Зной в полунощ

— Смята те за лесно приспособим. Не е едно и също. Възхищава се на способността ти да се оправяш и в най-трудните ситуации, в най-обърканите положения. Би искал да може да се справя по същия начин. Той непрекъснато се заплита в разни бъркотии. Изглежда, умееш да хващаш бика за рогата.

— Не знаех, че съм чак толкова независим — отвърна Карпинтър.

Застана до нея и прокара леко ръка по гръбнака й. Кожата й беше изумително гладка. Това му достави удоволствие. Напоследък много хора ретрофираха кожата си, за да се приспособят към убийствената липса на озон във въздуха. Не че това помагаше особено, но кожата им ставаше като на гущер. Йоланда Бермудез притежаваше кожата на истинска жена. Това страшно се хареса на Карпинтър. Както и меката й, еластична плът.

— Ник наистина е велик, нали? — продължи тя. — Толкова възхитителен, толкова сериозен. И така всеотдаен в търсенето на решение на ужасните въпроси, пред които се е изправил светът! Изабел адски го измъчва.

— Може да предпочита жени, които го измъчват.

— Опитвам се да не й го покажа — не обърна внимание на думите му тя, — но има моменти, в които не съм съгласна с упреците й по отношение на неговите изследвания. Нищо чудно това да е единственият ни изход, колкото и да ми е неприятно да го призная. Макар да си мисля, че емиграция на L–5 по всяка вероятност е най-добрият ни шанс, тайничко се надявам и се моля човечеството да успее да остане тук, на Земята. А ти как мислиш? И може би само Ник е в състояние да намери отговора. В случай че не съумеем да открием начин да се справим с ужасяващите поражения, които нанесохме на екологията. Това, което върши Ник…

Беше превъзбудена и преливаше от желание да говори. Карпинтър се уплаши да не подхване отново темата за спасяването на планетата. „Сигурно е от свръхдозата“, помисли си той. Щеше да я държи през цялото време. Трябваше да я начука за самозащита, преди да е станала прекалено красноречива. С деликатна настойчивост я свлече върху леглото. Отпусна се върху мекото й като кадифе тяло като в люлка, прокарвайки ръце от двете й страни и по гърдите й, след което покри устата й със своята. Опитът му да смени темата се оказа успешен.

* * *

Изследователският спътник Корнукопия на „Киоцера-Мерк“ се намираше само на неколкостотин километра от Валпарайсо Нуево. Една от безбройните ярки точици, които танцуваха в околното пространство на L–5, една от хилядите блещукащи в нощния океан медузи.

Фаркас трябваше да прескочи до Корнукопия, за да получи подробни указания за следващата си задача, и искаше да използва случая, за да поговори с доктор Ву. Смяташе, че му го дължат, но за по-сигурно отправи служебно искане все едно че друг отдел на „К-М“ бе поискал от него да научи нещо от Ву. Така можеше да се надява на по-голям резултат, отколкото ако бе поискал лична услуга.

Изчака няколко дни на Валпарайсо, за да им даде възможност да свикнат с новата си придобивка. Накрая си взе билет за редовната обедна совалка, която правеше единствен обиколен рейс до съседните сателити.

Виза не беше необходима. До Корнукопия можеха да пътуват само упълномощените служители, и то при положение че са поканени. Дори и в такъв случай не ти разрешаваха да напуснеш совалката, преди да проверят митническата ти декларация и да се получи официално съгласие за посрещането ти.

Очакваше го комисия по посрещането: нисък мъж и висока жена. За Фаркас мъжът представляваше група жълти спирали около обърнат надолу конус; жената беше единична вертикална струя от мека синя тъкан. Фаркас не чу добре имената им, но реши, че това няма значение. Мъжът бе нещо по техническата част и очевидно нямаше висок ранг, а жената се представи като администратор ниво двайсет. Отдавна беше разбрал, че не си заслужава да помни имената на такива дребни риби.

— Има възложителни документи за вас, господин Фаркас — започна направо служителката. — Можете да ги получите в квартирата си.

Тя едва се въздържаше да не се разтрепери от странния му вид.

— Благодаря — отговори Фаркас. — Поисках и среща с доктор Ву. Имате ли някаква информация?

Жената погледна неуверено колегата си.

— Паоло?

— Потвърдена е. Поданик Ву е на разположение да се срещне с експедитор Фаркас, когато той поиска.

— Добре. Искам. Още сега.

Светкавичният му отговор като че ли притесни служителката.

— Искате да видите доктор Ву веднага ли? Дори преди да ви покажем квартирата?

— Да — отвърна Фаркас. — Ако нямате нищо против.

— Да. Разбира се. Няма проблеми, господин Фаркас. Тя е в охраняваното общежитие, нали разбирате? Трябва да предупредя за посещението ви. Ще отнеме само минута.

„Тя“, помисли си Фаркас. Да, естествено. За тях Ву беше „тя“. Трябваше да коригира начина си на мислене за него, за да не станат недоразумения.

Служителката се отдалечи на няколко крачки и набра някакъв номер по терминала. Осигуряването на незабавен достъп до Ву й отне малко повече от обещаното време. Очевидно имаше усложнения. Но в края на краищата успя.

— Бихте ли ме последвали, господин Фаркас…