближим.

После обясни, че вече сме достатъчно големи да чуем една от най-важните библейски истории — съдържала Божие послание специално за жените и децата, затова трябвало да слушаме внимателно. Оказа се историята за наложницата, нарязана на дванайсет части12.

Сонамит, която седеше до мен, прошушна:

— Вече я знам.

Бека от другата ми страна приближи ръката си към моята под чина.

— Тихо, Сонамит — скара ѝ се Леля Видала.

Издуха си носа и ни разказа следната история:

Наложницата на един мъж — това е нещо като Прислужница — избягала от господаря си и се върнала в бащиния дом. Проявила дръзко непокорство. Мъжът отишъл да си я прибере и понеже бил добър и опрощаващ човек, просто я помолил да се върне. Баща ѝ познавал правилата и се съгласил — бил разочарован от непокорството на дъщеря си — и двамата мъже отпразнували единомислието си на вечеря. Затова наложницата и господарят ѝ окъснели и замръкнали в град, където мъжът не познавал никого. Гостоприемен жител ги поканил да пренощуват в дома му.

Неколцина други мъже обаче, тласкани от греховни помисли, отишли в къщата и настояли да им бъде предаден гостенинът. Канели се да му причинят позорни неща. Развратни и похотливи. Но между мъже това щяло да бъде крайно непристойно, затова гостоприемният старец и неговият гост извели отвън наложницата.

— Е, тя си го заслужавала, не сте ли съгласни? — попита Леля Видала. — Не бивало да бяга. Помислете си какво страдание е причинила на околните!

Само че на сутринта, когато пътникът отворил вратата, продължи разказа си Леля Видала, наложницата лежала мъртва на прага. „Стани!“, наредил стопанинът ѝ, ала тя не станала, защото била мъртва. Похотливите мъже я били убили.

— Но как? — попита Бека едва чуто. Стискаше силно ръката ми. — Как така са я убили?

Две сълзи се търкулнаха по лицето ѝ.

— Когато много мъже едновременно развратничат с едно момиче, то може да умре — каза Леля Видала. — С тази история Бог ни учи да приемаме покорно участта си и да не се бунтуваме срещу нея. — Мъжът трябвало да бъде почитан от жената, каза Леля Видала. Ако ли не, ето какъв бил резултатът. Бог винаги изпращал наказание съобразно престъплението.

Края на историята научих впоследствие — как господарят нарязал тялото на наложницата на дванайсет къса и ги разпратил до всички Израилеви племена, как призовал племената да отмъстят за осквернената му наложница, като убият нейните насилници, и как Вениаминовите синове отказали, защото убийците били от тях. Избухнал отмъстителен бой, Вениаминовите синове били почти избити, а съпругите и децата им — изтребени до крак. След това единайсетте други племена решили, че ще е трагедия да заличат дванайсетото, затова прекратили убийствата. Оцелелите синове Вениаминови официално нямали право да се женят за други съпруги и да имат други деца, защото останалите племена били положили клетва против тях, обаче неофициално им било подсказано, че могат да си откраднат момичета и да се оженят за тях, което и направили.

Ние обаче не чухме историята докрай, защото Бека избухна в сълзи.

— Това е ужасно, ужасно е! — нареждаше тя.

Останалите не помръдвахме.

— Овладей се, Бека — каза Леля Видала, ала Бека не можеше.

Плачеше толкова силно, че дъх не можеше да си поеме.

— Дали да не я прегърна, Лельо Видала? — попитах накрая.

Насърчаваха ни да се молим за другите момичета, но не и да ги докосваме.

— Е, добре — неохотно се съгласи Леля Видала.

Прегърнах Бека и тя се разрида на рамото ми.

Леля Видала се подразни от състоянието на Бека, но и се притесни. Баща ѝ не беше Командир, беше зъболекар, само че важен зъболекар, а Леля Видала имаше лоши зъби. Тя стана и излезе от стаята.

Няколко минути по-късно пристигна Леля Ести. Нея викаха, когато трябваше някой да ни успокои.

— Всичко е наред, Бека — каза тя. — Леля Видала не е искала да ви плаши. — Не беше точно така, но Бека престана да плаче и се разхълца. — Историята може да се възприеме и по друг начин. Наложницата съжалявала за стореното и искала да изкупи вината си, затова се пожертвала и не допуснала господарят ѝ да бъде убит от онези зли хора.

Бека леко извърна глава настрани и се заслуша.