Златната кула

Гущерът елементал изсъска с хрип, който можеше и да е смях. После изпълзя от тавана, като нарастваше с всяко движение. Скъпоценните камъни по гърба му блестяха с ярка светлина, докато растеше и растеше. Когато приключи, вече бе по-едър от Пакостник, а устата му бе пълна със зъби от скъпоценни камъни.

— Еха! — възхити се Кал. — Не знаех, че можеш да правиш това. Защо не си ми казвал?

— Миналото е в бъдещето ти — каза Уорън, — а бъдещето ти е в миналото.

Кал въздъхна и осъзна, че няма шанс Уорън да му даде ясен отговор.

— Можеш ли да ни изведеш по таен път до мястото, където Аар… Алекс е задържан?

— Още една тайна? Да, Уорън ще опази още една тайна. Уорън ще ви изведе до това място. Но ще бъдете длъжници на Уорън и някой ден Уорън също ще поиска услуга в замяна.

— Мислех, че спасяването на света ще е достатъчно — каза язвително Тамара.

Уорън не й обърна внимание и тръгна. Беше по-лесно да следват голямата му версия. Все още можеше да се катери по тавана, което изнервяше Кал, защото се страхуваше да не се пльосне отгоре му.

Минаха през тайния тунел към затворите на елементалите, огнената зала и после въздушната, където странни фучащи елементали бяха затворени в клетки от бистър кристал, който напомни на Кал за времето в Паноптикона.

Лесно забелязаха Аарън. Той седеше на пода в малка килия.

Майстор Руфъс крачеше напред-назад пред нея.

— След няколко минути ще бъдем в Асамблеята — каза той, — но първо искам да разбера какво става.

Аарън погледна към стената. За Кал бе шокиращо колко много прилича на Аарън, а не на Алекс. Като че ли формата на лицето му бе леко променена. Кал знаеше, че той никога няма да каже истината на Майстор Руфъс, не и когато отговорът можеше да докара неприятности на Кал и Тамара.

— Какво имате предвид с това какво става? — каза Кал. — Чухте Анастасия. Алекс бе заробен от нея и сега е свободен.

Руфъс повдигна изразителните си вежди.

— А вие какво търсите тук? Нямате работа на това място. Но може би и тук няма никаква тайна.

— Ъъъм… — беше единственото, което каза Кал.

Когато Аарън не беше в главата му, бе много по-трудно да намери отговори, които да допадат на учителите му.

— Не ви вярвам и това е — поклати глава Руфъс. — Да контролираш някого е сложна магия, която изисква постоянно наблюдение. А Анастасия Таркуин рядко посещаваше Магистериума.

— Тя беше тук по време на Бронзовата година — каза Тамара, — когато Алекс стана лош.

— Дори ако е бил контролиран — отвърна Руфъс — и смъртта й го е освободила, той би си останал Алекс Страйк. Пакостник обаче го поздрави като един от вас. Някой, когото познава и обича.

Аарън поклати леко глава в килията. На Кал му се искаше пак да може да чуе мислите му, за да разбере какво се опитва да му каже.

— Много се зачудих, когато казахте, че искате Алекс да получи втори шанс — каза Руфъс. — Мислех, че няма да му простиш никога, задето е убил Аарън. А ти започна да настояваш да го пощадим. И ето го тук, цял и невредим. Освен това вече не е Алекс.

— Какво имате предвид? — преглътна Тамара.

— Много добре знаете какво имам предвид — каза Руфъс, — но искам да го чуя от вас. Нека си изясним нещо. Срещата на Асамблеята, която ще реши какво ще се случи с Алекс, започва след броени минути. Ако не ми кажете нищо, ще се боря с всички сили той да остане затворник. Ако ми кажете истината, може и да ви помогна.

— Това не са добри условия.

— По-добри няма да получите — скръсти ръце пред гърдите си Майстор Руфъс.

— Добре де — каза Кал и заряза всякакви претенции. — Това не е Алекс, а Аарън.

Аарън сведе поглед към земята. Майстор Руфъс не изглеждаше особено изненадан.

— Значи Аарън не е умрял на бойното поле.

— Душата му остана с мен — каза Кал. — Отнесох го в главата си. Но знаех, че той има нужда от тяло, а Алекс го бе убил. Без причина. Беше честно той да върне живота на Аарън, като му даде тялото си.

— Ти знаеше ли за това, Тамара? — попита Руфъс.

Тамара стисна ръката на Кал. Въпреки напрегнатия момент Кал усети топлината на пръстите й. Докосването й му даде увереност и той изправи рамене.

— Знаех всичко — каза тя. — Съгласих се да защитавам Кал и Аарън. Ако Аарън не бе овладял тялото на Алекс, Алекс щеше да продължи битката, докато не убие Кал и още много хора. Видяхте как постъпи с Грейвс. Сега един добър човек е жив заради стореното от нас.

— Как раздавате смърт и живот! — изуми се Майстор Руфъс. — Същински малки богове. Кажете, в мен ли е вината? Може би в преподавателските ми методи има нещо, което кара учениците ми да достигат нива на върховна арогантност?

Последните думи бяха изречени по-високо от нормалното за Руфъс дори когато им се караше.

Кал се сепна, но тогава заговори Аарън.

— Вината не е ваша. Или ако е, то е защото винаги избирате Макари.

— Продължете, господин Стюарт — погледна го косо Руфъс.