Златната кула

Но не съвсем. На вратата му се почука и Тамара се промъкна в стаята. Тя също беше облечена в униформата от Златната година, бузите й бяха зачервени, а косата й вързана на плитка. Кал реши, че изглежда красива, и бе облекчен от това, че в главата му няма никой, който да му се смее. Можеше просто да гледа Тамара и да си мисли колко е хубава, и дори ако един ден тя решеше, че не го харесва, и дори ако този ден бе днес, докато беше негова приятелка, всичко идеше да е наред.

— Дойдох, защото исках да ти кажа нещо — заговори тя. — Нещо, което не успях да ти кажа преди.

— Какво? — притесни се леко Кал.

— Това — отвърна тя и го целуна.

За миг Кал се притесни, че няма да може да мръдне от изненадата. После прегърна Тамара и отвърна на целувката й. Почувства се сякаш лети. Тя го прегърна около врата и го притисна още по-близо до себе си. Целувката им бе невероятно мека и сладка, а в същото време звезди и комети избухваха в мозъка му.

Тамара се отдръпна леко и в очите й имаше сълзи.

— Ето — каза тя, — това не можех да направя, докато Аарън бе в главата ти.

— Искрена ли си? — каза той. — В смисъл… наистина ли ме харесваш? Защото… аз те обичам, Тамара. Искам да ти бъда гадже.

Вече трудно щяха да останат само приятели. Явно бе полудял временно. Загледа я притеснен, когато очите й се присвиха. Боже, ще вземе да каже „не“! Ще каже, че го е целунала, за да се разделят, или от съжаление, или понеже е смятала, че той така и така скоро ще умре.

— И аз те обичам — каза тя, — а идеята някоя друга да ти е гадже, адски ме дразни. По-добре да съм аз.

Този път Кал я целуна и тя се изправи на пръсти, за да отвърне на целувката му. Още се целуваха, когато Пакостник се разлая. Разделиха се със смях, а вълкът започна да драска по вратата на спалнята му.

— Ох, това означава, че там има някого — каза Тамара. — Предполагам, че трябва да видим дали не е Майстор Руфъс.

Излязоха в хола, хванати за ръце. Не беше Майстор Руфъс. Бяха Гуенда и Джаспър, който погледна хванатите им ръце и повдигна вежди.

— Във въздуха ухае на любов — каза той.

— Млъквай, Джаспър — цапна го Гуенда леко по лакътя.

— Аха — глуповато изломоти Кал.

И той можеше да ги закача, че се целуват, но в момента не искаше да се закача с никого. Беше твърде щастлив и твърде уплашен. Странна комбинация.

— Трябва да ви отведем до последната порта — каза Джаспър. — Маговете чакат. Не е честно, че вие ще завършите по-рано, а аз не. Така определено ще спечелите по-хубаво място в Колегиума. — Той въздъхна. — Но поне татко ще оцелее.

Кал кимна. Не можеше да се принуди да съжали, че бащата на Джаспър остава в затвора, задето бе помагал на Майстор Джоузеф, но бе щастлив, че нищо друго няма да му се случи, защото съчувстваше на приятеля си.

— Колегиумът вероятно ще ни забрани да стъпваме там — каза той в опит да оправи настроението му, — за да не вземем да го изравним със земята по погрешка.

— Аха — каза Тамара, — а изборът между това да завършиш рано или да те пратят в затвора, не е особено труден.

Точно тогава Аарън излезе от стаята на Джаспър. Всички замръзнаха. Носеше униформа, която всъщност му ставаше, затова Кал предположи, че тя не е на Джаспър.

Усмивката на Аарън издаваше нервност, но и надежда.

— Преди… не бях на себе си. Но сега съм добре. Надявам се, че можете да ми простите.

— Вече си от нашите, нали? — попита Джаспър и Аарън кимна.

— Хм! — погледна го Джаспър преценяващо.

— Хайде — каза Гуенда, — нека разберем какъв е отвътре.

Заедно тръгнаха през пещерите на Магистериума, като минаха покрай стая с дълги сталагмити и изпускаща пара кал, която затопляше въздуха. Минаха през друг праг и се озоваха в Залата на завършващите. Арка, която Кал не бе виждал досега, блестеше със златна светлина. Думите „Прима Материя“ бяха издълбани в стената отгоре, сякаш осветени от жлебовете си.

Малка тълпа се бе събрала като свидетели. Майсторите Руфъс, Милагрос и Норт. Господин и госпожа Раджави. Гуенда и Джаспър пожелаха на Кал и Тамара късмет, преди да прекосят залата и да застанат до учителите си и маговете от Асамблеята.

Майстор Руфъс се бе усмихнал някак тънко, но се отпусна, когато влязоха.

— Тамара, Алекс, Кал, готови сте да минете през финалната порта на Магистериума, Портата на Баланса. Предишните ви обучения позволиха да минете през контрола, афинитета, сътворението и трансформацията. Преди много време минахте през Първата порта, Портата на Контрола, и се превърнахте в истински магове. Сега, щом преминете Портата на Баланса, няма да бъдете просто магове, но и бойци на доброто в света на магията. За да преминете през портата, трябва да оставите настрана собствените си желания и емоции, за да помогнете на другите. Ако виждате портата, значи сте готови да бъдете изпитани. Тамара Раджави, ти си първа.

Тамара пристъпи напред и мина през портата с изправени рамене. Както бе направила с първата порта преди години, вдигна ръка да я докосне, а после се скри от погледа им.

— Сега е твой ред, Алекс Страйк.

— Добре — каза Аарън.