Златната кула

— Магията на Хаоса не е като другите — въздъхна Аарън. — Обзалагам се, че в Магистериума има много хлапета, които са използвали заклинанията си за щуротии. За изработка на фалшиви скъпоценни камъни, които да продават. За омагьосване на вълшебни предмети, които да карат немагичните хора да ходят на куц крак. За излъчване на филми с фалшив край. Дотам стигат изпитанията с обикновена магия. Изпитанията с магия на Хаоса водят… дотук.

— Звучиш като себе си, Аарън — каза Руфъс. — Щях да съм удивен, ако не бях бесен.

— Не искаме повече неприятности — каза Кал, — и тези ни дойдоха в повече. Ако си спомняте, дори не исках да ходя в училището за магове.

Руфъс го погледна, сякаш се канеше да възрази, но Кал не му позволи.

— Грешах за това. Само се опитвам да кажа, че нямаме намерение да си играем повече с живота и смъртта или нещо от този род. Отиваме в Колегиума, където ще си живеем живота.

— Хубаво тогава — каза Майстор Руфъс. — Ще обмисля думите ви и ще взема решение по време на срещата на Асамблеята.

Той махна с ръка и стената, която държеше Аарън затворник, падна.

— Дори ако не можеш да кажеш цялата истина — посъветва той Аарън, — бъди искрен.

Тамара отиде до Аарън и го прегърна силно.

— Толкова съм щастлива, че се върна — каза тя и Кал усети как го жегва познатата ревност.

Но я прогони. Беше щастлив, че приятелят му се е върнал в света на живите.

Аарън дойде при него и го прегърна силно.

— Благодаря ти — каза му с мек глас — за всичко. За живота си. За това, че си моя противотежест и баланс. Винаги ще бъдеш.

— Елате — каза Майстор Руфъс, като накара Аарън да върви пред него. Махна с ръка и на китките на Аарън се появиха белезници. — Да не закъснеем за срещата на Асамблеята.

Кал и Тамара последваха Майстор Руфъс. Излязоха от затвора на елементалите и минаха през няколко отекващи зали, докато не стигнаха в същата огромна стая, която Асамблеята бе използвала и преди. Това бе същата маса и този път в центъра беше Аарън, така че всички да го гледат. Кал си спомни какво бе чувството.

— Алекс Страйк — заговори госпожа Раджави и Кал чу яростта в гласа й, — ти уби един от нашите членове пред очите ни. Отговорен си за още много смърт и разрушения. Твърдиш, че си бил под влиянието на Анастасия Таркуин. Имаш ли доказателства за това?

— Нейните самопризнания — отвърна Аарън. — Всичко, което направих, бе под нейно влияние.

— Помниш ли времето, когато си бил контролиран? — настоя Майстор Норт. Той седеше на мястото, заемано доскоро от Грейвс. — Помниш ли стореното от теб?

— Нямам никакъв спомен от съществуването си като Погълнат от Хаоса — поклати глава Аарън. Кал осъзна, че това е вярно. — Или измяната ми към Магистериума. Аз съм лоялен маг на Магистериума и мразя Майстор Джоузеф.

Изрече го със страст, която трудно можеше да бъде престорена.

— Надявам се, разбираш, че това е трудно за вярване — намеси се Майстор Милагрос, макар гласът й да бе по-нежен. — Видяхме как опожари гората около Магистериума. Измъчваше деца и уби Майстор Рокмапъл.

— Това също бе дело на Анастасия — каза Аарън.

Вече изглеждаше изнервен, вероятно защото наистина лъжеше, а това винаги го караше да се чувства неудобно. Не Анастасия, а Алекс бе извършил тези неща.

„Но сега и двамата са мъртви“, помисли си Кал и опита да го предаде в главата му със силата на волята си. Сега му липсваше възможността да си говори с Аарън наум. „Не ги нараняваш. Няма значение какво мислят хората за тях. Важното е ти да си добре.“

— И защо тя би направила всичко това? — попита Майстор Руфъс с неразгадаемо изражение на лицето. — Защо използва теб, за да се опита да разруши училището и Асамблеята?

— Тя мразеше всички магове и ги обвиняваше за смъртта на синовете си — отговори Аарън. — Първоначално помислих, че ще й бъда като нов син, но всъщност бях предмет, който тя използва. Беше научила разни неща от книгите на Константин. Успя да задържи късче от душата ми, с което да ме контролира, точно както Орденът на Безредието контролира животните в гората. Когато всички разбраха за Аарън, реши да действа. Пое контрол над мен и ме накара да го убия и да открадна силите му на Макар.

— Това беше добро — прошепна Тамара, като сръчка рамото на Кал със своето.

Имаше предвид, че е излъгал добре.

Из стаята се разнесе мърморене.

— Тя призна това — каза някой.

— Ами ако той лъже? — попита друг.

— Ами ако са действали заедно? — додаде трети.

— Мисля, че е време да гласуваме — каза Майстор Норт. — Всички, които са за приемането на историята, разказана от Алекс Страйк като истинска, и за връщането му в Магистериума, да вдигнат ръка.

Кал знаеше, че двамата с Тамара нямат право на глас, но Тамара гледаше родителите си с няма молба. След дълго колебание и двамата вдигнаха ръка. На Кал му се стори, че мнозина го правят, но ръката на Майстор Руфъс остана долу. Това го шокира. Аарън също се загледа в учителя си пребледнял от ужас.

— Хубаво — каза Майстор Норт и си записа. — А сега нека вдигнат ръка всички, които искат да изпратим Алекс Страйк в Паноптикона.