Златната кула

Също толкова ръце бяха вдигнати нагоре. Сред тях бе и тази на Майстор Милагрос. Но Руфъс отново не зае позиция.

— Руфъс? — направи пауза Норт с химикалка в ръка.

— Гласувам въздържал се — каза Руфъс с глас, сух като чакъл.

— Имаме равен резултат — сви рамене Майстор Норт. — Трябва да гласуваш, Руфъс.

— Трябва да гласува за него! — прошепна Тамара.

Тя погледна към Аарън. Кал едва се удържаше да не скочи. Ноктите му бяха забити толкова силно в дланите, че го боляха.

Майстор Руфъс се изправи на крака.

— Само едно нещо може да разкрие истината — каза той. — Вместо да гласуваме на сляпо, бих искал да видя Калъм Хънт и Александър Страйк да минават през Петата порта.

Стаята избухна. Лицето на Майстор Руфъс остана безизразно в суматохата, непоклатимо като скала в буен поток.

— Кал е мой чирак, а Алекс мой помощник — добави Руфъс. — Казвам ви, че и двамата са готови. Петата Порта, Портата на Златото, е за добри дела в света, за онези, които искрено искат добро. Ако портата се отвори и ги пропусне, значи са научили урока си. Имайте предвид, че Константин така и не мина през тази порта. Напусна училището, преди да го помолим. Ако Алекс мине през Златната порта, трябва да приемем, че той има добро сърце и всичко сторено от него е вследствие на обстоятелствата.

Маговете притихнаха, заслушани в думите на Руфъс. Когато той приключи, настъпи пълно мълчание.

— Много добре — каза накрая Майстор Норт. — Самият аз бих искал да видя тези двамата изпитани от Портата. В алхимията златото се смята за най-чистия измежду всички метали. Портата на Златото ще провери какво има в сърцата им. Ако се провалят, ще гният в Паноптикона завинаги. Няма да има следващи шансове. Вървете си в стаите, облечете униформите и се подгответе.

— Ако те ще минат през портата — каза Тамара, — и аз отивам с тях.

— А ако се провалиш, ще споделиш ли съдбата им? — попита я Майстор Норт.

Майстор Руфъс не изглеждаше доволен.

— Не — изправи се госпожа Раджави, — разбира се, че не. Никой не се съмнява, че Тамара е действала от името на Магистериума и света на маговете. Съдбата й не бива да бъде поставена под въпрос.

— Оставете дъщеря ни на мира — изправи се до жена си господин Раджави.

— Аз измъкнах Кал от затвора и вярвам в Алекс — каза Тамара на маговете — до степен, че съм готова да споделя съдбата им. Минавам през портата с тях. Ако тя ме отхвърли, не заслужавам нещо по-различно.

— Тамара… — промълви Кал.

Вярваше, че тя ще мине през портата, но не искаше призрака на Паноптикона да виси над главата й.

— Отлично — отвърна Майстор Норт, като прекъсна Кал. — Тримата вървете и се подгответе. Ще ви видим в Коридора на завършващите.

Цялото тяло на Кал трепереше от освободеното наполовина напрежение, докато се връщаха към стаите си в Магистериума. Тамара вдигна ръка. Аарън се бе задъхал, все едно се бореше с паникатака.

— Мисля, че се справихме — каза Кал вече в общата стая. — Само трябва да минем през финалната порта. Завършихме Магистериума, без да ни вкарат в затвора.

Аарън кимна бавно, въздъхна и седна на дивана.

— Да се надяваме Златната порта да ни пусне. Благодаря и на двама ви, че ме върнахте към живот. Беше странно да го кажа, но още по-странно е да го постигна.

Тамара го удари по рамото.

— Добре дошъл отново! — каза тя и Аарън я прегърна.

И двамата се усмихнаха. Кал също се ухили.

— Какво е чувството да се върнеш? — попита Кал.

Аарън се обърна към него и макар лицето му да бе на Алекс, беше лесно да види другия дух отвътре.

— Имаш предвид да не ти дрънча в черепа? Малко е странно, все едно това тяло е костюм, които не ми е съвсем по мярка. Но е тихо и спокойно. Да живея в твоята глава бе като да живея в някакъв тайфун от самообвинения, инат и нелепи идеи.

Той се извърна към Тамара.

— Сериозно. Трябва да чуеш мислите, които не изрича на глас. Една от идеите му да победим Алекс включваше дъвка, кламери и…

— Добре, стига!

Кал прекъсна Аарън и започна да го бута към стаята на Джаспър. Надяваше се там да има допълнителна униформа.

— По-добре да се подготвим. Не бива да караме маговете да чакат.

Двамата с Тамара се отправиха към стаите си, за да се преоблекат. Пакостник спеше в леглото на Кал, вирнал лапи във въздуха. Кал изпита тревога — кой щеше да се грижи за Пакостник, ако не успееше да мине през последната порта? Потърка главата на вълка и се насочи към гардероба си.

Чиста тъмночервена униформа от Златната година висеше там. Предишните дрехи на Кал бяха съсипани, целите покрити с кал и кръв. В един момент завършването им през годините бе започнало да се размива. Това не беше първата порта, която минаваха в различен момент от останалите си съученици. Щеше обаче да бъде последната.

Преоблече се и отиде да вземе Мири, която стоеше на нощната му масичка. Закачи я на колана си. Беше готов.